Целта е да бъде изготвено ново споразумение, което според експерти би имало дълбоки последици за световната сигурност. Предвидено е то да замени изтичащия на 5 декември договор СТАРТ-1 (Договор за съкращаване на стратегическите оръжия).
Руската делегация ще бъде водена от директора на отдела за сигурност и разоръжаване в министерството на външните работи Анатолий Антонов, а американската - от помощник-държавния секретар по въпросите на проверката и спазването на споразуменията за контрол над въоръженията Роуз Готемьолер.
Преговорите в Москва ще отбележат официалното възобновяване на процеса на ядрено разоръжаване, започнал през апогея на Студената война през 1969 г. Руската и американската делегация вече се срещнаха през април в Рим.
Различията между Русия и САЩ за количеството, вида и употребата на ядрените им оръжия са многобройни. Двете страни обаче дадоха наскоро да се разбере, че е възможно те да бъдат преодолени.
Има добри шансове да сближим нашите позиции и да сключим споразумения, заяви руският министър на външните работи Сергей Лавров преди няколко дни, след като се завърна от САЩ, където разговаря с държавния секретар Хилари Клинтън.
Белият дом заяви в събота, че първото посещение в Москва на новия американски президент Барак Обама, което е насрочено за юни, ще даде възможност двете страни да потвърдят ангажимента си за намаляване на ядрените арсенали и за сътрудничество в областта на неразпространението на ядрените оръжия.
Преговорите по СТАРТ-1, който поставя за САЩ и Русия таван от 1600 ракети носители и 6000 ядрени бойни глави, не постигнаха голям напредък при предшественика на Обама на президентския пост Джордж Буш.
Тяхното възобновяване, като се има предвид международното значение на този двустранен въпрос, ще позволи да се разсее впечатлението, че САЩ действат едностранно и ще улесни сътрудничеството с Русия в други области, коментират експерти.
Те обръщат внимание, че сега се говори за пълно ядрено разоръжаване, макар да признават, че това ще е дълъг процес, който може да продължи десетилетия.
Договорът СТАРТ-1 (Договор за съкращаване на стратегическите оръжия) бе подписан на 31 юли 1991 г. в Москва от Михаил Горбачов, по онова време президент на СССР, и американския му колега Джордж Буш-старши.
Той замени споразумението САЛТ (Договор за ограничаване на стратегическите оръжия), подписан през 1972 и 1979 г. от САЩ и Съветския съюз, който предвиждаше ограничаване на увеличаването на арсеналите.
Като по-амбициозен проект за ядрено разоръжаване на двете свръхсили, СТАРТ-1 предвиждаше намаляване на броя на американските ядрени бойни глави от 9986 на 8556, а на съветските - от 10 237 на 6449. Предвидено бе съкращаването да отнеме седем години.
На 6 март 2009 г. Вашингтон и Москва се ангажираха да сключат до края на годината споразумение за този договор.
На 3 януари 1993 г. американският президент Джордж Буш старши и руският му колега Борис Елцин подписаха договора СТАРТ-2, който предвиждаше намаляване на стратегическите ядрени арсенали на двете страни с по две трети.
По-точно, през седемте години след влизането на споразумението в сила, ядрените бойни глави на всяка от държавите трябваше да наброяват между 3800 и 4250, и, накрая, на 31 декември 2007 г., между 3000 и 3500.
От тях към 1 януари 2003 г. се допускаше да бъдат монтирани на подводници не повече от 1750 и бе предвидено на същата тази дата земно базираните ракети с касетъчни бойни глави да са изчезнали напълно от стратегическите сили на двете страни.
Договорът СТАРТ-2 бе ратифициран през януари 1996 г. от Сената на САЩ и през април 2000 г. от Думата, която бе отказала да го обсъжда през март-април 1999 г. в знак на протест срещу бомбардировките на НАТО над тогавашна Югославия.
Той обаче така и не влезе в сила, тъй като Русия обвърза своето решение със спазването от страна на САЩ на договора за противоракетна отбрана (ПРО). САЩ се оттеглиха от ПРО през 2002 г.
Освен със СТАРТ, съкращаването на стратегическите ядрени потенциали на двете страни е уредено от Договора за съкращаване на стратегическите нападателни оръжия (известен и като "Московски договор"), подписан през 2002 г.
Той предвижда за всяка от двете държави таван от 1700-2200 ядрени бойни глави, въведени на въоръжение. Договорът обаче им оставя възможността да складират неоперативни бойни глави.
