Е вропейската народна партия (ЕНП) поиска провеждането на извънредно заседание на комисията по външни работи (AFET) в Европейския парламент, за да бъде изслушана еврокомисарят по разширяването Марта Кос по обвиненията за сътрудничество с югославските тайни служби от комунистическия период, предава БГНЕС.
Изслушването може да се състои още през следващата седмица и ще се фокусира върху обвинения, че Кос е подвела евродепутатите по време на изслушванията си през 2024 г., както и че се намира в конфликт на интереси при работата по досиетата за разширяването към Западните Балкани.
Скандалът с мисията на ЕС в Косово не стихва
„Искаме Марта Кос да обясни защо е подвела членовете на Европейския парламент по време на изслушването си през 2024 г. Съществуват основателни съмнения, че заради миналото си комисарят е в конфликт на интереси. Тя трябва да отговори на редица въпроси, за да защити собствената си репутация и тази на Европейската комисия,“ заяви заместник-председателят на групата на ЕНП Романа Томц, която е също от Словения.
Източници от ЕНП подчертават, че повече отлагане няма да бъде допуснато, тъй като казусът вече не е вътрешнополитически въпрос на Словения, а засяга доверието в европейските институции.
От кабинета на Кос отказват коментар за предстоящото изслушване и повтарят, че „на всички релевантни въпроси е било отговорено по време на процедурата по утвърждаване“. Европейската комисия също не дава официална позиция, което засилва критиките, че председателят Урсула фон дер Лайен защитава свой политически назначен кадър.
Евродепутати от различни политически групи признават неофициално, че назначението е било ускорено без задълбочена проверка на биографията на Кос преди 1991 г.
Тази резолюция на ЕП може да "взриви" РС Македония
Припомняме, че архивни документи на словенската Държавна сигурност от края на 80-те години, публикувани от изследователя Игор Омерза в книгата „Комисарката“, съдържат оперативни разработки с кодови имена „TARA“ и „BLANKA“, за които се твърди, че се отнасят до Кос. В материалите се описва линия на работа, свързана с назначаването ѝ в „Дойче веле“ в Кьолн и последващи контакти със службите. Документите включват конкретни дати, задачи и описания на дейности.
Счита се, че комунистическият тоталитарен режим е избил над половин милион души преди да започне разпадането на бивша Югославия, което беше придружено с кървави граждански войни. Комисията за скритите масови гробове в Словения е разкрила повече от 500 такива с до 100 000 погребани в тях. В останалите страни от региона темата с престъпленията на тоталитарния режим е табу.
