Преди петдесет години Мартина Навратилова изоставя всичко, което познава в комунистическа Чехословакия, за да започне нов живот в САЩ. Тогава 18-годишна ученичка в гимназията, тя беше една от най-известните дезертьори по време на Студената война – и по-късно щеше да се превърне в една от най-емблематичните тенисистки.
Но в разговор с Амол Раджан от Би Би Си (BBC), тя казва, че се страхува, че САЩ сега „няма да ме пуснат“. „Не съм лоялна към (президента на САЩ) Доналд Тръмп“, казва тя, добавяйки, че се притеснява, че
САЩ са се превърнали в „тоталитарна“ държава.
Откакто президентът Тръмп встъпи в длъжност през януари, неговата администрация проведе мащабни имиграционни акции, предизвиквайки протести в части от страната. Той също така въведе забрана за пътуване за граждани от 12 държави и има съобщения за задържане на туристи на границата.
„Ако сега бях все още в същото положение (както през 1975 г.) и трябваше да отида да живея някъде, това нямаше да е Америка, защото в момента не е демокрация“, казва тя.
Когато говори за политиката на САЩ, разочарованието на Навратилова е осезаемо. Тя вярва, че хората не са забелязали това, което тя нарича ситуация, която постепенно се влошава. САЩ, добавя тя, „определено се обръщат срещу мигрантите“. „Искам да кажа, че хората биват изхвърляни от Службата за вътрешна сигурност, изхвърлят ги,
защото не са напълно съгласни с дневния ред на Доналд Тръмп... защото не целуват пръстена“,
казва тя.
Решението да дезертира в САЩ през 1975 г. не е било лесно, казва тя. Навратилова описва „идиличното“ си детство, израснала в Ревнице, в съвременна Чехия, с любящо семейство, което напуснала. „Не знаех кога ще видя отново родителите си – или дали изобщо ще ги видя“, споделя тя.
Но това променя хода на живота на Навратилова. По това време тя заявява на пресконференция, че е напуснала Чехословакия, защото иска да стане номер едно в света по тенис – и че „не може да го направи при тези обстоятелства у дома“. Тя наистина стана номер едно – както на женски сингъл за 332 седмици, така и на женски двойки за рекордните 237 седмици. Сега тя е широко смятана за една от най-великите тенисистки в света.
Навратилова има двойно американско и чешко гражданство и все още живее в САЩ със съпругата си, модела Юлия Лемигова. Притеснява ли се, че в настоящия политически климат може да загуби собственото си гражданство?„Всичко е неопределено в момента и това е цялата идея. Всички ходят по яйчени черупки, без да знаят какво ще се случи“, откровена е Мартина.
Има обаче една изключително спорна тема, по която тя преди това е казвала, че е съгласна с президента Тръмп – участието на транссексуалните жени в спорта.
Навратилова е твърдо убедена, че включването на транс жени в женския тенис е „погрешно“.
Тя казва, че не е съгласна с настоящите правила на Световната тенис асоциация (WTA), които гласят, че транс жени могат да участват в женските игри, ако предоставят писмена и подписана декларация, че са жени или небинарни, че нивата им на тестостерон са под определена граница в продължение на две години и че поддържат тези нива на тестостерон.
Тя казва, че смята, че транс жените имат биологични предимства в женските спортове – убеждение, което е предмет на разгорещени дебати. „Не трябва да има остракизъм, не трябва да има тормоз“, казва тя, „но мъжките тела трябва да играят в мъжките спортове. Те все още могат да се състезават. Няма забрана за транс жени в спорта. Те просто трябва да се състезават в правилната категория, която е мъжката категория. Толкова е просто“. Тя добавя: „С включването на мъжки тела в женския турнир, сега някой не влиза в турнира – жена не влиза в турнира, защото сега мъж е заел нейното място“.
През декември миналата година Британската асоциация по тенис на трева промени правилата си, което означава, че транссексуалните жени вече не могат да играят в някои женски тенис турнири. А през април Върховният съд на Обединеното кралство постанови, че правното определение за жена се основава на биологичния пол. На въпроса дали смята, че тенисът трябва да следва примера на британския съд, тя отговаря: „100%“.
На въпроса дали трябва да „отделим малко повече време, за да бъдем съпричастни“ към транс хората, Навратилова отговаря: „Много съм съпричастна – но това все още не им дава право на пространства, основани на пола, принадлежащи на жени“.
„О, Боже, ще умра“
Навратилова е била откровена за битките си с рака през последните 15 години. За първи път е диагностицирана с рак на гърдата през 2010 г., на 52-годишна възраст. След това, 13 години по-късно, той се завръща – заедно с втори, напълно несвързан рак в гърлото ѝ.
„Разбрах, че се случи така“, казва Навратилова, удряйки с ръце по лицето си, сякаш шокирана от нещо. „И си помислих: „О, този лимфен възел е малко по-голям“. И няколко седмици по-късно е още по-голям“. След сканиране лекарите открили и втория рак в гърдата ѝ. „Получихме резултатите и е рак“, казва тя. „И си помислих: „О, Боже, ще умра“.
Въпреки че казва, че лечението е било „ад“, сега се чувства „добре“. „Да чукна на дърво, всичко е чисто и никакви странични ефекти – освен че червеното вино все още не е вкусно, така че се насочих към текила и водка“, смее се тя. „Имам късмет. Лечението беше ад, но последствията бяха страхотни“.
Промени ли ракът Навратилова по някакъв начин?
„Ракът ме научи наистина да ценя всеки ден, което така или иначе правех“, казва тя. „Но най-вече да не се притеснявам за малките неща. Те са поправими“, завършва Мартина Навратилова.
