Р уснаците нахлуха в дома на Тетяна и Олех Плачков докато спяха, късно през нощта на 25 септември, 2023 г.
Това се случи в Мелитопол, Югоизточна Украйна, където двойката беше израснала, влюбила се и се омъжила. Сега градът им е окупиран от руските сили.
Мъжете, въоръжени и облечени в черно, започнаха да претърсват дома им, изземвайки устройства и документи, докато други отведоха Тетяна и Олех с белезници. След този момент, двойката изчезна безследно.
Украйна посочва, че от началото на пълномащабната инвазия на Русия през 2022 г. са изчезнали над 61 000 души – както войници, така и цивилни.
Когато войници изчезват по време на военни действия, понякога има шанс те да бъдат включени в размяна на военнопленници. Но цивилните изчезват много по-рядко, като руските сили обикновено не признават, че ги държат.
Четири месеца след като Тетяна била задържана, тя била открита в кома в болница в Мелитопол. Нямала никакви дрехи или медицински документи, а войниците, които я донесли, не оставили обяснение за състоянието й. Тя починала, без да дойде в съзнание.
Олех никога не бил намерен.
🇺🇦 UKRAINE’S MISSING: 61,000 STILL UNACCOUNTED FOR
— Mario Nawfal (@MarioNawfal) January 31, 2025
More than 61,000 Ukrainians—soldiers and civilians—have been listed as missing since Russia’s full-scale invasion began in 2022.
Families are searching desperately, but Russian authorities rarely acknowledge detained… pic.twitter.com/h3EVcxhGJQ
"Толкова ми е трудно да мисля какво са ѝ направили, и защо. Майка ми беше на 51 г. Тя обичаше живота. Тя беше толкова лъчезарен човек, а след това всичко беше прекъснато", казва Людмила, единствената дъщеря на двойката, Людмила, докато плаче.
"Ако, не дай си Боже, нещо се е случило с баща ми, това ще ме убие."
Наказание, страх и патрулиращи войници
Телефонът на Людмила е пълен с щастливи спомени от времето, прекарано с родителите ѝ. Тя ги показва на журналисти от ВВС при последното си посещение в Украйна, където беше пътувала, за да закрие семейния ресторантьорски бизнес и да даде ДНК проба, която може да идентифицира баща ѝ, ако някога бъде намерено тялото му.
Семейството е било изключително близко. Всеки ден под руска окупация родителите ѝ са изпращали успокояващи видео съобщения. „Утро, дъще! Просто да те чуем", Тетиана обявява в едно видео, след което завърта камерата към съпруга си, който маха и се усмихва в халата си.
Има и снимки от живота преди войната: смях на плаж, танци в дискотека. Двойката е пълна с енергия и живот.
The search for Ukraine's missing - 'no one could have foreseen this nightmare' https://t.co/NAao8N5VKu
— BBC News (World) (@BBCWorld) January 31, 2025
Когато руските танкове навлязоха в града им в началото на 2022 г., Плачкови са решили да останат. Цялата страна беше атакувана при инвазия, която Владимир Путин беше заплашил, но повечето не можеха да си представят до първите експлозии.
Въпреки че страната била нападната, те не могли да си представят мащабите на инвазията до първите експлозии. През тези първи седмици Людмила се присъединила към демонстрациите, развявайки сини и жълти украински знамена и крещейки на войниците да напуснат. Тогава започнала и първата вълна на репресии.
В руския режим на Путин страхът е начин на управление:е основен инструмент за управление: несъгласието е смазано, а критиците хвърляни в затвора. Целта е да се наказват малцина и да се плашат останалите, за да се подчини цялото общество. Този метод бил пренесен и в украинските територии, незаконно анексирани от Русия. В Южна и Източна Украйна, руски войници патрулирали улиците, а местните, считани за лоялни към Киев, били обвинявани в предателство.
Тетяна и "сервитьорите" на Украйна
След няколко месеца в този климат Людмила избягала в чужбина като бежанец. Но майка ѝ не е искала да напуска града си, собствените си родители или бизнеса, който тя и Олех са изградили. Тя също е имала вяра в украинската армия.
В края на 2023 г. разговорите били за контранастъпление в югоизточните райони за възвръщане на територия, загубена по време на руската инвазия, и Тетяна вярвала, че Мелитопол ще бъде освободен.
"Тя беше силен оптимист", усмихва се Людмила. „Бих ѝ казала „Мамо, може би трябва да си тръгнеш? И тя би отговорила: Още малко време. Нашите момчета ще настояват по-силно."
По-рано същата година името на Тетяна се появява онлайн на проруски форум. То я идентифицира като „сервитьор", обида за онези, за които се смята, че „чакат" освобождението си. Мелитопол е пълен с информатори.
"Тя определено дари пари и помогна на [Украйна], както можеше", казва Людмила. "Някои хора умират на бойното поле, а други умират в окупация, помагайки на Украйна по други начини. За мен тя е воин. Тя знаеше рисковете. Но тя трябваше да помогне."
Украинците в окупираните райони бяха принудени да си извадят руски паспорти. Руски граждани бяха докарани за преподаватели в щабни училища, както и в полицията и прокуратурата.
В крайна сметка Тетяна и Олех се съгласяват да напуснат Мелитопол, ако украинската армия не ги достигне до ноември. Но през септември те бяха арестувани.
Какво стана с изчезналите
Людмила не могла да повярва. Тъй като не можела да се върне в окупирания град, тя започнала да пише до всякакви официални органи, които можели да й дадат отговори, докато баба ѝ започва да претърсва местните полицейски участъци и затвори.
. През февруари 2024 г. тя получила обаждане:: Тетяна била в критично състояние и бабата на Людмила може да я посети в болница –, след като беше разпитана от службата за сигурност на ФСБ. Така семейството научи, че Тетяна е разследвана за шпионаж, но до този момент е била в безсъзнание.
По-късно медицинска сестра казва на Людмила, че майка й е пристигнала в болница с тежки рани от залежаване, което предполага, че тя е била неподвижна от известно време. И така, къде е била и какво се е случило с нея?
Чрез чиста Людмила събрала дебел файл с документи относно изчезването на родителите си, но според нея, нито една от тези документи не давала смислени отговори. Те твърдят, че Тетяна е предавала информация за руски военен персонал на украинското разузнаване, но наказателното дело е образувано едва след като е била откарана в болница.
Преди това вестниците записват, че "неизвестни лица във военна униформа" са отвели нея и Олех в "неизвестна посока" през септември 2023 г.
Местонахождението им оттогава официално е загадка.
Но в Русия ФСБ е тази, която се занимава със случаи на шпионаж, включително задържане и разпит, и руските служители на ФСБ претърсиха дома на Тетяна и Олех.
„Бих искала да вярвам, че здравето й се е влошило заради лошите условия и липсата на подходящи грижи, но дълбоко в себе си знам, че са я измъчвали,“ казва Людмила, чийто възглед се формира от разкази от първа ръка за бруталността в окупираните територии, включително от ресторантьорка, обвинена в същото дело за шпионаж като Тетяна.
„Вероятно са извличали информация,“ казва Людмила. „Знам, че обичат да използват токови удари.“
Аутопсията и болничният доклад, който е получила, показват, че Тетяна е починала от пневмония след продължително време под вентилатор. Но защо първоначално е била интубирана, не е записано. Не е и това, което се случи с бащата на Людмила, Олех.
"Той не е в списъците на задържаните, няма наказателно дело срещу него", гласи писмо от руското вътрешно министерство. Полицията е образувала наказателно дело за отвличане, но няма заподозрени и улики.
Хиляди други изчезнали хора
Страданието на Людмила се споделя от хиляди украински семейства. На спешна линия в Киев, управлявана от Международния комитет на Червения кръст (МКЧК), повечето обаждания са от хора, които търсят роднини, изгубени в тази война.
Телефонните оператори събират подробна информация, често в дълги и емоционални разговори, която след това изпращат до база данни за проследяване в Женева.
Людмила е записала собствените си данни тук и другаде, но досега няма отговори.
"Винаги има ограничения за това, което можем да направим, и трябва да бъдем много честни със семействата, за да оправдаваме техните очаквания. Има много болка и разочарование", обяснява говорителят на МКЧК Патрик Грифитс.
Той също така се противопоставя на критиките в Украйна, че организацията не натиска достатъчно Русия.
Международното хуманитарно право задължава всички държави да докладват всеки задържан по време на въоръжен конфликт и да осигурят достъп, но Русия просто пренебрегва това.
Отчасти това е така, защото вижда всички цивилни в окупираните райони като руски.
МКЧК има персонал в Москва и части от окупирана Украйна, но докато раздаването на помощ е разрешено, претърсването на Мелитопол за тайни затвори не е.
"Има много семейства, които... може никога да не получат отговора, който търсят", предупреждава Грифитс, добавяйки, че МКЧК не може "да си проправи път" никъде. "Но процесът на диалог с властите, опитвайки се да подобрим достъпа си, никога не спира."
Собственият национален отряд за издирване на Украйна има още по-малък достъп. Службата за изчезнали лица при специални обстоятелства се състои само от трима полицаи, които работят в края на коридора на вътрешното министерство в Киев. Въпреки малкия екип, техният мощен софтуер за лицево разпознаване може да сканира уебсайтове и медии, като непрекъснато търси и обновява списъка с изчезнали хора.
Руски блогъри понякога публикуват видеоклипове на задържани или мъртви хора, но когато Людмила търси информация за баща си, резултатите са празни.
"Или той е държан като заложник и не може да се свърже с роднини", обяснява комисар Артур Добросердов, след което предлага друга възможност. "Понякога телата на цивилни ни се връщат заедно с нашите починали войници. Те са предимно в много лошо състояние, така че визуалното разпознаване е невъзможно."
Заради това Людмила решава да даде ДНК проба.
Морал и вторичен ефект
В окупираните райони отвличанията намаляват, тъй като пълномащабната война навлиза в четвъртата си година, но те не са спрели. Министерството на вътрешните работи на Украйна е регистрирало повече от 1000 нови изчезнали през последния месец, като много от тях са войници.
Методите на Русия изглеждат брутално ефективни: най-верните поддръжници на Киев или са напуснали окупирани територии, или живеят в страх, с наведени глави. В някои случаи украинци, които преди са избягали от тези градове, сега се връщат да живеят под руско управление. За някои е по-добре, отколкото да бъдат бежанци.
Със сигурност, с малкото движение на фронтовата линия, която не е в полза на Киев, и с войници, които ежедневно губят живота си, страната започва да задава все по-трудни въпроси за войната, за края на конфликта и за огромните загуби, които тя носи, предадоха от ВВС.
Изчезналите се връщат: "Бях в ада"
В личната си борба Людмила все пак успява да намери малка надежда, защото понякога изчезналите се завръщат. През 2023 г. Леонид Попов бил задържан в Мелитопол, точно като родителите на Людмила. Той бил заснел руска военна техника, след което бил преследван от войници и изчезнал. Три месеца по-късно, баща му получава обаждане: Леонид е оставен в местна болница, изтощен и силно дехидратиран.
Снимките, които майка му Анна сподели от този ден, са шокиращи: ребрата на младия мъж ясно се виждат под кожата му.
#UkraineRussiaWar #UkraineWillWin#UkraineWarNews #RussiaIsLosing #UkraineRussianWar #Russia #Russie
— 𝐀𝐧𝐧𝐚 𝐊𝐎𝐌𝐒𝐀 | 🇪🇺🇫🇷🇵🇱🇺🇦 (@tweet4Anna_NAFO) August 17, 2023
❗⛓️In occupied Melitopol🇺🇦, the🇷🇺 abducted 22 yr old Leonid Popov, who suffers from schizophrenia: he weighs 40kg with a height of 195 cm. «Mom, you said that there is hell, so I… pic.twitter.com/1CtopTNwQ9
"Той ми каза, че е бил в ужасни условия", спомня си Анна за разговора си с Леонид. "Той каза: 'Мамо, с една дума, бях в ада.'"
През месеците, в които Леонид бил държан, той бил разпитван на различни места. "Дали са им пластмасови чинии с елда и чаша вода за около 20 души. Когато са казали, че са гладни, им отговорили да млъкнат или ще бъдат застреляни."
Родителите му започват да правят планове да го изведат от Мелитопол на безопасно място. Но веднага щом го изписват, той е задържан отново и изчезва. Подобно на бащата на Людмила, Леонид е официално обявен за изчезнал, въпреки че е бил отведен от войници.
Изминава още цяла година, преди родителите му да научат, че той се намира в предварителен арест в Донецк, друг окупиран град, и е обвинен в шпионаж. Първоначално радостни да го открият, те започват да се тревожат за здравето му, тъй като Леонид страда от параноидна шизофрения, която изисква лекарства.
"Те не разбират, че за човек с такава диагноза е смъртоносно да бъде в затвора без хапчетата си", тревожи се Анна. Тя започва да пише на руски официални лица, умолявайки Леонид да бъде включен в списък за размяна на затворници по хуманитарни причини.
Ефектът Тръмп
"Никой не би могъл да предвиди този кошмар", казва Людмила. "Дори сега, докато говоря за това, не мога да повярвам, че е истинско."
Тя все още не е избрала снимка за гроба на майка си, сякаш спира да скърби, докато не намери баща си. Но вече няма места, на които да се обърне.
И сега Доналд Тръмп се завръща в Белия дом, като се говори за преговори за прекратяване на войната. Това няма да бъде бързо или лесно, ако изобщо се случи, но може да принуди Украйна да отстъпи окупирани територии, като Мелитопол, на Русия, предадоха от ВВС.
"Може би ще освободят цивилните, ако мислят, че са спечелили?" Людмила се опитва да погледне от добрата страна. "Или може би ще стане по-лошо: задънена улица."
"И в двата случая приемането, че тази земя вече не е Украйна, би било много трудно."
Това е земята, която родителите ѝ защитаваха, където бяха щастливи и където Людмила дори сега вярва, че Олех може да бъде държан в студено мазе или затворническа килия, все още чакайки да бъде намерен.
"Не можах да спася майка си, въпреки че се опитах толкова много", казва тя. "Сега трябва да спася баща си."
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
