П етра Немцова чупи таза си на четири места, когато приливна вълна от бушуваща черна вода поглъща бунгалото в Кхао Лак, Тайланд, където тя и тогавашният ѝ приятел, фотографът Саймън Атли, са на почивка през 2004 г.
Беше денят след Коледа и животът ѝ вече никога нямаше да бъде същият.
Немцова започва този ден - 26 декември - със закуска с Атли, последвана от спокойна разходка по плажа, разказва тя за PEOPLE.
Почивката им е към края си и два часа преди да отлетят за вкъщи, Немцова се заема със събиране на багажа си, докато подрежда бунгалото преди заминаването на двойката.
Двамата са щастливи и влюбени, прекарали са пътуването си в гмуркане и, незнайно защо за Немцова по това време, Атли дори е имал предстоящи планове да ѝ предложи брак.
Ваканционният им дом в курорта гледал към басейна, който бил пълен както с почиващи, така и със семейства, забавляващи буйни деца. Затова, когато сутринта Немцова изведнъж чула само викове, тя едва успяла да хвърли поглед през прозореца към басейна, преди да се случи трагедията.
„Всичко се случи за части от секундата. Погледнах нагоре и видях бясно движение и хора, които скачаха, а след това в следващата секунда вълната се разби в бунгалото и счупи всички стъкла“, спомня си тя
Стъклени парчета разрязват кожата на Немцова, докато цялото бунгало е под вода. Тя ясно си спомня как Атли я вика.
„Чух Саймън да крещи името ми“, казва тя, “и това беше последният път, когато го чух.“
Това, което става известно като най-лошото цунами в света и остава най-опустошителното бедствие в Азия, е предизвикано от земетресение с магнитуд 9,1 край бреговете на Индонезия.
Последвалата серия от вълни - някои от които достигат височина от 45 м - опустошава региона, засягайки най-малко 12 държави и убивайки около 230 000 души, включително Атли, чието тяло е открито едва месеци по-късно. Немцова едва оцелява.
Учените са поразени от мащаба на ужаса: Нищо подобно не се е случвало в съвременната история, а хората на брега не са били предупредени.
„В един момент вече не можех да дишам. И си помислих: „Това е всичко. Това е последният ми момент. И се отпуснах. И всъщност това беше най-благият момент в живота ми“, спомня си сега Немцова, описвайки как се е примирила със собствената си смърт. „И след това, по някакво чудо, успях отново да видя небето.“
В крайна сметка Немцова се хванала за големите листа на една палма, където се задържала „невероятно дългите осем часа“.
Супермоделът не можела да се движи и не усещала краката си. Единственото, което осъзнавала, била мъчителната физическа болка от разбития таз - и емоционалното натоварване от случващото се около нея. Детските стенания изпълниха въздуха, докато едно по едно оглушителната им тишина не стана много по-силна.
„Половин час по-късно вече не ги чувах. А това означаваше, че те не могат да се задържат. Не можех да изплувам при тях, защото бях затисната от отломките“, казва Немцова. „В този ден не можех да помогна. Нямах избор.“
Сега, 20 години по-късно, Немцова си спомня за „многото уроци“, които е научила от катастрофата. Тя превръща личната трагедия в действие със своя световен фонд „Щастливи сърца“, който основава през 2005 г. с цел да подпомага децата, преживели тези бедствия, като възстановява по-безопасни училища в засегнатите райони.
„Да чуеш как децата крещят за помощ и да не можеш да им помогнеш, това оставя толкова силен отпечатък“, казва тя. „Днес и всеки ден имам избор да помогна.“
Оттогава организацията на Немцова прераства в организацията с нестопанска цел „Всички ръце и сърца“, която е уникална със способността си да помага на световни общности, тъй като пристига на място рано и остава до късно, за да помогне за възстановяването на училища и домове по устойчив на бедствия начин.
„Вие помагате на другите да възстановят живота си, но в много случаи и вашият живот се възстановява по някакъв начин“, казва Немцова за доброволческата работа в повече от 28 държави по света. „Намираш цел.“
Тя казва, че сега животът ѝ е изпълнен именно с това: цел и радост.
През 2019 г. тя се омъжва за предприемача Бенджамин Ларетче и заедно имат 5-годишен син Бохди. Живеят в Маями, където все още практикува трите неща, които, както казва, са ѝ помогнали да се излекува толкова бързо преди всички тези години.
„Медитацията и работата ми с енергия, скръбта и благодарността, а след това просто се фокусирам върху позитивното“, обяснява тя. „Лекарите казаха, че на много хора със същите наранявания, каквито имах аз, им трябват две години, за да се възстановят. Аз се излекувах за четири месеца.“
В първия момент, в който е в състояние, през пролетта на 2005 г., Немцова пътува обратно до Тайланд, за да почете Атли и другите жертви и да благодари на местните жители и доброволците. Тя също така избира да се изправи отново срещу вълните, като се гмурка - същото занимание, на което двамата с Атли са се наслаждавали заедно само няколко дни преди катастрофата.
„Влязох под водата и изпаднах в паника“, казва тя. „Сърцето ми биеше толкова бързо и просто не можех дори да дишам правилно, но е много важно да не живеем в живот, изпълнен с какъвто и да е страх. Ето защо го направих.“
Наистина, казва Немцова, отнело ѝ няколко години, преди „звуците на палмови листа, които се разбиват в покрива на хотел или бунгало“, да не предизвикат пълна паника в тялото ѝ, но тя работи усилено, за да се справи със страха си.
„И тогава той загуби властта си над мен. Ако оценяваш дара на въздуха, ако оценяваш способността да движиш краката си, всичко останало е много по-богато. Животът ти е по-щастлив“, казва тя. „Живееш, а не просто оцеляваш.“
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!