Ю жноевропейските държави отхвърлят плана на Европейската комисия за увеличаване на разходите за отбрана чрез евтини заеми, опасявайки се, че това ще утежни допълнително и без това високото им дългово бреме, пише Politico.
Съпротивата, водена от Франция, Италия и Испания, представлява сериозно препятствие пред усилията на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен за засилване на военната автономия на Европа.
Предложението ѝ, което включва заемна схема на стойност 150 милиарда евро и спешна клауза за облекчаване на фискалните правила на ЕС, беше замислено като механизъм за отключване на мащабни инвестиции в отбраната и намаляване на зависимостта на блока от защитата на САЩ.
Но постигнатата безизходица сега застрашава плана на Брюксел за насочване на повече европейско въоръжение към Украйна.
„Някои държави имат сериозни съмнения относно осъществимостта или дори възможността да се ангажират с подобни нива на разходи“, заяви високопоставен дипломат от ЕС.
Както и други източници, цитирани в този материал, дипломатът пожела анонимност, за да говори открито за плана и потенциалните му последици.
Силно задлъжнелите южноевропейски страни настояват вместо това за т.нар. „отбранителни облигации“ – безвъзмездни средства, финансирани чрез общи заеми от ЕС на капиталовите пазари. Тези облигации обаче изискват единодушно одобрение от 27-те държави членки.
„Има риск от провал, който може да проправи пътя за отбранителни облигации“, коментира дипломат от северноевропейска държава.
Фон дер Лайен досега не е подкрепяла тази идея, имайки предвид очакваната съпротива от страна на фискално консервативни северни държави като Германия и Нидерландия, които се опасяват, че подобен механизъм би създал прецедент за взаимно обединяване на дълга.
„Без еврооблигации“, заяви категорично нидерландският премиер Дик Шуф след среща на лидерите на ЕС миналата седмица.
Друг дипломат от ЕС предупреди, че отказът на южните страни да приемат заеми ще подкопае подкрепата за отбранителните облигации сред фискално дисциплинираните държави.
„Ако твърдят, че отбраната е екзистенциален въпрос, който оправдава общия дълг, първо трябва да приемат заемите“, заяви представител на една от тези държави.
„Club Med“ иска повече
Докато Доналд Тръмп заплашва да спре подкрепата на САЩ за Украйна и критикува Европа за военната ѝ зависимост от Вашингтон, фон дер Лайен предприе бързи действия след встъпването му в длъжност на 20 януари, за да изготви план за укрепване на отбранителните способности на ЕС.
Разработената стратегия включва разрешаване на държавите членки временно да увеличат разходите си за отбрана с 1,5% от БВП за четири години и осигуряване на заем от 150 милиарда евро от името на ЕС за финансиране на съвместни доставки на оръжие и помощ за Украйна.
Комисията очакваше, че схемата, базирана на заеми, ще бъде добре приета, особено от по-големите южни икономики като Италия и Испания, които изостават от целта на НАТО за разходи за отбрана от 2% от БВП.
Още миналата седмица комисарят по икономиката Валдис Домбровскис прогнозира, че „голям брой държави ще се възползват от тази клауза за извънредни разходи“.
Но Комисията подцени един съществен проблем: въпреки че ЕС може да взема заеми при по-благоприятни условия от повечето държави членки, предоставените заеми все пак се отчитат към националния дълг. Това е сериозен проблем за силно задлъжнелите страни, които се страхуват от негативна реакция на пазарите или от евентуални фискални санкции.
„Планът на фон дер Лайен разчита почти изцяло на националния дълг на държавите“, заяви италианският премиер Джорджия Мелони пред законодателите миналата седмица.
Оттогава Комисията призна, че националните бюджети ще трябва да бъдат орязани в други сфери, за да се покрият нарастващите разходи за отбрана – трудно политическо решение в страни, чиито граждани са по-загрижени за миграцията и климатичните промени, отколкото за руските танкове.
Италия и Испания настояват за разширяване на обхвата на разходите за отбрана, които могат да бъдат изключени от фискалните правила на ЕС. Мадрид, например, предлага да се включат граничният контрол, киберсигурността и инфраструктурната устойчивост.
До момента обаче нито Рим, нито Мадрид са потвърдили дали ще се възползват от клаузата за извънредно положение. Някои служители на ЕС спекулират, че двете страни умишлено изчакват с надеждата, че фон дер Лайен ще смекчи позицията си относно отбранителните облигации преди следващата среща на върха на лидерите през юни.
„Нуждаем се от повече време, за да решим“, заяви Мелони пред репортери миналата седмица, като подчерта, че предвиденият срок за активиране на механизма – април – е „твърде кратък“.
Междувременно Франция е сигнализирала, че няма да активира клаузата, според двама дипломати от ЕС. При съотношение дълг към БВП над 110% Париж се опасява, че това може да разтревожи пазарите или да застраши кредитния му рейтинг – ключов фактор за определяне на лихвите по държавния дълг.
Германия, напротив, се очаква да активира клаузата, за да подпомогне мащабния си план за модернизация на отбраната на стойност 500 милиарда евро. Въпреки това, подобно на други държави с кредитен рейтинг „AAA“, като Дания и Нидерландия, Берлин е малко вероятно да приеме заеми от Комисията, тъй като може да си осигури финансиране при по-добри условия самостоятелно.
Това засилва опасенията сред по-уязвимите държави членки, които се страхуват, че ако първи поискат заеми от ЕС, може да сигнализират финансова слабост на пазарите, което да доведе до повишаване на разходите им за обслужване на дълга.
„Разделението в ЕС има значение за пазарното възприятие, което може да се окаже негативно“, предупреди високопоставен дипломат от ЕС.
„Ако всички не подадат заявки едновременно, пазарът ще определи лимита на това, което можем да похарчим“, добави той.
