Ч или е на път да стане първата държава в света, приела законодателство за невротехнологиите и вписала в своята конституция правата на мозъка, или "невроправата", които може да поставят началото на една бъдеща юриспруденция в областта на правата на човека, пише Алберто Пеня от Франс прес, цитиран от БТА.
Законопроектът вече бе одобрен с единодушие от Сената и сега предстои да бъде гласуван от Камарата на депутатите.
Обсъжданата конституционна реформа има за цел да защити "физическата и психологическата цялост" на гражданина, за да не може "никоя власт или човек", посредством новите технологии в областта на човешкия мозък, "да увеличи, намали или наруши тази цялост без съответното съгласие".
Сенатор Гидо Хирарди, един от застъпниците на текста, по който има консенсус между различните политически сили, обяснява, че целта е да бъде защитена "последната граница" на човешкото същество: неговият ум.
Чилийските законодатели смятат, че невротехнологиите са в състояние да генерират процеси на "четене" и "писане" в мозъка, което би позволило да бъдат записвани мозъчните данни на човека и още в близко бъдеще те да бъдат променяни или към тях да бъдат добавяни нови.
"Ако тази технология може да чете (вашите мисли), още преди самите вие да сте осъзнали какво мислите, тя ще може и да записва във вашия мозък емоции, мисли, житейски истории, които не са ваши, и мозъкът ви няма да е в състояние да прави разграничение дали те наистина са ваши, или чисто и просто са изкуствено създадени", подчертава сенаторът.
Затова според него е важно да се уреди законово още сега една бъдеща реалност, която е възможно да заплаши "същността на човешкото същество, неговата самостоятелност, свобода и свободна воля".
Алцхаймер, Фейсбук
Впрочем превърна ли се научната фантастика в реалност?
Попитан от АФП, един от световните експерти в тази сфера, испанецът Рафаел Юсте, уверява, че изследователи вече са успели да имплантират в мозъка на мишки образи на неща, които те никога не са виждали, но ги възприемат като свои собствени идеи и ги включват в естественото си поведение.
"Ако успеете да влезете там вътре", в химическите процеси на мозъка, "да ги стимулирате или блокирате, тогава ще можете да променяте решенията на хората. Това е нещо, което ние вече правим с животните", уверява този учен от Колумбийския университет в Ню Йорк. И успокоява: "Невротехнологията може да поражда страх, ако човек си представя антиутопични сценарии, но на един такъв има десет благоприятни."
Той дава пример с възможностите за лекуване в близко бъдеще на глухотата с импланти или на слепотата, имайки предвид лабораторни опити с шимпанзета. Или дори за имплантиране на мозъчни стимулатори, способни да подобрят живота на пациентите, болни от Паркинсон, Алцхаймер или шизофрения.
Говорейки за друга област, Юсте съобщава, че американската социална мрежа Фейсбук "е на път да разработи интефейс мозък-компютър, свързан директно с екрана" и предназначен да "замени клавиатурата". "Давам им най-малко пет години, за да пуснат на пазара устройство, което да може да пише по 100 думи в минута с речник от 1000 думи", прогнозира Юсте. Тази невротехнология би била "способна да отгатне не само думите, които искате да напишете, но може би и други видове мисли или психически състояния".
На фона на тези открития чилийският законопроект има за цел да уреди правно четири основни сфери:
защитата на данните от човешкия мозък (т. нар. "невроданни"), установяването на ограничения за невротехнологиите за четене и най-вече за писане в мозъка, осигуряването на справедлив достъп до тези технологии и определянето на граници на "невроалгоритмите".
Защото, според Рафаел Юсте, до едно десетилетие е възможно да се появят човешки хибриди, с по-голям когнитивен капацитет, благодарение на невротехнологиите, с идеи и знания, които биха били плод на алгоритми.
"За да бъде избегната ситуация на "двете скорости", при която ще има хора с повишени способности и такива без, ние мислим, че тези невротехнологии би трябвало да бъдат правно уредени въз основата на универсалния принцип за справедливостта, в духа на Всеобщата декларация за правата на човека", смята той.
На 27-ата Ибероамериканска среща на върха на 21 април в Андора чилийският президент Себастиан Пинера впрочем предложи на страните участнички да приемат обща законодателна уредба на този нов вид права.
