"От четири дни не сме слагали залък в устата", казва една майка. Ислямисти водят битки, а хората бедстват. Катастрофата в Камерун е огромна, а интересът на света към нея - слаб, съобщи Deutsche Welle.
Какво се случва тази страна?
"Камерун е ярък пример за глобално пренебрегване", коментира за ДВ Лайла Матар, говорителка на Норвежкият ъвет за бежанците (NRC), най-голямата хуманитарна организация в скандинавската страна, която систематично проучва конфликтите по света.
Актуалната ѝ класация на най-пренебрегваните кризи в света се оглавява от Камерун, а осем от цитираните там десет кризи са в Африка – след Камерун се подреждат Етиопия, Мозамбик, Буркина Фасо, Мали, Уганда, Иран, Демократична република Конго, Хондурас и Сомалия. Централноафриканската държава е присъствала в списъка и през предишни години, като през 2019 година тя отново беше на първо място на тази класация.
На какво се дължат кризите в Камерун?
По данни на NRC 1,1 млн. камерунци са бежанци в собствената си страна, плюс още 480 000 бежанци от други държави - повечето от тях от Централноафриканската република. В Камерун има два конфликта, отдалечени един от друг географски и политически. От 2017 г. насам в западната част на страната се води гражданска война, причините за която датират от преди 100 години: след Първата световна война бившата германска колония е поставена под британска и френска администрация. В двата западни региона - Северозападен и Югозападен – и до днес се говори също и английски. Радикални сили искат да ги откъснат от останалата франкофонска част на страната и през 2017 г. сепаратистите провъзгласяват собствена република. Оттогава често се стига до въоръжени стълкновения с армията, при които загиват и много цивилни.
Напоследък ескалира и другият голям конфликт: регионът на езерото Чад, който включва крайния север на Камерун, е дестабилизиран от ислямисти, действащи трансгранично.
Какво точно се случва в Северен Камерун?
Само през март в най-северния департамент Логоне-ет-Шари и в съседния нигерийски щат Борно бяха извършени повече от десет нападения, казва Ремаджи Хойнати, експерт от Института за изследване на сигурността (ISS), базиран в Чад.
Нигерийската терористична групировка "Боко Харам" се е разделила на два лагера в региона: ISWAP – „Провинция на Ислямска държава в Западна Африка“ е подразделение на т.нар. "Ислямска държава"(ИД); и JAS, чийто подход Хойнати описва като "безразборно насилие срещу военните, властите, но също и срещу цивилни граждани“. Местното население пък попада в нещо като капан между двете формирования – хората нерядко са принуждавани да им сътрудничат, да плащат незаконни данъци и др.
Това засяга и стотиците хиляди вътрешно разселени лица из региона. По данни на NRC само 30% от тях живеят в официални бежански лагери - по-голямата част се справят сами и са изложени на изключителна несигурност.
„От четири дни не сме сложили залък в устата“
39-годишната камерунка Хауа разказа на ДВ своята лична история: след като съпругът ѝ е бил арестуван, а зет ѝ - убит от ислямисти, Хауа е трябвало да се грижи сама за осем деца и двама внуци.
"Децата не ходят на училище, нямам пари да плащам за образованието им. Не знам къде е затворен съпругът ми. Минаха почти четири дни, откакто за последен път ядохме с децата. Ако прося на улицата, ще ме прогонят." Хауа няма постоянен доход, а изкарва някакви пари от време на време, като пере чужди дрехи.
Как може да се подобри положението?
Страните в района на езерото Чад вече от години си сътрудничат в съвместни военни операции срещу трансграничните ислямисти. "Но след повече от десетилетие борба с "Боко Харам" има признаци на умора в това сътрудничество“, посочва Ремаджи Хойнати от Института за изследване на сигурността.
Норвежкият съвет за бежанците също чертае мрачна картина на перспективите пред Камерун, ако спешно не настъпи някаква положителна промяна. Говорителката Лайла Матар разкритикува пред ДВ факта, че страни като САЩ, Великобритания, Франция и Германия са намалили бюджетите си за развитие и хуманитарната помощ, докато в същото време инвестират повече в отбрана. "Ако от глобалните военни инвестиции през 2024 г. бъдат заделени разходите, които се правят само в рамките на 3-4 дни, те биха били достатъчни, за да покрият целия недостиг на средства за хуманитарна помощ", казва тя. "Със съответната политическа воля тези пренебрегвани кризи биха могли да бъдат решени", убедена е Матар.
