П хенян прекъсна комуникационните линии през 38-ия паралел, които бяха установени между Севера и Юга през последните две години.
Северна Корея прекратява всички връзки с Южна Корея
Макар да няма ескалация на напрежение (поне по корейските стандарти), ходът е мотивиран от трансграничен скандал, породен от лекомислената акция на няколко севернокорейски бегълци, които бяха избрани за депутати в Сеул на изборите през пролетта, при това от ястребовата опозиция на южнокорейския президент, която настоява за по-твърди мерки срещу режима на Ким. Те пуснаха през границата стотици балони с листовки, пари и други малки предмети - акт, който нарушава духа и буквата на Съвместната декларация. Случката обаче не трябва да се преекспонира, а да се чете в контекст. Това не е внезапно развитие, а само един от множество знаци на охладняване от северната страна през последната година и по-точно след неуспешната среща КНДР-САЩ в Ханой.
Нека отбележим някои от по-важните:
- През март 2019 КНДР изтегли без предизвестие своите представители от Службата за връзки между двете Кореи в Кесонг.
- Ким обяви през октомври 2019, че иска да премахне южнокорейските сгради от курортния комплекс в Гъмганг (който е гордост на „слънчевата политика“ на сближаване със Севера).
- Ким „отпразнува“ през ноември 2019 деветата годишнина от севернокорейския обстрел на цивилни на o-в Йонпьонг (който беше преглътнат и оставен зад гърба с големи усилия от южната страна) с артилерийско учение.
- Никаква публика и никакво медийно отразяване не се допусна на квалификационния мач между двете Кореи за Световното първенство по футбол. Това е сериозен знак, че Северът избягва умишлено да прави топли жестове към Сеул.
- Oт началото на тази година КНДР тества нови двигатели за ракети с близък обсег (които биха могли да поразят единствено Южна Корея) и Ким прокламира отново, че страната работи по „новото стратегически оръжие), което най-вероятно е интерконтинентална ракета.
Всичко това е още по-странно на фона на усилените опити за сближаване и ухажване на КНДР от едно „съединистко“ правителство в Сеул. Президентът Мун Дже-ин обръщаше другата буза при всеки възможен случай:
Мерки за балоните всъщност са взети от Сеул и правителство действително ги прилага доколкото е възможно.
В началото на май, когато от северната страна на демилитаризираната зона беше открит огън по южнокорейски пост (разбира се, без да последва извинение или обяснение от Севера), Сеул побърза да заяви, че става дума за стрелба погрешка, а не за провокация.
Правителството на РК миналия месец декларира, че „мерките от 24 май“ (тежки санкции във връзка с потопяването на южнокорейски съд преди няколко години) на практика нямат действие вече.
Сеул се държа изключително лоялно и по време на „изчезването“ на Ким Чен-ун тази пролет, когато всички медии в Корея и по света спекулираха (а дори и американското правителство пофлиртува) с версията, че е мъртъв. Министерството на съединението тогава даде пресконференции и прессъобщения, разсейващи всички слухове и така де факто единствено поддържаше имиджа на Ким.
Обяснение на този контраст в отношенията трябва да се търси в две посоки.
Най-напред във вътрешен план. Сестрата на Ким Чен-ун, Ким Йон-чен, на практика ръководи в момента Единофронтовския департамент на партията, който отговаря за пропагандата. В тази си роля тя проведе почти еднолично кампанията против пускането на балони от южната страна на границата. Не само като се изяви с три публични изказвания за четири месеца (което е сериозна експозиция), но и като стартира във вестниците критична кампания против дезертьорите и като организира масови мероприятия из страната през уикенда, на които младежи и партийни кадри манифестираха против южнокорейските провокации. По всичко личи, че този повод се употребява, за да се издигне профила на Ким Йон-чен, която по време на изчезването на Ким беше спрягана за негов наследник. Предстои да видим дали това не е началото на позиционирането й именно като такава.
Това е най-могъщата жена в Северна Корея
Исторически момент: Сестрата на Ким Чен-ун кацна в Южна Корея
Във външен план може да се предположи, че КНДР експлоатира максимално лостовете си на влияние и въжделенията на Мун Джей-ин за сближаване, за да принуди Сеул да се дистанцира колкото се може повече от линията на Вашингтон. Това е реална възможност в момента, защото между САЩ и РК има пълно несъгласие относно подхода и целите на ангажирането с КНДР, а в Белия дом седи президент, който меко казано не ласкае американските съюзници. Анализаторите предпазливо обсъждат такъв сценарий от известно време, но Сеул все още няма смелост и капацитет за такава независима политика. В най-лошия за Ким вариант, дръпнатото му поведение ще начисли допълнителни отстъпки и придобивки за Северна Корея. В един оптимистичен сценарий обаче, ако се координира мнимо с Юга и ходовете му бъдат разчетени по един определен начин, той би могъл да даде удобен предлог и аргументи на президента Мун да започне курс на по-независима политика.
За този танц обаче са необходими двама.
