Ин н Александър е последният български владетел, който управлява държавата преди нейното разделяне на две части - Видинско и Търновско царство. Неговите синове Иван Шишман и Иван Срацимир са владетелите, при които България става част от Османската империя. Има сведения, че още по време на царуването му османската експанзия в Тракия засяга и България със загубата на няколко крепости, сред които най-вероятно са Пловдив и Стара Загора.
Иван Александър е син на Срацимир, деспот на Крън, и Кераца Петрица. Възкача се на престола на 30-годишна възраст. Владее отлично гръцки. Смята се, че може би нямало по-образован български цар от времето на Симеон Велики.
40-годишното му управление започва с някои успехи, но липсата на достатъчно военна сила осуетява неговите по-късни политически планове.
С идването си на престола Иван Александър установява мирни отношения с новия сръбски крал (цар от 1346 г.) Стефан Душан (1331-1355), който се жени през 1333 г. за една от сестрите му - известната царица Елена Българска.
Първият период (1331-1364) от царуването на Иван Александър е успешен - воюва с Византия, подпомогнат от монголски наемници, и заличава последиците от катастрофалната битка със сърбите при Велбъжд (28 юли 1330), възвръща земите между река Тунджа и Черно море (след битката при Русокастро, 18 юли 1332), използва византийските междуособни борби (1341-1347), за да получи (1344) Пловдив и 8 крепости в Родопите.
Българските опити за разширение в Тракия карат византийските императори да потърсят помощта на турските емири. На 7 юли 1345 г. при крепостта Перитор турци и византийци разбиват войската на Момчил, който по това време е успял да отдели Родопите като свои независими владения, които след това са загубени за Второто Българско царство.
Иван Александър опитва да води борба с феодалната разпокъсаност на царството и побеждава болярина Белаур отцепил се в северозападна България през 30-те години на века. По-късно обаче сепаратизма на болярите води до отделянето на Добруджанското деспотство под властта на Добротица. Това се случва в средата на 14 в.
Войводата на Влашко също демонстрира повече самостоятелност спрямо Търновското царство и се обособява като напълно независим владетел на север от Дунава.
Във войни с нахлуващите от юг турци загиват престолонаследниците Иван (1349 г.) и Михаил (1355 г.). След смъртта на първите му синове Иван Александър присъжда Видин като наследствено владение на сина си Иван Срацимир.
По-късно се развежда със съпругата си от влашки произход и се жени за еврейката Сара, покръстена като Теодора. Нейният син Иван Шишман е определен за наследник на царството в Търново.
В стремежа си да избегне вътрешни конфликти, Иван Александър сам спомага за териториалната раздробеност и по-късен упадък на неговата държава.
Иван Александър е смятан за меценат и покровител на книжнината и изкуствата. Освен че поддържа вече създадени църкви и манастири, той основава редица нови. Според преданията, само на територията на Софийска област са създадени повече от 14 църкви и манастири, едни от които са Драгалевският манастир „Св. Богородица Витошка“ в предградията на София и Кремиковският манастир „Св. Георги Победоносец“.
Лондонското четвероевангелие, един от най-красивите български писмени паметници, е създадено по поричка на цар Иван Александър. Евангелието е дело на монаха Симеон.
Представлява препис на евангелията на св.ев. Матей, Марко, Лука и Йоан Богослов на 268 пергаментови листа, като в началото на всяко Евангелие е изобразен на съответният евангелист.
След смъртта на царя, Четвероевангелието преминава в ръцете на сина му Иван Шишман.
По-важни събития:
364 г. - Детрониран и убит е византийският император Йовиан за неговата силна привързаност към християнството.
1568 г. - Императорът на Свещената Римска империя Максимилиан II се съгласява да плаща ежегоден данък на османския султан.
1598 г. - Борис Годунов е провъзгласен за цар на Русия.
1867 г. - През Суецкия канал преминава първият кораб.
1881 г. - Във Виена се провежда конференция между Австро-Унгария, Сърбия, България и Турция за завършване на международната жп линия Виена - Цариград.
1925 г. - Убит е българския политик и депутат Тодор Страшимиров
1933 г. - В САЩ излиза първият брой на Newsweek - седмично политическо и социално-икономическо списание.
1935 г. - Германия въвежда 8-часовия работен ден.
1945 г. - В Първа българска армия е въведена корпусна организация.
1960 г. - В САЩ е арестуван Мартин Лутър Кинг.
1972 г. - В Англия парламентът приема закон за влизане в Европейската икономическа общност.
1996 г. - Изстрелян е космическият апарат на НАСА (www.nasa.gov) Ниър Шумейкър, чиято цел е за първи път да бъде осъществено влизане в орбита и кацане на астероид (433 Ерос).
1997 г. - Служебното правителство с министър-председател Стефан Софиянски обявява желанието на България да стане член на НАТО
2008 г. - Косово обявява независимост от Сърбия.
Източник:
netinfo
