Идеята за построяването на Световния търговски център в Ню Йорк се заражда в края на 40-те години на ХХ век в резултат на разцъфтяващата търговия не само в Щатите, но и в цял свят. Решението за строежа се разисква още през 1946 г в Щатския парламент на Ню Йорк. Още същата година е създадена Корпорацията за Световна Търговия (World Trade Corporation), начело с губернатора на града Томас Е. Дюи, която е отговорна за планирането на комплекса.
Първите планове за бизнес комплекса са на архитекта Джон Еберсон и сина му. Те създават проект, включващ 21 сгради, който е оценен на 150 млн. щатски долара. Три години по-късно, през 1949 г. корпорацията е разпусната, а проектът е оставен на заден план.
Интересът към проекта е възобновен в началото на 60-те години, благодарение на усилията на Дейвид Рокфелер да съживи Долен Манхатън. В плановете от 1960 г., той предлага комплекса да бъде построен на 53 хил. кв. м. по поречието на река Ийст Ривър - от Олд Слип до Фултън Стрийт и между улиците Уотър Стрийт и Саут Стрийт. Предвижда се изграждането на изложбена зала, дълга 275 м, и 50/70-етажна сграда, в която да се помещават предимно офиси, а последните няколко етажа да бъдат предвидени за хотел. В плановете са включени и помещения за театър, магазини и ресторанти.
Рокфелер предлага проекта да се движи от Пристанищните власти на Ню Йорк. Една година по-късно, на 11 март 1961 г. Остин Дж. Тобин излиза със съобщението, че Пристанищните власти ще подкрепят изграждането на комплекса. Губернаторът на Ню Джърси, Робърт Мейнар възразява срещу мястото, на което е планиран строежа, че ползите от построяването на комплекса ще е само за Ню Йорк, а не за двете страни. Преговорите попадат в задънена улица.
Решение се постига едва след встъпването в длъжност на Ричард Хюз, новият губернатор на Ню Джърси. На 22 януари 1962 г. двата щата решават да преместят строежа в западната част на Долен Манхатън, до Хъдзън Терминал, който в последствие е съборен.
На 20 септември 1962 г. Пристанищните власти обявяват Минору Ямазаки за главен архитект на Световния търговски център. Негово е предложението за построяване на две еднакви кули с по 80 етажа всяка. В последствие етажите стават 110. Най-общо Световният търговски център се състои от две квадратни кули, високи 411 м. Ширината на всяка страна на кулите е 63 м. Обслужват се от 104 асансьора. На покрива на всяка кула има площадка за хеликоптери.
Макетът на Световния търговски център е показан пред публика на 18 януари 1964 г.
Първата копка е направена на 5 август 1966 г. Самият строеж на комплекса започва две години по-късно. През януари 1969 г. започва и изграждането на Южната кула. Двете кули са завършени през 1970 г. (Северната кула) и 1971 г. (Южната кула). Първите наематели се нанасят през декември 1970 г. Церемонията по откриването му се състои на 4 април 1973 г.
През 70-те години са изградени няколко допълнителни четири по-ниски сгради - една 22-етажна сграда, проектирана от Скидмор, Оуингс и Мерил (1978-79 г.) и три сгради с по 8-9 етажа, проектирани от Минору Ямазаки, Еймъри Рот и още няколко души. В средата на 80-те години е построена и допълнителна сграда на 47 етажа.
Средно на ден през комплекса минават над 200 хил. души, а в него се помещават офисите на над 430 компании, в които работят над 50 хил. души. Заради огромните си размери, центърът получава собствен пощенски код.
През 1974 г. френският акробат Филип Пти преминава разстоянието между двете кули по въже, а в 1977 г. производителят на играчки Джордж Уилиг изкачва южната кула. Няколко години по-късно, през 1983 г. Дан Годуин успешно изкачва северната кула с цел да покаже какви трудности срещат пожарникарите при опит за спасяване на хора, намиращи се в критична ситуация във високите сгради.
До 11 септември 2001 г. Световният търговски център преживява един пожар (13 февруари 1975 г.) и един бомбен атентат (26 февруари 1993 г.). На самата дата комплексът става мишена на мащабна терористична акция, отговорността за която се поема от терористичната организация "Ал Кайда". Във всяка от кулите се врязва по един самолет, отвлечен от терористите. Южната кула се срутва в 9:59 сутринта, по-малко от час след удара, след което същата участ постига и Северната кула, в 10:28 сутринта. По официална статистика броят на загиналите при атентатите е 2 974 души.
На 8 септември 2006 г. в Ню Йорк е представен проект за строителството на няколко нови сгради на мястото на разрушения Световен търговски център, познато още като Кота нула. По-рано същата година се взема решение за изграждане на мемориал в памет на загиналите при атентатите.
Към настоящия момент се работи по изграждането на мемориала и се очаква той да бъде завършен за 10-годишнината от трагичното събитие.
Други по-важни събития:
1825 г. - Открита е сегашната сграда на Болшой театър в Москва.
1911 г. - Осъществено е първото кацане на самолет върху палубата на кораб.
1919 г. - Започва работа Парижката мирна конференция за изработване на мирните договори след Първата световна война.
1956 г. - Влиза в действие първата българска радиорелейна линия между София и Пловдив.
1960 г. - Във Варна е основано държавното издателство Георги Бакалов.
1985 г. - На среща на Политбюро на ЦК на БКП с първите секретари на окръжните партийни комитети е отчетено, че до момента са сменени имената на 310 000 български турци, и за първи път са говори за "възродителен процес".
1990 г. - Издадена е заповед за арестуване на Тодор Живков, като главен виновник за икономическата криза в България.
1991 г. - В отговор на американските бомбардировки, Ирак започва ракетен обстрел на Израелски градове.
1997 г. - Норвежецът Бьорг Ослунд става първият човек, прекосил сам Антарктида.
Днес празнуваме:
Атанасовден - Имен ден празнуват Атанас, Атанаска, Наско, Начо, Таню, Тинка и др.
В България - Празник на село Генерал Тодоров, Благоевградска област
В Тайланд - Ден на въоръжените сили
На днешния ден са родени:
1879 г. - Александър Балабанов, български учен
1882 г. - Алън Милн, английски писател
1940 г. - Недялко Йорданов, български поет
На днешния ден са починали:
1936 г. - Ръдиард Киплинг, британски писател, Нобелов лауреат през 1907 г
1992 г. - Петър Стъпов, български писател
2007 г. - Марко Семов, български писател и публицист
