М инистърът на финансите на САЩ Скот Бесънт обяви снощи нова мащабна нова санкционна кампания, насочена срещу икономическите връзки на Иран с останалия свят като част от усилията на Вашингтон се стреми да засили натиска върху Техеран почти шест месеца след началото на войната, предадоха световните агенции.
"Новите секторни санкции, обявени днес, са насочени към пет от най-важните жизнени артерии на Иран, които страната използва в други държави: цифрови активи, технологии, злато, авиация и корабоплаване", заяви Бесънт на пресконференция.
Кампанията, наречена "Операция "Икономически парий", чиято цел е да прекъсне източниците на приходи за могъщия Корпус на гвардейците на ислямската революция и да принуди Техеран да направи отстъпки, включително да отвори Ормузкия проток.
Освен че заплаши с вторични санкции страните, които продължават да правят бизнес с Иран, Бесънт предупреди, че всяка финансова институция, улесняваща прането на пари от името на Техеран, ще бъде изключена от системата на американския долар. Той заяви, че до края на седмицата ще бъде направено "важно съобщение" относно една такава институция.
Бесънт обаче не даде много конкретни подробности въпреки обещанията на президента Доналд Тръмп за безпрецедентна икономическа офанзива.
Председателят на иранския парламент Мохамад Багер Галибаф отхвърли заплахите на САЩ, като заяви, че "никой не вярва на техните гръмки изявления".
В социалната платформа "Екс" той изтъкна, че Вашингтон няма икономическата възможност да ограничи още повече отношенията си с други държави.
Миналата седмица Тръмп обеща действия в "исторически мащаб" и заяви, че санкциите ще бъдат "най-опустошителната икономическа операция", която някога е била предприемана срещу дадена страна, като я сравни с "икономически Ден Д" за Иран.
На въпроса защо осакатяващите мерки, обявени снощи не се налагат незабавно, Бесънт отговори: "Защо бих искал да разруша световната финансова система?"
Той обаче допълни, че Вашингтон е готов да "действа много бързо".
"Министерството на финансите е картирало всеки възел, всеки посредник и всяка мрежа, които Иран е използвал за контрабанда на петрол и заобикаляне на санкциите", каза Бесънт.
"От днес нататък действията на министерството на финансите и други агенции ще затегнат примката" и ще блокират всеки потенциален източник на приходи, който финансира Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР)", добави той.
Бесънт заяви, че екипи от министерството на финансите, Държавния департамент и американските въоръжени сили се срещат с международни партньори, за да ги притиснат да прекратят дейностите, набелязани от Вашингтон.
На страните са били поставени крайни срокове за прекратяване на тези дейности, каза той, като предупреди, че в противен случай Вашингтон ще предприеме едностранни действия.
Отделно от това правителството на САЩ обяви санкции срещу отделни компании, лица и кораби, обвинени в подпомагане на Иран да генерира приходи от търговията си с петрол.
Мерките са насочени и срещу компании и лица в Близкия изток и Източна Азия, които Вашингтон обвинява, че предоставят на Иран финансова и логистична подкрепа при придобиването на технологии за ядрени изследвания и разработване на ракети. Сред тях са и компании в Китай.
Държавният департамент на САЩ наложи санкции и срещу няколко висши военни длъжностни лица.
Миналата седмица Тръмп заплаши Иран с безпрецедентна "икономическа война" и предупреди, че страните, подкрепящи Техеран, включително чрез своите финансови институции, компании, летища и правителствени агенции, ще се сблъскат с "мащабни икономически последствия".
Опитите за икономическа изолация на Иран не са новост. От десетилетия насам ООН, САЩ и Европейският съюз налагат широкомащабни санкции, за да окажат икономически натиск върху Иран във връзка със спорната му ядрена програма, нарушенията на правата на човека и подкрепата за Русия във войната ѝ срещу Украйна.
Последните санкции се обявяват почти шест месеца след началото на войната, започната от САЩ и Израел срещу Иран, в която Вашингтон все още не е постигнал пробив.
Макар взаимните атаки да намаляха през последните седмици, ключовите спорни въпроси остават нерешени, включително бъдещето на иранската ядрена програма и Ормузкия проток.
Иранският отговор
Иран обеща да отвърне на разширените санкции на САЩ, като Техеран изрази увереност, че основните му търговски партньори ще устоят на кампанията за натиск от страна на Вашингтон.
Преди обявяването на мерките Иран заплаши както с възможен военен отговор, така и с по-нататъшно намаляване на износа на петрол от Персийския залив в отговор на каквито и да било икономически мерки от страна на САЩ.
След обявяването им иранският министър на икономиката Али Маданизаде заяви: „Напълно сме подготвени за санкциите на САЩ.“
„Естествено, враговете ни възнамеряват да ни нанесат икономически терористичен удар, но и ние разполагаме със собствени инструменти и знаем как да играем тази игра. Нашата отбрана вече не е толкова дефанзивна; враговете трябва да очакват атака“, заяви той в интервю за държавната телевизия.
Нито Китай, нито Русия са „приели“ мерките на САЩ, добави той, като предрече, че и други държави ще им се противопоставят.
Бригаден генерал Хосеин Мохеби, говорител на КГИР, обеща тежки удари по жизненоважните интереси и енергийните възли на САЩ, ако инфраструктурата на Иран бъде застрашена, съобщи "ПресТиВи".
