К огато земетресение разкъсва разлома в зоната на субдукция на Каскадия, голяма част от западното крайбрежие на САЩ може да се разтърси силно, за цели пет минути, а вълни цунами с височина до 30 метра могат да се насочат към брега. Но това е само началото на очакваните ужаси.
Дори ако крайбрежните градове в Северна Калифорния, Орегон и Вашингтон издържат на този сеизмичен удар, нови изследвания показват, че водите от наводненията биха могли да проникнат в много от тези уязвими общности завинаги. Това е така, защото се очаква целите крайбрежни брегови линии да се понижат с до 2 метра, когато земетресението удари, според ново изследване, публикувано в понеделник в Proceedings of the National Academy of Sciences и цитирано от NBS News.
Изследователите анализираха сеизмични модели и такива на наводнения, за да получат едни от най-подробните оценки за това как земетресението в Каскадия би понижило – или потопило – крайбрежните линии
и установиха, че то може да засегне повече от два пъти повече хора, структури и пътища, които са изложени на риск в момента. Ефектът също ще се влоши с течение на времето, тъй като засилващото се изменение на климата повишава още повече морското равнище.
„Тази по-малко обсъждана опасност ще продължи десетилетия или векове след земетресението“, каза Тина Дура, водещият автор на изследването. „Цунамито ще дойде и ще отнесе всичко и ще има големи последици, не ме разбирайте погрешно, но трайната промяна в честотата на наводненията... това е нещо, с която трябва да се справим“.
Дура каза, че геоложките фосилни доказателства показват, че предишни земетресения в Каскадия незабавно са понижили нивото на сушата и са превърнали сушата в приливни кални плитчини по Тихоокеанския северозапад.
Това ще се случи отново и ние сме застроили много от тези райони“,
каза Дура, която е асистент по геонауки в Техническия университет на Вирджиния. „Ето как имаме пристанища там... и там построихме градове, и цялата тази площ ще потъне може би с над един метър, до два метра“.
Разломът на зоната на субдукция Каскадия, който се простира по западното крайбрежие на Северна Америка от Северна Калифорния до северния остров Ванкувър, представлява надвиснала заплаха. Разломът има способността да предизвика земетресение с магнитуд 9 по скалата на Рихтер, а голямо земетресение се очаква там поне веднъж на всеки 450-500 години средно. Последното от тези големи земетресения се е случило през 1700 г.
Националният модел за сеизмична опасност предполага, че има 15% вероятност земетресение с магнитуд 8 по скалата на Рихтер или по-силно да се случи по границата на зоната през следващите 50 години.
Когато разломът се разкъса, експертите казват, че това ще предизвика най-тежкото природно бедствие в историята на американската нация.
Планиране на земетресението в Каскадия на щатско и федерално ниво през 2022 г. прогнозира около 14 000 смъртни случая, повече от 100 000 ранени и срутване на около 620 000 сгради в Тихоокеанския северозапад, включително 100 болници и 2000 училища.
Новото изследване показва, че планиращите крайбрежието трябва сериозно да вземат предвид не само заплахата от интензивно земетресение и цунами, но и за дългосрочното преоформяне и бързо потъване на самата брегова линия.
„Имаме самото наводнение, а след това и практически постоянната промяна в нивото на сушата на брега, а това има голямо влияние върху всичко, което тези общности трябва да планират“, каза Харолд Тобин, директор на Сеизмичната мрежа на Тихоокеанския северозапад и професор в Университета на Вашингтон, който не е участвал в новото изследване. „Къде ще разположите училището или болницата си? Къде ще изградите транспортната си мрежа? Мисля, че е важно да се гледа в дългосрочен план“.
След земетресението, според изследването на Дура, големи части от градовете по крайбрежието на Тихоокеанския северозапад, като Сийсайд, Орегон; Уестпорт, Вашингтон; и Абърдийн, Вашингтон, се очаква да се наводняват поне веднъж на всеки 100 години, ако не и по-често. Проучването също така посочва, че покачването на морското равнище се ускорява със засилването на изменението на климата и последиците от наводненията след земетресението биха могли да се влошат в бъдеще.
Според Националната океанска и атмосферна администрация (NOAA)
средните глобални морски нива са се повишили с около 20 до 23 см от 1880 г. насам.
Очаква се покачването на морското равнище драстично да се ускори през следващите десетилетия поради глобалното затопляне, като NOAA прогнозира още средно 25 до 30 см до средата на века. Мястото, където живеете, може да определи колко драматично ще се появи покачването на морското равнище и как то ще се отрази на бреговата линия.
Докато сушата в някои региони на САЩ, като залива Чесапийк във Вирджиния, бавно потъва в процес, наречен слягане, части от Тихоокеанския северозапад се покачват поради континенталното издигане. Това покачване на нивото на сушата е компенсирало част от покачването на морското равнище до момента.
Подигането е резултат от натрупването на напрежение в тектоничните плочи, които образуват зоната на субдукция Каскадия в открито море. В зоната на субдукция плочата Хуан де Фука е принудена да се измести под континенталната Северноамериканска плоча. Това кара Северноамериканската плоча леко да се огъне нагоре, избутвайки нивото на сушата по-високо.
В момента разломът на зоната на субдукция е спокоен и натрупва напрежение.
Когато разломът се разкъса, извиването на плочата ще се освободи и ще предизвика бързо потъване на нивото на земята, като по същество ще заличи вековното издигане за миг.
„Това се случва за минути и може да бъде от порядъка на метри“, каза Дура. „Земята остава потънала и това може да продължи, както казах, десетилетия и векове. И така, всички райони, които са на прага на заливната низина, сега са в нея“.
