Л атвия е сред десетте страни в ЕС, приели най-голям брой украински бежанци спрямо броя на населението си. Повечето имат работа и се интегрират относително бързо и лесно в латвийското общество. Репортаж на Deutsche Welle.
Пианистът виртуоз Артур Никулин е един от многото украински бежанци в Латвия. Той идва след началото на войната, но пристига от руската столица. Никулин е завършил консерватория в Лвов и Брюксел, след което започва работа в украинското посолство в Москва – в Националния културен център на Украйна, чиито служители след началото на войната са евакуирани в Украйна.
Никулин пристига в Рига и решава да остане - още повече, че е почитател на латвийския композитор Раймонд Паулус. „Уважавам Латвия и латвийската култура, много съм благодарен на Латвия. А Раймонд Паулус е може би най-известният латвиец в цялата история на страната.“
Голям брой украински бежанци
Латвия е сред десетте страни в ЕС, приели най-голям брой бежанци от Украйна – около 17 души на хиляда жители. Това е почти два пъти повече в сравнение със средния показател за Европа. В момента в балтийската държава има над 30 000 украинци.
Янис Бекманис, заместник-държавен секретар в Министерството на вътрешните работи на Латвия, казва пред ДВ: „В момента около 10 500 граждани на Украйна работят тук. Интересното е, че около 500 души са намерили възможност да работят едновременно на две места. Това показва колко трудолюбиви са украинските граждани – те не са от онези, които искат да живеят от социалните помощи“.
Юлия Лопата е била принудена да избяга от Украйна с малкия си син още в началото на пълномащабната война. В Рига най-напред работила като доброволка – помагала на сънародниците си. След това вече могла да започне свой бизнес и нов живот – днес държи популярно бистро, предлагащо украинска кухня.
„Струва ми се, че винаги подсъзнателно съм искала да имам собствено малко заведение, но все не успявах да постигна това. В Украйна работех в голяма металургична компания – аз съм водещ мениджър по продажбите и продавах метали. Когато дойдохме тук, трябваше да се заема с нещо и да печеля, за да осигуря издръжката на семейството. В резултат се роди идеята ми да създам място, което да ми напомня за родината – да е нещо родно и домашно. Затова реших да отворя кухнята, в която хората да идват и да усещат топлина и уют – като да отидеш при баба си, където винаги е уютно и вкусно. Исках да предам точно това усещане.“
Интеграция и работа
Първата вълна бежанци от Украйна в балтийските страни включва предимно жени и деца. Когато заминали, синът на Юлия бил едва на 3,5 години, а междувременно момчето вече е прекарало по-голямата част от живота си в Латвия. „Той много добре знае, че в Украйна се води война, че там загиват хора и това е ужасно. Мечтае войната да свърши и да се върнем. Но вече се е адаптирал към живота в Рига, научи латвийски и тръгна в първи клас в латвийско училище. Дори казва, че мечтае да стане президент на Латвия.“
Междувременно войната в Украйна се води вече от над 4 години. Поради това и политиката по отношение на бежанците в ЕС, включително в Латвия, се променя. Ако по-рано основна задача беше да се окаже помощ на преселниците, сега важното е те да станат пълноценна част от местното общество.
Янис Бекманис посочва, че гражданите на Украйна по-лесно свикват с живота в Латвия, защото обикновено знаят руски, който е сходен с украинския във фонетично отношение. „Затова се разбираме по-лесно, отколкото с пристигналите от други региони на света. Въпреки относително малките културни различия и общата история, латвийският език остава труден за украинците.“
От Министерството на вътрешните работи признават, че повечето украинци в Латвия упражняват професии с невисоко заплащане и престиж – работят като чистачи, продавачи и работници в цехове. Това се дължи не на последно място на обстоятелството, че те не могат лесно да потвърдят квалификацията си, а и все още смятат, че са в чужбина временно. Юлия и Артур обаче осъзнават, че довоенното минало вече никога няма да се върне – затова свързват бъдещето си с Латвия.
Бъдеще в чужбина
„Иска ми се всичко това да свърши и всички, които искат, да се върнат у дома – семействата да се съберат и война да няма, това е най-важното“, казва Юлия. Артур от своя страна посочва, че дори войната да свърши скоро, в което не му се вярва особено, тя ще остане в сърцата на хората, и то не за едно поколение. „Според мен ще е много сложно всичко да бъде простено, а престъпленията - забравени.“
