Р азрушителната военна кампания на Израел в Газа освободи тих и коварен убиец: азбеста. Минерал, някога използван широко в строителството, днес се смята за изключително опасен заради способността си да отделя в атмосферата токсични влакна, които – веднъж вдишани – могат да се задържат в белите дробове десетилетия и да причинят рак, предаде ВВС.
В повечето страни по света употребата на азбест е забранена, но много от старите сгради в Газа все още го съдържат, особено в покривите на жилища в осемте градски бежански лагера. Тези лагери са създадени за палестинци, избягали или изгонени по време на войната от 1948-49 г., напомнят от Програмата на ООН за околната среда (UNEP).
Според оценки на UNEP от октомври 2024 г., до 2,3 милиона тона отломки в Газа биха могли да бъдат замърсени с азбест.
Невидима смърт в дългосрочен план
'Very, very toxic': The risk of asbestos in Gaza's rubble https://t.co/nEHX7SQ1cj
— BBC News (World) (@BBCWorld) April 25, 2025
„Отломките в Газа са много, много токсична среда," казва професор Бил Куксън, директор на Националния център за изследвания на мезотелиома в Лондон. „Хората ще страдат остро, но и в по-дългосрочен план – неща, които децата могат да носят през целия си живот."
„Изгубените животи няма да свършат тук. Наследството ще продължи", предупреждава и Лиз Дарлисън, главен изпълнителен директор на Mesothelioma UK.
Когато азбестът бъде нарушен, например при въздушен удар, невидимите му влакна се освобождават във въздуха, откъдето могат да бъдат вдишани. По-късно те достигат до лигавицата на белите дробове, където десетилетия наред могат да причиняват увреждания.
Сред най-опасните последствия са азбестозата и особено агресивната форма на рак – мезотелиомът
„Мезотелиомът е ужасно, нелечимо заболяване“, обяснява проф. Куксън. „Наистина тревожното нещо е, че не е свързано с дозата. Така че дори малки инхалации на азбестови влакна могат да причинят последващ мезотелиом.
Расте в плевралната кухина. Изключително болезнено е. Винаги се диагностицира късно. И е доста добре устойчив на всички лечения."
Типичната латентност на заболяването е 20 до 60 години след първата експозиция, което означава, че пълното въздействие върху населението на Газа може да се прояви чак след десетилетия.
Гъстонаселено и застрашено население
Според д-р Райън Хой, чиито изследвания са цитирани от UNEP, „е изключително трудно да се избегне вдишването на азбестови влакна, тъй като те са наистина малки частици, които плуват във въздуха и могат да стигнат много, много дълбоко в белите дробове." В тесните граници на Газа – 2,1 милиона души, заселени на площ от 365 кв. км – избягването на риска е на практика невъзможно.
Експерти на място споделят, че непосредствените опасности за живота – липса на храна и постоянен риск от бомбардировки – потискат тревогата за дългосрочните рискове, като вдишването на прах. „В този момент [вдишването на прах] не е нещо, което се възприема като тревожно нещо от населението. Те дори нямат неща за ядене и повече се страхуват да бъдат убити от бомбите," казва Киара Лоди, медицински координатор на Médecins Sans Frontières в Газа.
„Липсата на осведоменост относно рисковете от азбеста, съчетана с продължаващите предизвикателства, пред които [хората] се изправят в опити да възстановят живота си, означава, че те не са в състояние да предприемат необходимите мерки, за да се защитят“, заявява говорител на SOS Детски селища в Газа.
Азбестът и прахът: невидими заплахи
Проучвания след предишния конфликт през 2009 г. откриват азбест в отломките на стари сгради, временни постройки, покриви и дори в стени за животни. От разновидностите на минерала най-опасен е крокидолитният „син азбест“, който е установен и в Газа.
В глобален мащаб 68 държави са забранили употребата на азбест, сред тях и Израел – през 2011 г. В Обединеното кралство той е забранен от 1999 г. Освен мезотелиом, азбестът може да причини и други форми на рак – на белия дроб, ларинкса и яйчниците.
Друг скрит риск е силикозата – белодробна болест, причинена от вдишване на силициев прах, който често присъства в бетонен прах. „Огромното количество прах в Газа може да доведе до повишен риск от инфекции на дихателните пътища…, както и емфизем и хронична обструктивна белодробна болест, която може да се влоши от остро излагане на прах“, подчертава д-р Хой.
Уроци от 9/11 и дългосрочни последствия
Здравните експерти често сравняват ситуацията в Газа със случая на Световния търговски център в Ню Йорк след атаките от 9/11. „Кулите близнаци не бяха в средата на военна зона“, споменава Лиз Дарлисън, „така че това беше нещо, което успяхме да измерим и количествено определим по-лесно“. Данните сочат, че към декември 2023 г. 5249 участвали в програмата на Световния търговски център са починали от респираторни заболявания или рак, докато жертвите на самата атака са били 2296.
Възстановяване и нови рискове
САЩ и някои арабски държави вече предлагат конкуриращи се планове за възстановяването на Газа. ООН подчертава, че разчистването на разрушенията трябва да се извършва изключително внимателно, за да не се разнесе още повече азбест.
„За съжаление, самите свойства, които ни накараха да използваме толкова много от него, са тези, които правят трудно да се отървем от него“, казва Лиз Дарлисън.
Говорител на UNEP предупреди по BBC, че процесът по отстраняване на отломките ще „увеличи вероятността за нарушаване на азбеста и изпускане на опасни влакна във въздуха“. Оценките са, че разчистването на всички развалини може да отнеме 21 години и да струва до 1,2 милиарда долара.
Военен контекст и жертви
Израел стартира офанзивата в Газа след атаката на Хамас срещу Израел през октомври 2023 г., когато загинаха около 1200 души, предимно цивилни, а 251 души бяха взети за заложници. По данни на министерството на здравеопазването в Газа, управлявано от Хамас, израелската офанзива е довела до смъртта на над 53 000 палестинци, основно жени и деца.
Израелските отбранителни сили не са отговорили на молбата на BBC за коментар по темата за азбестовото замърсяване.
