ЕС започна вчера да отзовава посланиците си от Беларус. Така конфликтът между Брюксел и Минск стигна кулминацията си. Той започна заради силовото потушаване на опозиционните протести след беларуските президентски избори през декември 2010 г., пише руският в. "Комерсант".
Върховният представител на ЕС за външната политика Катрин Аштън заяви, че скоро на Беларус ще бъдат наложени пълномащабни санкции, които ще нанесат сериозен удар по икономиката на страната, пише вестникът. Негови източници в правителството на Русия обаче "се надяват кризата в отношенията с ЕС
да засили зависимостта на Минск от Москва
и да ускори прехода на ключови активи от беларуската икономика в ръцете на руски структури".
Във вторник ЕС реши да отзове от Беларус за консултации посланиците на всички страни членки, след като Минск поиска посланиците на общността и на Полша да напуснат страната. Според експерти, цитирани в "Комерсант", конфликтът около дипломатите означава, че беларуският президент Александър
Лукашенко вече е изгубил надежда да се споразумее със Запада.
Местният експерт Павел Шеремет споделя "мнение, съществуващо в Минск" - че ЕС е в ужасяващо тежко икономическо положение и няма да затвори границата с Беларус.
Беларуски рафинерии осигуряват много петролни продукти на Полша и Германия и ако спрат доставките, според някои това ще оскъпи горивото в двете страни с 20 на сто.
Минск обаче не схваща, че Европа ще се справи с поскъпването, а Беларус, останала без тези пари, само след три месеца не ще може да си плаща сметките, коментира Шеремет.
Александър Лукашенко и руският президент Дмитрий Медведев се обявиха против икономическите санкции срещу Беларус в съвместна декларация, разпространена на 24 февруари, напомня "Комерсант".
Заради тази публична подкрепа
Русия може да спечели най-много от конфликта
между Беларус и Евросъюза, прогнозира вестникът. През последните години Лукашенко изкусно лавираше между Москва и Брюксел в стремеж да не зависи прекомерно нито от Европа, нито от източната си съседка. Миналата година обаче Беларус бе връхлетяна от крайно остра валутна криза, която наред с кризата в еврозоната доста ограничи възможностите на беларуския лидер да маневрира. И през ноември м. г. Лукашенко бе принуден да отстъпи на руския "Газпром" втората половина акции на "Белтрансгаз" срещу отстъпки в цената на газовите доставки от Русия, напомня всекидневникът.
Според негови източници в руското правителство и външното министерство Минск все още има остра нужда от средства, за да изпълни социалните си ангажименти пред населението. Съответно "Москва много разчита скоро да започнат преговори, за да бъдат продадени на руски структури и други сочни парчета от беларуската икономика" - петролни рафинерии, химически и млекозаводи.
"Активната фаза от преговорите" може да започне след изборите за президент в Русия на 4 март, уточняват събеседниците на "Комерсант".
криза, която тихо расте" />
