В края на Санкт Петербург се издига паметник с височина над 40 метра. На самия връх е фигура на майка с децата си. В дъното на някои стъпала гори вечен пламък, заобиколен от имената на нацистките концентрационни и унищожителни лагери.
Аушвиц, Собибор, Белжец, Треблинка...
Думи, синоними на Холокоста.
И въпреки това, това не е мемориал на Холокоста. Официалното му наименование е „паметникът на съветските цивилни, станали жертва на нацисткия геноцид“.
Руският президент Владимир Путин откри паметника миналата година на 27 януари – дата с двойно историческо значение за Русия. На този ден през 1944 г. съветските сили прекъсват почти 900-дневната обсада на Ленинград. Точно една година по-късно Червената армия влиза в портите на лагера на смъртта Аушвиц.
Години след това 27 януари е обявен за Международен ден в памет на Холокоста.
Но когато открива мемориала на съветските цивилни, Владимир Путин говори не за Холокоста, а за „геноцида над съветския народ“.
Той твърди, че целта на нацистите е била „да заграбят богатите природни ресурси и територии на страната ни, както и да унищожат мнозинството от нейните граждани“.
В Русия днес има забележимо изместване на фокуса, далеч от Холокоста, към това как съветският народ като цяло, включително руският народ, е пострадал през Втората световна война. Повече от 27 милиона съветски граждани бяха убити в това, което тук е известно като Великата отечествена война.
Руският президент Владимир Путин похвали съветските войници за това, че са сложили край на „тоталното зло“ в Аушвиц, 80 години след като Червената армия освободи нацисткия концентрационен лагер.
„Винаги ще помним, че именно съветската армия смаза това ужасно, тотално зло и извоюва победа, чието величие завинаги ще остане в световната история“, заяви Путин.
Тази промяна на фокуса на историята не е останала незабелязана.
„Никой не спори, че е имало милиони жертви по време на Втората световна война“, каза посланикът на Израел в Москва, Симон Халперин. „Но индустриализиран план за убиване, елиминиране, изтриване от лицето на земята на раса: това беше срещу еврейския народ. Мисля, че е от изключително значение да си припомним, че Холокостът е замислен като геноцид на еврейския народ.“
„Не е защото [руските власти] не искат да говорят за Холокоста или евреите“, предполага историкът и изследовател Константин Пахалюк. „Идеята е да представим руснаците като жертви, да почувстваме, че сме жертви: жертви на западните сили, жертви в историята. Това е основната идея на този разказ.“
Константин живее и работи в чужбина. У дома той е обявен за „чуждестранен агент“, етикет, който често се използва за наказване на критици на руските власти.
Той твърди, че разказът за Русия като жертва е станал особено силен от началото на войната на Русия в Украйна.
„Ако сте жертва, не можете да носите отговорност“, каза Пахалюк.
В Съветския съюз имаше малко публични дискусии за Холокоста и систематичното убийство на европейски евреи от Хитлер.
На местата на масови екзекуции на евреи от нацистите на съветска територия имаше малко паметници или плочи, споменаващи еврейски жертви.
Това започна да се променя след падането на комунизма. Руските официални лица започнаха да говорят гордо за историческата роля на страната им в победата над Хитлер и спасяването на еврейския народ от унищожение.
Преди двадесет години президентът Путин беше поканен в Полша, за да участва в събития, отбелязващи 60-ата годишнина от освобождението на Аушвиц.
Говорейки в Краков на 27 януари 2005 г., той отбеляза:
„Нацистите избраха Полша за място на планираното масово изтребление на хора, преди всичко на евреи... ние виждаме Холокоста не само като национална трагедия за еврейския народ, но и като катастрофа за цялото човечество“.
„Наш дълг е да помним Холокоста“, добави той.
Отношенията на Русия с Полша, Европа и Запада като цяло стават все по-напрегнати, особено след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г.
Руски официални лица не са поканени в Полша за 80-тата годишнина от освободжението на Аушвиц.
"Това е годишнината от освобождението. Спомняме си жертвите, но също така празнуваме свободата", написа директорът на музея Аушвиц Пьотр Кивински миналия септември. "Трудно е да си представим присъствието на Русия, която явно не разбира стойността на свободата."
Решението да не се отправя покана към Москва беше осъдено от равин Александър Борода, президент на Федерацията на еврейските общности на Русия на пресконференция наскоро в Москва.
"Да не се кани Русия е обидно за паметта на освободителите и техния принос за победата над фашизма", каза равин Александър Борода.
"Това е много лош знак, защото паметта е важна и има общи ценности, които помогнаха да победим фашизма. Въпреки различията си, страните от антихитлеристката коалиция, различни политически системи и идеологии успяха да се обединят... за обща победа."
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
