"Военното разузнаване на Русия е организация, обвита в тайни. Тя е много по-секретна, отколкото е било КГБ", казва германски историк, написал обширно изследване за ГРУ и ролята му в шпионажа и саботажните акции, съобщи Deutsche Welle.
В Германия излезе книга за руското военно разузнаване ГРУ (бившето Главно разузнавателно управление, сега Главно управление на Генералния щаб на въоръжените сили на Русия). Неин автор е Матиас Ул, историк, специалист по история на Студената война и руските специални служби. Книгата се нарича „ГРУ. Неизвестната история на руско-съветските военни служби от 1918 г. до наши дни“ и представлява обхватно изследване на тази история. ДВ разговаря с автора.
ДВ: Историята на ГРУ започва по време на Отечествената война от 1812 година. Кои са важните етапи от историята на ГРУ, разгледани от Вас?
Матиас Ул: ГРУ, тоест военното разузнаване на Русия, е официално основано през 1812 година. С периода на войната срещу Наполеон е свързан и митът за основаването на ГРУ. Други важни етапи са свързани с Руско-японската война, Първата световна война и периода между двете световни войни. А по времето на Студената война ГРУ играе изключително важна роля.
ДВ: Руското военно разузнаване винаги се е конкурирало с други разузнавателни служби, прави го и сега – например със Службата за външно разузнаване (СВР) и Федералната служба за сигурност (ФСБ). Каква според Вас е сегашната роля на ГРУ, ако я сравним с тази на другите руски разузнавателни служби?
Матиас Ул: ГРУ е принудено да доказва, че наистина има право да съществува във вселената на руските разузнавателни служби. То трябва да доказва отново и отново, че е способно да извлича необходимата информация. В този смисъл ГРУ се конкурира много сериозно преди всичко със СВР. Съществуването на Службата за външно разузнаване никога не е било поставяно под въпрос, но това се е случвало няколко пъти с ГРУ. Висял е въпросът дали ГРУ да не бъде ликвидирано, а функциите му да бъдат прехвърлени на политическата Служба за външно разузнаване. Ето защо ГРУ се стреми отново и отново да доказва на държавата, че разполага с компетенции, които нито ФСБ, нито СВР имат.
ДВ: ГРУ имаше роля в анексирането на Крим – спомняме си за така наречените „зелени човечета“. В книгата си пишете, че по този начин ГРУ е показало на руското ръководство достойнствата си като инструмент на "нелинейната“- тоест хибридната война. Означава ли това, че ГРУ ще продължи да действа в тази област?
Матиас Ул: Мисля, че да. Това, разбира се, е една от специалните области в дейността на ГРУ - в операции, които са свързани с големи конфликти, при които се правят опити за постигане на определени държавни и политически цели с помощта на разузнаването. В тази сфера специалните подразделения на ГРУ играят много важна роля.
ДВ: В книгата си назовавате различни области на дейност на ГРУ, по-специално саботаж, електронно разузнаване, кибершпионаж, икономически шпионаж, специални сили, дезинформация и пропаганда. Кои от тези области са в центъра на вниманието на ГРУ в момента?
Матиас Ул: Бих казал, че кибершпионажът играе важна роля. В тази област действат най-различни групи на ГРУ, информация за които се появява отново и отново в германските медии. Те извършват например хакерски атаки срещу Бундестага. Мисля, че в бъдеще ще чуем много повече за дейността на ГРУ в тази област. И, разбира се, във връзка с войната в Украйна голяма роля играят специалните части, чиято задача е да откриват силно приоритетни цели.
Използването на агенти продължава да е актуално, защото основната задача на всяка разузнавателна служба е да извлича секретна информация, а това може да стане само с помощта на тайни източници.
ДВ: Германия винаги е била приоритетна цел за дейността на ГРУ. Защо това е така и ще продължи ли тази ситуация и в бъдеще?
Матиас Ул: Германия е важна и ключова страна в Европа. Още през 1920-те години тя е разпозната като важна цел, защото се смята, че за да се осъществи световна революция, е необходимо да се направи революция и в Германия. Ето защо задачата на ГРУ е била да подкрепя предимно комунистическите стремежи. След това, по време на националсоциалистическата диктатура, значението на Германия като враг нараства, както показва Втората световна война.
След нея Германия е разделена на западна и източна части и през нея преминава разделителната линия на Студената война. Това принуди ГРУ да разглежда Германия като ключова страна в Европа. И днес, разбира се, Германия играе важна роля, защото все още е, така да се каже, център на Европа и много важен район за разузнавателни операции.
ДВ: В книгата си описвате отношенията на ГРУ със съветското ръководство. Сталин е бил по-скоро недоверчив към военното разузнаване, а Хрушчов се е доверявал повече на тази служба. Какъв е случаят с Владимир Путин?
Матиас Ул: Знаем, че Путин се доверява повече на СВР, отколкото на ГРУ. Това е така, защото ГРУ е единствената разузнавателна служба, която няма пряк достъп до Путин - само чрез министъра на отбраната. За ГРУ е трудно да бъде чута от Путин.
ДВ: ГРУ не подлежи на парламентарен контрол и се отчита само пред президента и министъра на отбраната. Това ли е факторът, който отличава ГРУ от западните разузнавателни служби?
Матиас Ул: По принцип по това се отличават руските специални служби от западните, които са подложени на своеобразен парламентарен контрол. Той може да бъде повече или по-малко строг, зависи от съответната държава, но там парламентите поне знаят в общи линии какво прави разузнавателната служба. В Русия случаят не е такъв – там те се отчитат само пред президента и министъра на отбраната. Това води до факта, че понякога се провеждат рискови операции, след което възниква въпросът дали наистина е било необходимо от политическа гледна точка, или щетите все пак са си заслужавали.
ДВ: Наскоро станахме свидетели на множество експулсирани служители на посолства, които в действителност са действали като шпиони. Какво може и трябва да се направи, за да се защитим от ГРУ?
Матиас Ул: Мисля, че е много трудно да се защитиш сам. Когато експулсираш хора, за които се знае, че шпионират за ГРУ, това е нож с две остриета, защото вероятно е по-лесно да следиш тези хора, отколкото да откриеш агенти, които неофициално работят за разузнавателните служби.
Смятам, че е много важно навсякъде да стане ясно, че разузнавателните служби винаги използват хората за своите си цели, че те не са нито приятели, нито помощници. Когато имат нужда от вас, те ще ви глезят и ще ви предлагат пари, но щом загубите достъпа си до източници на информация, ще бъдат напълно безразлични към вас. Това показва, че сътрудничеството с разузнавателна служба като ГРУ носи само проблеми в дългосрочен план. Повечето от тези, които се осмеляват да сътрудничат по този начин, стигат до затвора или - както показват многобройни случаи - до ситуация, в която те вече не са в състояние да се справят с живота си.
