В Чили на 94-годишна възраст почина бившият генерален секретар на Чилийската комунистическа партия Луис Корвалан.
Той бе един от символите на световния комунизъм и борец срещу режима на генерал Аугусто Пиночет, управлявал Чили от 1973 до 1990 г.
След военния преврат в Чили от септември 1973 г. Корвалан е арестуван и хвърлен в затвора, а след това в концлагерите на режима на Пиночет.
През 1976 г. по предложение на Андрей Сахаров ръководството на СССР разрешава размяната на Корвалан за дисидента Владимир Буковски.
След идването на власт в Чили през 1990 г. на гражданско правителство Корвалан, който през май 1989 г. се оттегля от ръководния пост на партията, се завръща в родината си и живее в Сантяго.
През 1995 г. излезе книгата му "Гибелта на съветската власт", в която той окачествява разпадането на СССР като трагедия за световното социалистическо движение.
"Пазя отлични спомени от България", казва Луис Корвалан в интервю за "Труд" през 2003 г. и допълва, че по времето на Алиенде България била сред тези, които най-много помагали на Чили.
Луис Корвалан Лепес е роден на 14 септември 1916 г. в град Пуерто Монт. По образование е начален учител.
Става член на комунистическата партия едва 16-годишен. През 1958 г. Лучо, както го наричат, става генерален секретар на компартията.
След още 11 години заедно със социалиста Салвадор Алиенде основава левия блок Народно единство.
Година по-късно Алиенде, който е кандидат на коалицията, печели президентските избори. Управляващите си поставят за цел да градят социализъм по мирен път. В правителството за пръв път влизат и комунисти.
В страната се разразява икономическа криза, която довежда до преврата от септември 1973 г.
След като е арестуван от хунтата, в защита на Корвалан се надигна обществеността в редица страни и най-вече в бившия комунистически блок.
Хунтата го осъжда на смърт, защото не се е подчинил на заповедта да се яви на превърнатия в концлагер национален стадион в Сантяго.
Затворен първо във военното училище "Бернардо О'Хигинс", комунистическият лидер е преместен в лагер на антарктическия остров Доусън, където остава три години.
Разменен е срещу съветския дисидент Владимир Буковски, който получава политическо убежище във Великобритания.
Синът му Луис Алберто също е арестуван и изтезаван на стадиона в Сантяго. Година по-късно Корвалан-младши е освободен. Идва в България и живее тук няколко месеца, преди да почине от сърдечна недостатъчност през 1975 г. на 27-годишна възраст.
криза, която тихо расте" />
