След Гърция сега на дневен ред излиза Италия. Натискът от европейските партньори върху държавата длъжник повишава натиска и върху нейния министър-председател. Изглежда, че резервите на Берлускони са на привършване, коментира "Дойче веле".
Винаги досега Берлускони е успявал в последния момент да измъкне главата си от примката. Ала този път номерът едва ли ще се мине.
За италианците вероятно е унизително да гледат как европейските лидери третират техния премиер. Днес капитаните на Европа са се надвесили над Италия - страната, която е сред основателите на ЕС, като над болен с малка надежда за подобрение. Италия не може да си позволи дълго подобно отношение.
Така и в Италия се стига до онова политическо ускорение, което наблюдаваме навсякъде в Европа. Ежедневно расте броят на депутатите от управляващия правителствен лагер, които обръщат гръб на Берлускони, най-големия купувач на души.
Бившият председател на "Кофиндустрия", сдружението на италианските предприемачи, ръководителят на "Ферари", Лука Кордеро ди Монтедземоло, както и приемничката му в "Кофиндустрия" Ема Марчегаля, заявиха по най-недипломатичен начин какво е мнението им за Берлускони - отрицателно.
Католическата църква, която много дълго затваряше очи за срамотиите на министър-председателя, също се дистанцира от него.
Няма голям италиански град, в който жените да не са протестирали против премиера-женкар. Заема позиция дори престарелият президент Джорджо Наполитано.
Досега бившият ляв политик, който несъмнено не изпитва никакви симпатии към Кавалиере, винаги спазваше стриктен неутралитет, давайки най-много с намеци израз на учудването си от стила на управляващата коалиция.
Но ето че сега той обсъжда открито с опозиционните партии търсенето на изход от кризата - и не е тайна, че Наполитано има предвид смяна на правителството.
Как би могла да изглежда тази смяна? Най-голямата опозиционна формация - Демократическата партия, така и не успя да образува убедителен алтернативен съюз на двупартийната управляваща коалиция. Слабостта на единия лагер се отразява в слабостта на другия.
Тези дни се говори за преходно експертно правителство под ръководството на уважавания професор икономист и бивш еврокомисар на ресора за конкуренцията Марио Монти.
Това, под натиска на събитията, е разумна идея. Но то не е достатъчно. Необходими са нови избори и ново правителство, способно да сложи край на пълзящата държавна криза.
Положението е така сериозно, че този път може би на власт ще дойде партиен блок, който няма да бъде изнудван повече от екзотични малки партии.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!