В ътре във фабрика на брега на морето работници с мрежи за коса и сини престилки сортират прясно уловени треска и пикша, а машините обработват рибата на филета, предназначени предимно за Европа.
Шефът на риболовната компания Visir, Петур Палсон, който се опасява, че присъединяването към Европейския съюз ще струва работни места на Исландия и ще изпрати фабриките в чужбина, казва: „Ако сме в ЕС, те ще са тези, които определят политиката“.
В събота гласоподавателите в тази островна нация с население от близо 400 000 души ще решат дали страната им трябва да поднови преговорите за присъединяване към ЕС. Това е референдум, за който проучванията показват, че резултатът е твърде оспорван, за да се прогнозира, пише Би Би Си (BBC).
Поддръжниците смятат, че по-близките европейски връзки могат да помогнат за овладяването на нестабилната исландска валута и растящите разходи за живот.
Опонентите казват, че суверенитетът на Исландия и контролът върху „безценните“ риболовни води са заложени на карта, и предпочитат страната да продължи да се справя сама.
Риболовът и останалите морски отрасли съставляват близо 40% от износа на Исландия. Това е разделителна линия, която разполовява исландците от десетилетия, но след спечелването на предсрочните избори през 2024 г. центристко-лявото правителство на министър-председателя Криструн Фростадотир пое ангажимент да проведе референдум до 2027 г.
Войната на Русия в Украйна, изострящите се съперничества в Арктика, както и заплахите за мита от страна на американския президент Доналд Тръмп и апетитите му към Гренландия ускориха този график.
„Нещата се развиват много бързо по отношение на геополитическите предизвикателства“, казва финансовият министър Дади Мар Кристоферсон пред BBC, поставяйки мястото на Исландия в света „на челно място в дневния ред“.
Исландия се намира високо в Северния Атлантик, в съседство със стратегически морски участък, наречен GIUK проход (Гренландия-Исландия-Обединеното кралство), където руската морска активност се следи внимателно от Запада.
Тя е страна основателка на НАТО и въпреки това няма собствена армия.
Кампанията „Против“ използва слогана: „Исландия за продан? Не, благодаря“.
Едно проучване тази седмица даде преднина на гласовете „За“ с 51.3% срещу 48.7%; по-ранно проучване показваше пълно равенство между двата лагера.„Невъзможно е да се прогнозира“, казва Ейрикур Бергман, професор по политика в Университета Бифрьост. „И двата лагера хвърлят всичко, с което разполагат.“
Либерално-реформаторската партия на Кристоферсон е водещ глас зад кампанията „За“. Той твърди, че членството в ЕС би засилило сигурността и търговската позиция на Исландия и би я защитило от много по-големи сили. Има и икономически аргумент. „Виждаме възможността за присъединяване към ЕС и приемане на еврото като много значителна полза за исландските компании и за исландското общество като цяло“, казва той.
Гласуването с „Да“ ще рестартира преговорите с Брюксел, но втори референдум ще трябва да даде зелена светлина за всяка окончателна сделка за членство. 27-те членки на ЕС също ще трябва да дадат съгласието си.
Гласуването с „Не“ ще замрази преговорите за момента.
Очаква се някои исландци да гласуват с „Да“, тъй като това така или иначе не е окончателният референдум. „Трябва да знаем какво има в пакета от ЕС“, казва жителите на Рейкявик Анна Рагнардотир. „Ако кажем „не“, никога няма да разберем.“
Исландия е една от най-скъпите страни в света — така че икономическите опасения са ключов въпрос в дебата за ЕС.
Въпреки че е извън ЕС, Исландия е част от Европейското икономическо пространство (ЕИП) заедно с Норвегия и Лихтенщайн, така че е част от единния пазар и Шенгенската зона без вътрешни граници. Рейкявик отвори преговори за присъединяване към ЕС две години след опустошителната световна финансова криза от 2008 г., но ги изостави през 2013 г.
Риболовът беше най-голямата пречка тогава и остава решаващ въпрос и днес.
Рибата и морската индустрия представляват близо 40% от износа на Исландия и много гласоподаватели от лагера „Против“ се притесняват, че според общата политика на ЕС в областта на риболова биха могли да отстъпят част от контрола си върху своите доходоносни риболовни зони.
Лидерът на оппозицията Гудрун Хафстайндотир, която води кампанията „Против“, обещава, че водите на Исландия никога няма да бъдат споделяни.
Риболовът е неотделим от исландската култура и политическа идентичност и никой политик никога не би могъл да направи такъв отстъп, казва проф. Бергман. „Те биха били изгонени от страната“, категоричен е той.
Исландското правителство възнамерява да издейства „специално споразумение“ за защита на риболова и селското стопанство, а финансовият министър казва, че са уверени, че ще получат „известни изключения“.
Страната нечленка на ЕС Норвегия постигна успех през 1994 г., въпреки че не завърши процеса, казва той, докато държавите от ЕС Финландия и Швеция си осигуриха специални условия за селското стопанство в далечния север.
Но евроскептиците се съмняват, че изключение е възможно. Ръководителят на Исландската асоциация на фермерите, Маргрет Агуста Сигурдардотир, не е убедена: „На нито една страна членка не е предоставено постоянно изключение“. Тя се опасява, че политиките на ЕС ще се фокусират върху „интересите на 450 милиона потребители, вместо върху специфичните нужди на страна от 400 000 души“.
Исландия няма армия, но е член на НАТО и приема самолети на алианса на летище Кефлавик. Когато BBC посети военновъздушната база в Кефлавик този месец, изтребители излитаха, а американското знаме се развяваше редом до белгийския трикольор и знамената на НАТО. Без собствена армия, сигурността на Исландия разчита на нейните съюзници от НАТО и пакта за отбрана от 1951 г. със САЩ. Въпреки това, неколкократните коментари на Тръмп относно поемането на контрола над Гренландия и рискът от отслабен съюз в НАТО засилиха опасенията на Исландия.
Официалните лица посочват морските дейности на Русия във водите близо до Исландия като основен въпрос за сигурността, а през юни исландските власти заявиха, че руски разузнавателен кораб е бил проследен да преминава през изключителната икономическа зона на Исландия.
Имаше недуомение сред исландците, когато Тръмп погрешно се позова на тяхната страна четири пъти в речта си в Давос, когато имаше предвид Гренландия. Новият посланик на САЩ трябваше да се извини, когато се пошегува, че Исландия може да стане 52-рият щат на САЩ.
„Специалните отношения“ остават непроменени, подчертава Дади Мар Кристоферсон. Все пак финансовият министър вярва, че „допълнителен стълб е важен“, и правителството подписа партньорство за отбрана с ЕС през март.
Въпреки че жителите на Гренландия твърдо се противопоставят, Тръмп не се е отказал от желанието си да поеме контрола над острова – нещо, което тежи на исландските гласоподаватели.
Все пак геополитиката, може би изненадващо, до голяма степен отсъства от обществения дебат в Исландия. За Снерос Синдрадотир от Европейското движение в Исландия това е разочароващо. Референдумът се случва сега „100% поради въпроси на сигурността“, казва тя.
Гигантски червени букви, изписващи „JA!“, което означава „Да“, изпълват прозорците в офиса на кампанията на групата. Лагерът „За“ казва, че членството в ЕС предлага по-голяма финансова стабилност, докато приемането на еврото би могло да овладее упорито високата инфлация в страната.
Откакто се отделя от Дания през 1944 г., Исландия се превърна от беден остров в една от най-богатите нации в Европа. Но цените в Исландия са били с 84% по-високи от средните за ЕС, според анализ на академичния съюз Viska, а лихвените проценти са се изкачили до 8%.
„Вземаме по-високи заплати и те отиват директно за покриване на разходите за всичко. Това е като куче, което постоянно се опитва да хване опашката си “, оплаква се Синдрадотир.
Снерос Синдрадотир е разочарована, че дебатът преди референдума не се е фокусирал върху геополитиката. В центъра на Рейкявик хората се вълнуват най-много от високите разходи за живот и суверенитета. „Най-големият проблем в момента е за поколението, което се опитва да си купи собствено жилище. Лихвите по ипотеките са ужасяващи“, казва 62-годишният Адолф Фридриксон.
Междувременно 22-годишната Хелга вярва, че присъединяването към ЕС ще бъде твърде скъпо: „Риболовната индустрия и всичко останало трябва да бъдат под наш контрол“.
Резултатът от събота се следи внимателно в цяла Европа. Ако вотът „За“ спечели, исландски представители казват, че преговорите с Брюксел ще отнемат „месеци, а не години“, тъй като 11 от 35-те области на преговори вече бяха финализирани, когато бяха прекъснати.
Лидерите в съседна Норвегия, традиционно евроскептична страна и колега член на ЕИП, също си водят бележки. Но подкрепата за присъединяване към ЕС расте и там. Спечелването на богат и стабилен нов член в лицето на Исландия би било добре дошла победа за разширяването на ЕС, казва Халгримур Одсон, ръководител на мозъчния тръст ЕС-Исландия „European Currents“.
„Но вотът „Не“ също може да се възприеме като загуба“, добавя той.
