В средата на март Хърватия, Албания и Косово сключиха военен съюз. Сърбия и Унгария на свой ред сключиха военен алианс, съобщи Deutsche Welle.
Заплашват ли новите съюзи сигурността в Югоизточна Европа и нараства ли рискът от война?
Контролираните държавни медии в Сърбия единодушно хвалят договореното военно сътрудничество между Сърбия и Унгария: "Бомба, която ще разтърси региона", гласи заглавието на таблоида Informer. Правителственият вестник "Курир" видя в събитието "исторически момент", според "Новости" това е „ново доказателство за желязната дружба", а порталът "Република" твърди, че "хърватите и албанците са в паника от сръбско-унгарския военен съюз".
Независимо дали става дума за вестници, телевизии или интернет портали: всички строго контролирани от държавата медии разтръбиха новината за военния съюз, подписан в началото на април в Белград от министрите на отбраната на Унгария и Сърбия Кристоф Шалай-Бобровницки и Братислав Гашич. Няколко дни по-късно босненският сръбски президент Милорад Додик обяви, че Република Сръбска в Босна и Херцеговина, ще се присъедини към "новия военен съюз".
За какво е споразумението между Загреб, Тирана и Прищина?
Сръбските медии от двете страни на река Дрина описаха новия "военен пакт" като реакция на наскоро договорения военен съюз между партньорите в НАТО Хърватия и Албания, заедно с Косово, чиято независимост Сърбия все още не е признала. „Особено тревожно, е че този военен съюз е сформиран без консултации с Белград“, се посочва в позицията на сръбското външно министерство. Според него споразумението „цели да изолира Сърбия и да създаде паравоенни структури в Косово и е груба провокация", четем още в документа.
Споразумението, подписано на 18 март 2025 г. от министрите на отбраната на Хърватия, Албания и Косово в Тирана, се отнася до сътрудничество в рамките на Стратегическата концепция на НАТО и политиката за сигурност на Европейския съюз. Предвидено е да се засили сътрудничеството между оръжейните промишлености на сключващите го страни, както и в обучението на войници и командващи офицери. Предвидени са и съвместни военни учения, както и мерки за противодействие на чужди кибератаки и кампании за дезинформация.
По повод твърденията на Сърбия, че е застрашена от този нов военен съюз, хърватският премиер Андрей Пленкович увери: „Този меморандум за сътрудничество няма никакъв враждебен характер“.
Тристранното споразумение обаче подхранва съществуващите от десетилетия национални съперничества и вражди между Сърбия и Хърватия. Включително и заради изявления като това на хърватския министър на отбраната Иван Анушич, който припомни, че отдавна са минали времената, когато Хърватия е трябвало да пита Белград какво може и какво не може да прави.
„Това никога повече няма да се случи“, каза той.
Загребският вестник „Jutarnji list“ твърди, че сръбският президент Александър Вучич е получил нервен срив, когато е научил за тристранната договорка. Може би това обяснява и триумфалните заглавия в сръбската преса: „Хърватия и Албания получиха експресен отговор: Унгария и Сърбия подписват военен съюз“.
За какво се споразумяха Белград и Будапеща?
При по-внимателно вглеждане този „военен съюз“ между Белград и Будапеща, представян за исторически, се оказва просто един политически финт за пред медиите, контролирани от Вучич. „Прилича на другите маркетингови трикове на Вучич“, каза опозиционният политик Петър Бошкович пред опозиционния белградски вестник „Данас“.
Сръбският военен експерт Александър Радич пък заяви: „Няма елементи на военен съюз. Помпозно обявеното споразумение съдържа само конкретни проекти за военно сътрудничество, които се договарят ежегодно на базата на рамково споразумение от 2023 година“. Самият Вучич също даде заден ход: „Целта е да се създаде военен съюз“, на който сега се полагат основите.
Нараства ли рискът от война в Западните Балкани?
Но независимо от договореното военно сътрудничество (колкото и неясно да е то), в страните от Западните Балкани от години се трупат оръжия. Например Хърватия, която току-що въведе отново военната служба, купи изтребители „Рафал“ от Франция и преговаря за доставката на танкове „Леопард“. Сърбия също сключи договор с Париж за закупуване на многоцелеви бойни самолети, като същевременно купува оръжейни системи и от Русия и Китай.
По повод на този дебат сараевският вестник Klix припомни известната максима, че „Врагът на моя враг е мой приятел“. И все пак – ако се погледне по-отблизо на новите военни съюзи, се вижда, че войната в близко бъдеще е малко вероятна. В началото на април генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че няма нужда да се поставя ситуацията в региона в дневния ред на срещата на външните министри на НАТО в Брюксел. Неговият предшественик Йенс Столтенберг също твърдеше, че няма пряка военна заплаха.
„Малък е шансът да избухне истинска война“, казва и Вук Вукасанович от Центъра за политика по сигурността в Белград. Въпреки превъоръжаването, страните няма да разполагат с достатъчно ресурси за такъв конфликт и най-вече местните елити ще трябва да се страхуват за властовите си позиции в случай на война.
НАТО контролира ситуацията
Освен това НАТО има силно присъствие в региона. Освен Косово, всички съседни страни на Сърбия и Босна/Херцеговина са членове на Алианса. САЩ имат голяма военна база в Косово - Camp Bondsteel. Румънската военновъздушна база „Михаил Когълничану“ близо до Констанца в момента се разширява, за да се превърне в най-голямата по площ база на НАТО в Европа за 10 000 войници. Голяма военноморска база отдавна е планирана в пристанището Дуръс на албанското адриатическо крайбрежие. При това положение воденето на война срещу тази военна сила би било равносилно на харакири.
