Разказът на един индийски бедняк милионер

Откакто се помни, Хари Кишан Пипал е свикнал да чува от хората, че е нечист, че целият му род е омърсен векове наред. Учителите го карали да сяда отделно от другите ученици, а работодателите понякога изобщо не му плащали.

Пипал е далит, представител на бедняшката общност, известна някога като "недокосваем". Роден е на най-долното стъпало на сложната хиндуистка социална стълбица, което означавало, че няма право да яде редом с хора от по-висшите касти или да пие вода от техните кладенци.

Животът му не трябвало да се различава от този на баща му - на неук обущар. Години по-късно, той не желае да изрече обидните прозвища, с които е бил наричан.

Сега обаче хората се обръщат към него по друг начин. Наричат го богаташ. Пипал притежава болница, фабрика за обувки, фирма за продажба на автомобили и издателство. Има шест коли и живее в лабиринт от свързани апартаменти в тих, макар и малко мръсен квартал с високи стени и врати от ковано желязо.

"В сърцето си съм далит. Но съм облечен с хубави дрехи, ям хубава храна, имам хубав бизнес, сякаш съм от по-висша каста", каза 60-годишният мъж с буйна побеляла коса, добре ушито сако и с вид на джентълмен от Викторианската епоха. Сега, по думите му, той е по-богат дори и от повечето брамини - най-висшата каста в Индия: "Аз съм повече от брамин!"

Но във все по-глобализиращата се страна, която се бори с насажданите от векове схващания за кастите, няма консенсус за това какво означават те. Дали Пипал и шепата други милионери далити са отражение на страна, която вече се отърсва от вековете на предразсъдъци спрямо кастите?

Принадлежността към дадена каста все още ли е свързана с влияние,

както и преди? Дори Хари Кишан Пипал не е сигурен.

"Живея добре", казва той, седнал в офиса си в болницата "Херитидж" - едно от най-големите частни здравни заведения в този северен индийски град. "Но много, наистина много хора живеят зле".

Огромната част от 170-милионното далитско население в Индия живее мизерно, сочи статистиката: по-малко от една трета от тях имат образование, над 40% преживяват с по-малко от 2 долара на ден, а нивото на детската смъртност сред тях е доста по-високо в сравнение с другите касти. Доста по-често далитите са с по-ниско от нормалното тегло и в много малко случаи получават следродилни грижи.

Макар че кастовата дискриминация вече от 60 години е забранена от закона и понятието "недокосваем" сега е табу, всяка година има хиляди нападения срещу далити. Жертвите са стотици.

Индийските вестници са пълни с такива истории: 14-годишно далитско момче било удушено, понеже собственото му име било същото като на момче от по-висша каста; 70-годишен мъж и сакатата му дъщеря изгорели живи, след като куче на далити се разлаело срещу съседи от по-висша каста; човек бил прегазен, защото отказал да отстъпи мястото си на опашка на бензиностанция на представител на по-висша каста.

Но въпреки вековната традиция на кастово разделение, която е сякаш вечна, се забелязва малка промяна.

В обширно изследване на Центъра за изучаване на Индия към университета на Пенсилвания, експертите установяват, че в един район на Северна Индия броят на далитите, живеещи в солидни сгради, а не в колиби от слама и кал, е нараснал от 18 на 64% между 1990 и 2007 г. За същия период рязко е нараснал и броят на притежателите на различни стоки за бита - вентилатори, столове, тенджери под налягане и велосипеди.

Все по-малко далити сядат отделно от другите гости на недалитски сватби, което е постепенно скъсване с някои традиции, са установили експертите.

Макар че повечето далити все още се издържат като селскостопански работници, вече има и нарастваща далитска средна класа - мнозина от тях са държавни служители, които са се облагодетелствали от антидискриминационното законодателство.

Кастите губят своето значение,

смята далитът Чандра Бхан Прасад - писател, социолог и някогашен бунтовник марксист, сега един от най-големите застъпници на това бедните далити да опознаят ползите от капитализма.

Според Прасад в консуматорското общество богатството може да е по-важно от кастата - поне понякога. Разрастващите се икономики стимулират урбанизацията, казва той, което позволява на индийците от нисшите касти да напуснат традиционно слаборазвитите селски общности. Накрая, икономическият растеж води до това, че традиционните касти на търговците вече не са достатъчно големи, за да задоволяват пазара на труда.

"Това значи, че и другите касти имат шанс" в света на бизнеса, смята Прасад.

Според него новите милионери са начин да се покаже, че далитите имат шанс да успеят в глобализиращия се свят.

"Не казвайте, че е невъзможно (да се постигне успех) заради системата на кастите", каза той. "Ето ви списък на далити, които са твърде успешни". Той е доста голям, дори и при все че изброените в него не са от традиционните центрове в Индия, където са съсредоточени богатствата, властта и известните личности. В голямата си част те са богати хора от работническата класа, често пъти открили своите ниши в по-малко привлекателни индустрии: ремонти на жилищата на работническата класа, производство на огромни бетонни тръби, шиене на евтини блузи от полиестер в промишлени количества.

Никой не знае колко са станали богатите предприемачи далити, откакто индийската икономика се либерализира в началото на 90-те години - поставяйки началото на един от най-бързите икономически растежи в света. Те са стотици, а може би хиляди.

Тяхното присъствие също така е и все по-видимо. Преди десетилетие бизнесмените далити често сменяли фамилните си имена, тъй като те почти винаги разкриват кастата, към която някой принадлежи. Дори и Пипал (Pippal) отначало направил това като нарекъл първата си компания "Пипълс експортс" (People's Exports), за да скрие кастата си.

Сега богатите далити разговарят на чашка на сбирки на търговската им камара и излагат свои щандове на далитските търговски панаири. Високопоставени правителствени представители говорят за създаването на фонд, който да улесни достъпа до финансиране за предприемачи от най-бедните общности в Индия.

Междувременно най-богатите станаха любимци на индийските медии и са сочени като доказателство, че в днешна Индия кастите имат все по-малко значение.

Глупости, смята известният далитски активист Ананд Телтумбде. "Тези истории (за успелите далити) изглеждат добре за пред средната класа", каза Телтумбде, който е внук на Б. Р. Амбедкар - адвокат далит от времето на независимостта, считан за герой от далитите в цяла Индия.

"Целият свят се промени, но заможните далити са не повече от 10%,

90% от далитите живеят много зле", добавя той.

Що се отнася до Пипал, той се чувства некомфортно в този дебат. Той е богат далит, който смята, че много малко неща са се променили за бедните в Индия и обяснява своя успех със здравата работа и огромното предимство: егото.

"Още от дете си мислех, че един ден ще стана важен човек", каза той. Отгледан в бедност, той току-що бил завършил гимназия, когато баща му се разболял, и той трябвало да тегли рикша, за да издържа семейството си. Първият си пробив направил, когато се оженил за жена от далитски произход от малко по-заможно семейство, което имало фабрика за обувки.

Далитите отдавна доминират обувния отрасъл. Самите касти до голяма степен са отражение на традиционните занаяти и тъй като производството на обувки включва работа с кожи на мъртви животни, то било оставяно на далитите.

Но Пипал преориентирал производството на обущарницата на баща си, съсредоточавайки се върху производството на висококачествени обувки; научил няколко езика - английски, тамилски, пенджабски, руски и немски - за да продава продукцията си на повече клиенти. Сега той е собственик на фабрика с 300 работници, където всеки ден се произвеждат по 500 чифта ръчноизработени обувки, които после се опаковат в кутии с цени в евро и британски лири. Скъпите достигат до 500 долара чифта.

Той използвал приходите от обувките, за да създаде малка фирма за продажба на автомобили "Хонда", а после и болницата. От превърналото се в индустрия частно здравеопазване в Индия се постигат огромни печалби, тъй като новата средна класа търси алтернативи на често пъти съмнителното обслужване в повечето държавни болници.

"И понятие си нямах от болници", каза Пипал през смях. Той говори с радост за браминските доктори, които отначало работели за него твърде неохотно. "Сега те печелят доста пари от тази болница", каза той.

Разбира се, това се отнася и за Пипал. Той далеч не е милиардер, но казва, че годишният оборот на бизнеса му е 12 милиона долара.

На пръв поглед болницата "Херитидж" не е внушителна. Зеленият мокет в офиса на Пипал е с петна, а боята по стените се лющи. Неотдавна строителни работници са ремонтирали главния вход и това принудило пациентите да влизат през тъмен коридор, минаващ под намиращата се в съседство сграда на фирмата му за продажба на "Хонда". Чистачите само размазват мръсотията с мокри парцали. Но тук е по-чисто и има повече ресурси от държавните болници, на които повечето индийци разчитат.

Пипал гордо изброява какво предлага болницата му: 150 легла, 187 доктори и всякакви здравни услуги от онкология до пластична хирургия. Децата му посещават добри училища и са отраснали сред приятели от всички касти.

Все пак смята, че в много случаи към него се отнасят с презрение, макар и мълчаливо.    "Тези хора са адски умни", каза Пипал за бизнесмените от висшите касти, с които сключва сделки. "Когато има печалби, кастите нямат значение. Но наум те си казват: "Той е далит".