В еликден безспорно е един от най-обичаните и очаквани християнски празници — време, когато се събираме с най-близките си хора около богато украсената трапеза, изпълнена с ароматни ястия, пъстри яйца и усмивки. Домовете ни се преобразяват с пролетно настроение — ярки цветове, свежи цветя и разбира се, емблематичният шоколадов заек, който се усмихва от рафтовете в магазина и от украсата вкъщи. Той е не само любимо лакомство на малки и големи, но и неизменна част от великденския декор — краси покривки, салфетки и всякакви пролетни орнаменти.
Но замисляли ли сте се откъде произлизат тези символи? Каква е връзката между Възкресение Христово, боядисаните яйца и симпатичните зайци, които сякаш нямат нищо общо с християнския празник?
Оказва се, че зад тази пъстра традиция се крие дълга и интересна история, която преплита езически вярвания, християнски ритуали и културни влияния през вековете.
Произходът на великденските яйца
Боядисването на яйца със семейството е една от любимите традиции на всички ни. Много от нас имат собствени техники за украсяване - от декупаж, до използване на ориз или напоени с боя памучета.
Още в ранните християнски времена Църквата забранявала консумацията на яйца по време на Страстната седмица – дните преди Великден. Разбира се, кокошките не били информирани за това, така че яйцата се трупали. Хората започнали да ги съхраняват и украсяват, превръщайки ги в празничен жест – подарък за деца, символ на новото начало.
Яйцата са символ на новото начало още от езическите времена, когато се смятало, че във фината черупка се крие живот.
С годините традицията се е променила и е добила ново значение в колективното съзнание на българския народ - сега във всяка къща има червено яйце, за здравето и благоденствието на дома, а цялото семейство се състезава чие яйце ще е най-здравия шампион.
Защо ядем шоколадови великденски яйца?
Първите шоколадови яйца се появили през 19-ти век във Франция и Германия, които обаче били горчиви и твърди. С напредването на техниката в правенето на шоколад са се появили кухи десерти, подобни на тези, които хапваме днес.
Те бързо се превърнали в хит и още през 1873 г. британската компания Fry’s представила първите такива яйца на пазара в Обединеното кралство.
Историята на Великденския заек
Зайците, известни със своята плодовитост, са символ на Eostra — езическата германска богиня на пролетта. Считано е, че този символ е започнал да се свързва с Великден през 17-ти век.
Много от християнските обичаи са комбинирани с езическите традиции и символи на прераждане и плодородие.
В християнската традиция заекът придобил и нова, по-алегорична роля. Според свети Амвросий, заекът бил символ на възкресението – поради способността му да сменя цвета на козината си според сезона.
Един паралел с прехода от зимата към пролетта, от тъмнината към светлината, от смъртта към живота.
Защо великденското зайче носи яйца?
В природата зайците, разбира се, не снасят яйца. Но в символиката на плодородието те винаги са били редом с яйцето – два образа на новото начало.
В Германия от 17-ти век се появява легендата за Oschter Haws – великденски заек, който оставя пъстри яйца в кошничките на децата, които са били добри през годината. От там се популяризира и в Европа, а германски емигранти пренасят този обичай в САЩ през 18-ти век.
Сливането на традиции
Днес е трудно да отделим откъде свършва едната традиция и започва другата. Езическите символи на плодородие и пролет се преплитат с християнските представи за възкресение и нов живот.
Така яйцето и заекът се превръщат не просто в украса или лакомство, а във връзка между различни култури и времена.
