С поред ново проучване пустинята Тар в Индия е станала с 38% по-зелена през последните 20 години, което се дължи на комбинация от климатични промени и разширяване на селското стопанство, пише Live Science.
През последните две десетилетия в пустинята живеят все повече хора, които променят ландшафта, като го правят по-земеделски и градски, което е част от причините пустинята да стане по-зелена, твърдят изследователите. Другата част от пъзела е изменението на климата, което е довело до увеличаване на мусонните валежи в региона.
Пустинята Тар, наричана още Голямата индийска пустиня, се простира на 200 000 кв. км в северозападна Индия и югоизточен Пакистан. Въпреки че много пустини по света се сблъскват с влошаващи се засушавания, пустинята Тар се е превърнала в център на градски и селскостопански растеж, което я прави най-населената пустиня в света с повече от 16 милиона жители.
„Повишеното наличие на вода и енергия е довело до разширяване на земеделските и градските райони със значително увеличение на добивите на култури в региона. Няма друга пустиня в света, която да е преживяла увеличение на урбанизацията, земеделието и валежите през последния период“, казва в имейл за Live Science съавторът на изследването Вимал Мишра, строителен инженер в Индийския технологичен институт в Гандинагар.
Many deserts face worsening droughts, but India's Thar Desert has become 38% greener in the past 20 years due to increased rainfall and expanding agriculture in the region, according to a new study. https://t.co/rstcF2Vnl6
— Live Science (@LiveScience) April 10, 2025
В новото изследване, публикувано на 3 април в списание Cell Reports Sustainability, са анализирани сателитни данни от 2001 до 2023 г. Мишра и екипът му установяват, че през този период пустинята е станала средно с 38% по-зелена, като на сателитните снимки се вижда повече растителност.
За да разберат защо се случва точно това позеленяване, изследователите разглеждат и историческите данни за разрастването на населението в пустинята Тар, напоителната инфраструктура и климатичните модели.
Резултатите показват, че озеленяването на пустинята Тар се дължи главно на повече дъждове през летните мусонни сезони - общо 64% увеличение на валежите - и на второ място на напоителната инфраструктура, която извежда подпочвените води на повърхността извън мусонния сезон.
Thar desert is greening, thanks to higher rainfall, excessive groundwater pumping, writes @shagun__k
— Down To Earth (@down2earthindia) April 8, 2025
Read more: https://t.co/rD7J8LaWFK #Thar #Desert #Greening #ClimateChange pic.twitter.com/2l31stI71i
Авторите предполагат, че устойчивото управление на водните ресурси в пустинята Тар може да помогне на този район да се адаптира и да продължи да поддържа нарастващото си население. Въпреки това по-високите температури могат да застрашат 16-те милиона души, които живеят в тази пустиня, а прекомерното използване на подпочвените води за напояване може да доведе до изчерпване на ресурсите, отбелязват изследователите.
Устойчивите практики за управление на водите, устойчивите на засушаване култури, адаптацията към нарастващата топлина и възобновяемата енергия трябва да бъдат част от бъдещото развитие на пустинята Тар, смятат изследователите.
Увеличаването на мусонните валежи може да доведе и до повече наводнения, тъй като според климатичните модели тези увеличени валежи ще се случват наведнъж при екстремни метеорологични явления, които могат да нанесат щети на домове и сгради в пустинята.
Въпреки това, ако бъдат управлявани и адаптирани, увеличените валежи биха могли да дадат възможност за процъфтяване на населението и селското стопанство в региона. Според прогнозите на изследователите от отделно проучване до края на 21-ви век още по-голяма част от пейзажа ще се раззелени.
Тази промяна би повишила продоволствената сигурност в региона, но би могла да застраши местното биоразнообразие от адаптирани към пустинята специализирани видове и традиционните методи на номадско земеделие. Учените предупреждават, че необходимостта от запазване на тези аспекти на пустинната среда трябва да бъде взета под внимание при продължаване на развитието.
