Т ой беше най-добрият приятел на Владимир Путин в Европейския съюз – борбен подстрекател, който не се свени да използва войната в Украйна за интересите на собственото си правителство или да води безмилостна атака срещу европейските институции.
Оттеглянето на Виктор Орбан от унгарската и европейската сцена не само променя политическия пейзаж в Карпатския басейн, но и лишава Москва от най-близкото нещо, което можеше да нарече приятел вътре в блока, пише в свой анализ за The Telegraph Роланд Олифант, главен външнополитически анализатор.
Какво е общото между Путин, Орбан и Фицо
Кои са останалите съюзници на Русия в европейското семейство? И може ли Кремъл да се надява да създаде „нов Орбан“ от някой от тях?
„Орбан беше приятел на Путин [отчасти], защото това му беше полезно“, казва Сам Грийн, професор по руска политика в Кралския колеж в Лондон. Той смята, че намирането на идентичен заместник няма да е лесно. „Не мисля, че е толкова просто, колкото при футболен треньор, който казва: „Следващият да влиза“.“
Но потенциални кандидати съществуват. Ето фигурите, към които Путин може да насочи вниманието си.
Най-вероятният кандидат за мястото на Орбан е лидерът на Словакия. Роберт Фицо, подобно на бившия унгарски лидер, е боен националистически популист, който изпитва удоволствие да разбива догмите на Брюксел, включително тези за Русия и Украйна, пише The Telegraph.
Заедно с Орбан, той е един от едва тримата европейски лидери, срещали се с Путин в Русия след пълномащабната инвазия в Украйна. Подобно на Орбан, Фицо управлява страна, която е силно зависима от руската енергия. Евтината енергия е жизненоважна не само за потребителите – тя крепи и експортно ориентираната икономика, базирана на миграцията на западни производители на изток след 1989 г. в търсене на по-ниски заплати.
Съюзниците на Путин в НАТО са изправени пред политически сътресения
Приемането на руските опорни точки от страна на Фицо не е изцяло симулативно. Той обаче няма същата близост с Путин, каквато имаше Орбан. А Словакия, както всички други бивши комунистически членки на ЕС (с изключение на бившата Източна Германия), е нетен получател на средства от ЕС.
Орбан може и да не се страхуваше да влиза в конфликти с ръката, която го храни – дори това да доведе до спирането от страна на Брюксел на около 35 млрд. евро от фондовете на ЕС. Но Фицо, според Олег Игнатов, старши анализатор за Русия в Crisis Group, няма нито апетита, нито вътрешнополитическата сигурност за такава конфронтация.
Струва си да се помни, че дори Орбан почти винаги отстъпваше пред Брюксел в крайна сметка.
„Фицо е в подобна позиция – той може да използва статута си на аутсайдер или опонент за вътрешнополитически цели и за преговори с Брюксел. Но в края на краищата той знае, че Русия не може да даде на Словакия това, което Европа може. Така че има граници на степента, до която е готов да стигне. А Орбан току-що направи тези граници ясни“, казва Грийн.
Бабиш би действал като "марионетка" на Орбан на масата на Европейския съвет
По-на запад, в Прага, милиардерът Андрей Бабиш ръководи коалиционно правителство, съставено от неговата популистка партия „Акция на недоволните граждани“ (SFO), крайнодясната „Свобода и пряка демокрация“ (SPD) и партия, защитаваща интересите на собствениците на автомобили.
Подобно на Фицо и Орбан, той е фигура, на която европейският мейнстрийм гледа с подозрение, а Москва – с известна симпатия. През декември миналата година той се присъедини към Орбан и Фицо в отказа да гарантира кредитния пакет на ЕС от 90 млрд. евро за Украйна.
Той също така повтори необоснованото руско твърдение, че Борис Джонсън е провалил ранно мирно споразумение между Украйна и Русия през 2022 г., и подкрепи призивите на Орбан Европа да преговаря директно с Кремъл. Но той също така се опита да запази известна дистанция от другите двама централноевропейски популисти.
Той направи обратен завой по отношение на предизборното обещание да спре чешката инициатива за закупуване на боеприпаси за Украйна. И лично обеща да гарантира членството в НАТО и ЕС, въпреки че неговите коалиционни партньори от SPD искат напускане и на двете организации.
„Не сме в същата позиция като Словакия и Унгария“, каза той след решението за заема през декември. „Ние подкрепяме Украйна. Не желаем да гарантираме заемите. Словакия и Унгария отказаха всякаква подкрепа.“
Подобно на Фицо, той е националист – не е емоционално или идеологически обвързан с Русия. Чехия също е нетен получател на еврофондове. Това са най-близките до Кремъл фигури, които могат да бъдат наречени партньори – но със сигурност не и съюзници – в настоящите правителства на ЕС. Но предстоят множество избори, които могат да променят картината.
Краят на ерата „Орбан“? Бивш съюзник и скандал с Путин сриват властта в Унгария седмици преди вота
Италианският лидер Джорджа Мелони върви по несигурно въже от прагматизъм с Брюксел, откакто дойде на власт преди повече от три години, балансирайки своята дясна, националистическа политика с проевропейска позиция в международните отношения. Съюзявайки се с други лидери като датчанката Мете Фредериксен, Мелони се стреми да затегне правилата на ЕС за миграцията чрез консенсус, а не чрез обструкционизъм, пише Politico.
Един дипломат от ЕС заяви, че Мелони се е доказала като „съвсем различна порода“ политик от Орбан. Но друг предупреди, че тя произхожда от същото политическо семейство като унгареца и не бива да бъде отписвана.
„На последния Европейски съвет единственият човек, който се съгласи с Орбан, беше Мелони“, каза вторият дипломат от ЕС, визирайки признанието на италианския лидер пред други лидери, че разбира позицията на Орбан относно заема за Украйна на срещата на върха през март. „Вижда се, че между двамата има идеологическа връзка“.
Бившият многократен министър-председател на Словения Янез Янша– десен популист и самопровъзгласил се за почитател на Тръмп със склонност към влизане в конфликти с журналисти – зае второ място само с едно място разлика на драматичните избори миналия месец, белязани от шпионаж. Тъй като преговорите продължават, остава неясно дали Янша или настоящият премиер Роберт Голоб ще успеят да съставят управляваща коалиция.
В лицето на австриеца Кикъл ЕС има своя следващ Орбан
Янша, понякога наричан „мини-Тръмп“, би се присъединил към нарастващия популистки клуб в ЕС, ако се завърне на власт. По отношение на Украйна обаче има съществена разлика между Янша и Орбан или дори Фицо: въпреки че е съюзник на унгареца по други въпроси, Янша е поддръжник на членството на Украйна в ЕС и посети Киев през 2022 г. в първите дни на пълномащабната руска инвазия, за да демонстрира подкрепа.
Други кандидати
Погледът на Москва се насочва и към други потенциални кандидати. В България, Унгария, Словакия, Австрия и Румъния се наблюдават различни нива на политическо влияние и изборни обрати, които Кремъл следи с интерес, предупреждава The Telegraph. Вниманието е насочено и към големите европейски сили като Франция, Германия и Италия, където позициите на местните партии спрямо Русия варират от открита подкрепа до стратегическо дистанциране в името на атлантическата солидарност.
Къде се намира Мадяр в политическото пространство?
В Унгария еуфорията след изборното поражение на Виктор Орбан е огромна. След края на комунистическата диктатура през 1989/90 г. страната е пред втората си голяма политическа промяна. Победителят в изборите Петер Мадяр казва, че сега става въпрос за "разграждане на системата на Орбан" и за превръщането на Унгария отново в "нормална, уважавана страна" в Европа. Но как смята да го постигне - особено като се има предвид, че по някои въпроси не заема много по-различни позиции от "Фидес" на Орбан?
Мадяр отрича да е либерално-консервативно настроен - определя се като дясно консервативен, но не се смята за "патриот" в смисъла, който влага Орбан. Мадяр е проевропейски настроен и се обявява както срещу прекаленото влияние на ЕС върху националната политика, така и срещу "суверенизма" на Орбан. Стилът му на говорене често е много полемичен, но Мадяр остава далеч от популизма на Орбан, пише Deutsche Welle.
Мадяр вижда Унгария като неразривно свързана с Европа и обещава, че страната отново ще бъде надежден партньор в ЕС и НАТО. Той обаче добавя, че "ще има дебати относно националните интереси". Но Унгария "няма да се бори" в Брюксел, а ще бъде "конструктивен партньор".
Мадяр планира също така Унгария да се присъедини към еврозоната. Конкретна дата все още няма.
На фона на крайната антиукраинска пропаганда на Орбан и обвиненията, че "Тиса" била украински проект, Мадяр заема предпазлива позиция спрямо Украйна. Той се застъпва за нормализиране на отношенията със съседната страна, но не подкрепя ускорената интеграция на Украйна в ЕС.
Подобно на Орбан, Мадяр отхвърля участието на Унгария в кредитния пакет от 90 милиарда евро за Украйна, но осъжда ветото на Орбан срещу отпускането на средствата. Дотук обаче той не е декларирал готовност да оттегли ветото на Орбан.
Мадяр е против всякакви мирни решения за Украйна без съгласието на Киев. Суверенитетът и границите на Украйна, определени от международното право, са неприкосновени. Той се застъпва и за това да се казва ясно кой е агресорът и кой е жертвата в тази война.
Мадяр наричаше правителството на Орбан "марионетка на Кремъл". А по време на предизборната кампания избирателите на "Тиса" не спираха да повтарят лозунга "Руснаците вън!".
Мадяр възнамерява да предприеме строги мерки срещу руското влияние в Унгария. Според него в бъдеще Унгария ще диверсифицира значително енергийните си източници, но няма да се откаже напълно от руските енергийни доставки.
Мадяр възнамерява да проучи договорите с Русия, включително и непубличния договор за разширяване на атомната електроцентрала в Пакш - и при необходимост да ги промени. Мадяр заяви, че ако Путин реши да го потърси, ще го призове да прекрати войната срещу Украйна. В същото време той смята, че след края на войната Европа би могла да нормализира отново отношенията си с Москва.
Мадяр вижда в САЩ важен партньор. Но поради явната подкрепа на Доналд Тръмп за Орбан по време на унгарската предизборна кампания отношенията на Мадяр с американския президент вероятно ще останат хладни. Мадяр казва, че засега не вижда причина да се обажда на Тръмп. Той обаче го кани да участва през октомври в Будапеща в честването на 70-годишнината от революцията през 1956 година.
Защо човекът на Орбан в Брюксел остава на поста си – поне засега
Еврокомисарят по здравеопазването Оливер Вархеи изглежда е на сигурна позиция благодарение на традициите в ЕС и положителните отзиви от колегите му.
ЕС няма търпение да остави ерата на Виктор Орбан в миналото, но една част от неговото наследство вероятно ще се запази: неговият европейски комисар. Оливер Вархеи, комисар по здравеопазването и хуманното отношение към животните, е истински лоялист на „Фидес“, който дори беше обвинен в управление на шпионска мрежа от унгарското посолство по времето, когато беше висш дипломат на Будапеща в ЕС.
Въпреки това, той си е изградил репутацията на трудолюбив експерт в град, където технократите движат нещата и където европейската изпълнителна власт работи на принципа, че комисарите служат на Съюза, а не на столицата, която ги е изпратила. Служител на Европейския парламент споделя, че Вархеи е един от малкото комисари, които действително се задълбочават в документите.
Съществува и факторът на „ефекта на бумеранга“. Промяната на режима в Унгария, както Петер Мадяр нарече своята убедителна изборна победа, може да застигне и Франция следващата година. Брюксел се опасява да даде на Марин Льо Пен лост за замяна на Стефан Сежурне с представител на крайнодесния „Национален сбор“. Четирима високопоставени служители на Комисията потвърдиха пред Politico, че не са водени вътрешни дискусии за отстраняването на Вархеи.
Труден за уволнение...
След победата си Петер Мадяр даде сигнал за „чистка“ на назначенията на Орбан, но представители на неговата партия „Тиса“ признават, че бъдещето на Вархеи е в ръцете на Урсула фон дер Лайен. Макар Мадяр публично да обвини комисаря, че е укривал информация за шпионска мрежа, правно погледнато е много трудно той да бъде уволнен без неоспорими доказателства. Вархеи категорично отрича да е бил контактиран от унгарските служби или да е знаел за подобни дейности.
...но лесен за изолиране
Ако Брюксел е научил нещо през годините, то е, че един комисар не трябва да бъде уволняван, за да стане ирелевантен. Пример за това е полският комисар по земеделието Януш Войчеховски. Когато правителството в Полша се промени, той остана на поста си, но беше изолиран от големите политически битки и решения. Разликата е, че Вархеи се смята за много ефективен в работата си, особено по отношение на лекарствената независимост на Европа. В крайна сметка съдбата му ще зависи не от политиките му, а от това дали ще успее да надскочи имиджа си на „човека на Орбан“.
