Б орбата с климатичните промени не е само морално задължение, а налага да бъдат преосмислени подходите за постигане на икономически растеж.
Това заяви президентът Росен Плевнелиев, който участва в климатичната среща на върха в Париж, съобщиха от президенството.
Целта на световния форум е постигането на глобално, правно обвързващо споразумение, което да обедини усилията на отделните държави за ограничаване нарастването на средната температура до 2 градуса по Целзий.
Това споразумение не само ще доведе до успех две десетилетия на преговори за справяне с климатичните промени, но ще ускори и трансформацията на световната икономика, смята държавният глава.
Президентът припомни, че през последните години цената на "чистата енергия" е намаляла значително и днес можем да оставим в миналото производствените модели, разчитащи на интензивна експлоатация на природните ресурси.
"Противопоставянето на глобалното затопляне изисква
да променим начина си на живот и работа
Всички държави трябва да дадат своя принос за намаляване на парниковите емисии, но те могат и да печелят от икономическите възможности, които създава нисковъглеродната икономика", подчерта Плевнелиев.
Българският държавен глава беше категоричен, че новият модел на икономически растеж не бива да се превръща в привилегия само на развитите държави и призова за повече инвестиции и ускорен трансфер на нисковъглеродни технологии към по-слабо развитите страни.
Пред участниците във форума президентът Плевнелиев увери, че България и държавите от Югоизточна Европа са част от усилията за изпълнение на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г. и за успеха на глобалната мисия за справяне с климатичните промени.
"Като член на ЕС, България подкрепя изграждането на отворен Европейски енергиен съюз, в който да участват и държави извън границите на ЕС. Енергийната ефективност, достъпност и диверсификация са от ключово значение за устойчивото развитие", посочи държавният глава.
Плевнелиев отбеляза също така усилията на страната ни за изпълнение на Третия национален план за действие по изменение на климата, както и за осъществяването на
амбициозна национална програма за енергийна ефективност
"България успя да изпълни седем години по-рано заложените от ЕС цели за въвеждането на възобновяеми енергийни източници и днес техният дял в енергийния микс достига 20%.
Намалихме парниковите емисии с 20% и увеличихме енергийната ефективност също с 20%".
Според президента защитата на екосистемите и биоразнообразието е в основата на смекчаването на климатичните промени, а страната ни е на първо място в ЕС по защитени територии в рамките на НАТУРА 2000. В мрежата попада около 30% от територията на България.
"Поставяме си високи цели и трябва да ги изпълняваме.
Споделяме и заложените от ЕС цели за ограничаване на парниковите емисии с 40% до 2030 г.", каза още президентът.
Според държавния глава, новото глобално споразумение за борба с климатичните промени трябва да засили прозрачността в системите за текущо отчитане и оценка на постиганите резултати.
Плевнелиев припомни също така, че само преди няколко месеца бяха приети Целите за устойчиво развитие до 2030 г. и държавните и правителствени ръководители в света поеха ангажимент за тяхното реализиране.
"Тази среща е важен изпит за това дали наистина можем да се обединяваме и да действаме заедно, за да гарантираме бъдещето на човечеството. Бъдещето е безценно, докато въглеродните емисии имат своята цена и днес трябва да решим как ще я платим", подчерта още пред участниците във форума той.
21-вата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата в Париж ще продължи до 11 декември. Във форума участват над 150 държавни и правителствени ръководители, хиляди правителствени и независими експерти, както и представители на неправителствени организации за защита на околната среда, човешките права и други.
Конференцията започна с минута мълчание в памет на жертвите на атентатите от 13 ноември в Париж.
