С евернокорейска дезертьорка заведе гражданско дело срещу лидера Ким Чен-ун в южнокорейски съд, твърдейки, че е била подложена на изтезания и сексуално насилие в центрове за задържане на режима, пише The Guardian .
53-годишната Чой Мин-кюнг настоява за обезщетение в размер на 50 милиона вона (около 37 000 щатски долара) от севернокорейската държава, представлявана от Ким Чен-ун и още шестима високопоставени служители. Освен това тя е подала и наказателна жалба с искане прокуратурата да започне разследване за престъпления срещу човечеството.
Документите, внесени в Централния окръжен съд и прокуратурата в Сеул в петък, бележат това, което според правозащитници е първият подобен случай, при който севернокорейски дезертьор търси правосъдие за нарушения на човешките права чрез южнокорейската съдебна система.
„Вече 13 години живея в Южна Корея, но все още страдам от тежко посттравматично стресово разстройство. Оцелявам благодарение на лекарства. Белезите по тялото ми свидетелстват за ужасяващата реалност в Северна Корея“, споделя Чой пред The Guardian.
Тя бяга от Северна Корея през 1997 г., но между 2000 и 2008 г. е насилствено върната от Китай четири пъти. При последното си задържане в Северна Корея, през 2008 г., Чой прекарва пет месеца в в три различни центъра в провинция Северен Хамгьонг.
North Korean defector to sue Kim Jong-un alleging torture and sexual violence in regime’s detention facilities | North Korea | The Guardian https://t.co/HzN5OhcSRP
— Mads Brügger (@MBrgger) July 11, 2025
В жалбата ѝ са описани шокиращи случаи: сексуално насилие по време на нехигиенична проверка на телесните кухини без ръкавици, жестоки побои, при които ѝ е спукано дясното тъпанче и тя изпада в безсъзнание, както и систематично изтезание чрез принудителни пози, продължаващи над 15 часа на ден.
Един от адвокатите ѝ е Лий Йънг-хюн – също дезертьор от Северна Корея и първият севернокорейски бежанец, получил право да практикува като юрист в Южна Корея.
Случаят е подкрепен от Центъра за база данни за правата на човека в Северна Корея (NKDB), който планира да го използва като основа за доклади до Съвета на ООН по правата на човека и Международния наказателен съд в Хага.
„Това може да се превърне в прецедент за южнокорейското право, тъй като досега почти няма случаи, свързани с престъпления срещу човечеството“, обяснява Сеонгьоп Лий, анализатор към NKDB. „Ако и други жертви последват примера, това дело може да даде началото на колективни искове и да допринесе за по-широки усилия за търсене на отговорност.“
И в гражданската, и в наказателната жалба Ким Чен-ун е посочен като пряк отговорен за злоупотребите, извършвани под негово командване. Според жалбата той носи „командна отговорност“ за системните престъпления, тъй като севернокорейските служители действат под неговия „ефективен контрол“.
Обвиненията стъпват на заключенията от доклада на анкетната комисия на ООН от 2014 г., който документира мащабни престъпления срещу човечеството, включително изтезания, сексуално насилие и произволно задържане. Според него между 80 000 и 120 000 души се намират в мрежата от политически затворнически лагери в Северна Корея.
Южнокорейски съдилища на теория имат право да разглеждат подобни дела, тъй като според конституцията Северна Корея се счита за част от територията на Република Корея, а не за отделна суверенна държава. Предишни дела включват искове от бивши военнопленници за принудителен труд, семейства на отвлечени южнокорейци и иск за обезщетение за взривяването на междукорейския офис за връзка през 2023 г.
Гражданската жалба на Чой използва мисията на Северна Корея в ООН в Ню Йорк като служебен адрес, тъй като директна комуникация с институциите в Пхенян е невъзможна. Реалното изпълнение на съдебно решение обаче остава малко вероятно, тъй като не съществува механизъм, който да задължи режима да плати дори при спечелено дело.
Джоана Хосаняк от неправителствената организация Citizens’ Alliance for North Korean Human Rights предупреди, че подобни съдебни дела са изключително сложни и изискват множество свидетелства и сериозни доказателства за системни злоупотреби.
„Тези процеси обикновено отнемат години, докато бъдат изградени правилно“, отбеляза тя.
Чой обаче остава непоколебима: „Трябва да действаме, докато оцелелите все още могат да свидетелстват. Тази малка стъпка може да се превърне в крайъгълен камък за свободата и човешките права. Невинните севернокорейци не бива повече да страдат от този брутален режим. Ние сме живите свидетели.“
