И ран се опитва да засили контрола си върху Ормузкия проток, като наложи такси върху плавателните съдове в замяна на сигурно преминаване, предава "Ройтерс".
Ормузкият проток е воден маршрут, който свързва Персийския с Оманския залив. От двете му страни се намират Иран и Оман. Той е може би най-важният маршрут за енергийни доставки на света. Около 20% от износа на петрол по вода минават през него.
Протокът е дълъг около 167 километра. Ширината му варира, но само тясна част от него е плавателна за кораби с размера на петролен танкер. На места ширината на плавателната част е само около 10 км и те се намират в ирански териториални води.
Иран иска такси за преминаване през Ормузкия проток
Техеран на практика затвори протока, след като САЩ и Израел започнаха да нанасят удари по Иран, и иска да събира такси като предварително условие за прекратяване на войната. Законни ли са обаче исканията на Техеран?
Конвенцията на ООН по морско право е приета през 1982 година и е в сила от 1994 година. Член 38 предоставя на плавателните съдове правото на безпрепятствено "транзитно преминаване" през повече от 100 протока по целия свят, сред които е и Ормузкият.
Конвенцията разрешава на страни, които граничат с проток, да регулират преминаването през "териториалното си море", до 12 морски мили (22 км) от границите си, но позволява и "мирно преминаване". Преминаването е такова, ако не нанася вреда на състоянието на мир на страната, на реда и сигурността. Военните действия, сериозното замърсяване, шпионажът и риболовът не са разрешени в тези протоци. Идеята за мирно преминаване е ключова в делото пред Международния съд на ООН от 1949 година, касаещо пролива на Корфу, край бреговете на Албания и Гърция.
Иран печели милиони от блокадата на Ормузкия проток?
Приблизително 170 страни и Европейският съюз са ратифицирали Конвенцията на ООН по морско право. Иран и Съединените щати не са. Това повдига въпроса дали правилата на конвенцията за свободата на корабоплаването са станали част от обичайното международно право или обвързват само страните, които са я ратифицирали. Някои нератифицирали страни могат да твърдят, че няма нужда да спазват конвенцията. Иран твърди, че е направил такива възражения. Съединените щати оспорват правото на Иран да събира такси.
Няма формален механизъм за прилагане на Конвенцията на ООН по морско право. Международният трибунал по морско право в Хамбург, Германия, който е създаден по силата на конвенцията, и Международният съд на ООН в Хага, Нидерландия, могат да постановяват решения, но не и да гарантират приложението им по принудителен ред.
Страните и компаниите разполагат с други потенциални инструменти за противопоставяне на таксите. Страна доброволец или коалиция от страни би могла да гарантира прилагането на конвенцията. Съветът за сигурност на ООН би могъл да приеме резолюция, противопоставяща се на таксите.
Страните биха могли да разширят санкциите си срещу финансови трансакции, за които се смята, че облагодетелстват иранското правителство, като санкционират компаниите, които са склонни да плащат такси.
