Настоящата седмица е решаваща за съдбата на правителството на Силвио Берлускони. Днес в долната камара на парламента (Камарата на депутатите) ще има вот на доверие по бюджетния баланс. Депутатите, които подкрепят правителството, обаче намаляват и това поражда несигурност за изхода на гласуването, както и на последващите вотове.
Вчера трима италиански министри и лидерът на парламентарната група на "Народ на свободата" допуснаха възможността Берлускони да не може да събере абсолютно мнозинство (316 гласа) в долната камара на парламента, след като няколко депутати от партията му преминаха към центъра, а други образуваха "ядро на недоволните" в лоното на "Народ на свободата".
По този повод италианският в. "Кориере дела сера" представя пет сценария за излизането от италианската политическа криза, но припомня, че само президентът може да реши кой от сценариите да приложи.
Сценарий №1 предвижда
Италия да бъде ръководена от експертно правителство.
Този вариант е леснопостижим, защото се нрави на опозицията и на всички, които искат да приключат с ерата на Берлускони. Подобно правителство, оглавено от авторитетна личност, която не е свързана с нито една политическа сила, ще даде на Италия възможността да изкара докрай мандата на парламента, който приключва през 2013 г. или поне да приеме най-важните закони и мерки. Сред тях са на първо място мерките за съживяване на икономиката, поискани от ЕС и на второ място приемането на нов избирателен закон.
Фаворит сред сочените за най-подходящи да оглавят подобен кабинет е италианският икономист и политик Марио Монти. Той беше на два пъти еврокомисар. В периода 1995 - 1999 г. отговаряше за ресора на вътрешния пазар, услугите, митниците и данъците, а през периода 1999 - 2004 г. в Еврокомисията на Романо Проди за ресора на конкуренцията.
Вторият сценарий е за
десноцентристко правителство,
в състава на което, освен "Народ на свободата" и Северната лига, да влиза и центристката формация Съюз на центъра на Пиер Фердинандо Казини. В този случай обаче Берлускони трябва да се убеди или по-скоро трябва да бъде убеден, че не разполага с необходимия брой депутати в парламента и да реши да направи крачка встрани.
В основата на този сценарий е предложението на Съюза на центъра за правителство на широкото съгласие. В този случай Берлускони би могъл да реши да се оттегли и да остави ръководния пост в кабинета на доверен нему човек, например на главния секретар на министерския съвет Джани Лета или на председателя на Сената Ренато Скифани. Предимството на този сценарий е, че Берлускони всъщност отново ще командва парада, но зад кулисите. Сценарият обаче има слабо място - в неделя Казини обяви, че създава политическа ос с враг номер едно на Берлускони - главната опозиционна Демократическа партия на Пиерлуиджи Берсани.
Третият сценарий с най-малки шансове за реализация е
Берлускони да си върне гласовете на разбунтувалите се
негови депутати и да продължи поне официално да управлява Италия до края на мандата си през пролетта на 2013 г. Но в този случай Берлускони ще преживее един кошмарен край на мандата що се отнася до парламентарното мнозинство, което може да продължи да се стопява и да направи трудно, ако не и невъзможно, прокарването на важните икономически реформи. За да си върне стабилните позиции в парламента, Берлускони ще трябва да проведе сериозен диалог със Съюза на центъра и да го убеди да се присъедини към парламентарното мнозинство.
Четвъртият сценарий е
правителство на националното съгласие -
идея, подхвърлена от Пиер Фердинандо Казини миналото лято. В този случай става дума не за експертно, а за изцяло политическо правителство, плод на съзнателния избор на най-големите италиански партии "Народ на свободата", Демократическата партия и "Третия полюс". Но това беше предложение от миналото лято, а сега когато опозицията говори за правителство на широкото съгласие, има предвид вече само експертен кабинет.
Петият сценарий е за
предсрочните избори.
Берлускони вече заяви, че няма да подава оставка. Но ако все пак се стигне до този вариант, възниква въпросът кога да е вотът. Зимен вот няма да е подходящ от метеорологична гледна точка, пък и защото партиите се нуждаят от време, за да си възвърнат предизборно подкрепата на електората.
Пролетен вот звучи по-приемливо както за управляващите така и за опозиционните Демократическа партия и "Третия полюс". Така изборите биха протекли по стария избирателен закон, според който се участва с изборни листи, в които избирателят не може да внася промени. Системата е критикувана, но пък ще осигури на партии като "Третия полюс" широко парламентарно представяне за разлика от предходната изборна система, която беше смесица от мажоритарен и пропорционален вот и която "произвеждаше" почти двупартиен парламент.
"Третият полюс", известен още като "Нов полюс за Италия", е формация, обединяваща от декември 2010 г. партията на Казини с отцепниците от партията на Берлускони и последователи на Джанфранко Фини, нарекли се "Бъдеще и свобода". В "Третия полюс" влизат още Съюзът за Италия на Франческо Рутели и Движението за автономия на Рафаеле Ломбардо.
