С ъединените щати ще бъдат изправени пред „опасни последици“, ако продължат да увеличават военната си помощ за Украйна, вместо да подкрепят предложеното от Русия споразумение, според което Москва ще завземе обширни територии, заяви в ексклузивни отговори на въпроси на Newsweek човекът, който в продължение на 20 години беше първи дипломат на руския президент Владимир Путин.
Повече от две години и половина, след като Путин нареди „специална военна операция“ срещу Украйна, която се превърна в най-смъртоносния конфликт в Европа от Втората световна война насам, руският външен министър Сергей Лавров заяви, че Кремъл предлага жизнеспособен план за прекратяване на кръвопролитията и обновяване на основите на сигурността на континента. Той обвини ръководения от САЩ военен алианс НАТО, че пръв е посял семената на войната преди десетилетие и продължава да раздухва пламъците.
„Русия е отворена за политико-дипломатическо уреждане, което трябва да премахне първопричините за кризата“, заяви той.
„То трябва да има за цел да сложи край на конфликта, а не да постигне прекратяване на огъня.“, допълва Лавров.
Планът на Русия би означавал Украйна да отстъпи държаните от Русия в значителна степен провинции Донецк, Херсон, Луганск и Запорожие, които бяха официално анексирани от Москва след международно оспорван референдум през септември 2022 г., както и Крим, заграбен от Русия и анексиран чрез подобно гласуване през 2014 г. Киев трябва също така да се съгласи да се откаже от стремежа си да стане член на НАТО и да предприеме други стъпки, отхвърлени от украинския президент Володимир Зеленски и неговите международни поддръжници, включително САЩ.
Вместо това Киев и чуждестранните му поддръжници настояват за безусловно руско изтегляне, докато Москва заяви, че ескалирането на конфликта приближава НАТО до пряк сблъсък с Русия, която притежава най-големия запас от ядрени оръжия в света.
„В момента, доколкото можем да видим, възстановяването на мира не е част от плана на нашия противник. Зеленски не е отменил указа си за забрана на преговорите с Москва“, заяви Лавров.
„Вашингтон и неговите съюзници от НАТО оказват политическа, военна и финансова подкрепа на Киев, за да може войната да продължи. Те обсъждат разрешаването на ВСУ [въоръжените сили на Украйна] да използват западни ракети с далечен обсег на действие, за да нанасят удари дълбоко в руската територия. Играта с огъня „по този начин може да доведе до опасни последици“, допълва той.
Мерките, към които се стреми Москва, според Лавров, съответстват на траекторията на бързо променящия се свят, в който Русия е установила дълбоко партньорство с Китай и е укрепила връзките си с развиващите се страни, които се стремят да имат по-голямо влияние на световната сцена. Дори и Москва да понесе разходи, той заяви, че Киев и неговите поддръжници ще загубят най-много в една дълга война.
„Това, което имаме предвид, е, че световният ред трябва да бъде адаптиран към настоящите реалности“, каза той и допълни:
„Днес светът преживява „многополюсен момент“. Преминаването към многополюсен световен ред е естествена част от ребалансирането на силите, което отразява обективните промени в световната икономика, финансите и геополитиката. Западът изчака по-дълго от останалите, но и той започна да осъзнава, че този процес е необратим.“
Забележките на Лавров идват в момент, когато руските военни напредват на няколко ключови украински фронта, въпреки че едновременно се борят с украински контраудар в самата Русия.
Решаващ за хода на войната може да се окаже резултатът от президентските избори в САЩ на 5 ноември между вицепрезидента Камала Харис и бившия президент Доналд Тръмп. Подкрепата за Украйна е обект на политически борби в западните столици и не на последно място във Вашингтон, който е предоставил най-голямата пряка помощ.
„Като цяло резултатът от тези избори няма никакво значение за нас, тъй като двете партии са постигнали консенсус по отношение на противопоставянето на нашата страна“, каза Лавров и допълни:
„Като цяло би било естествено обитателите на Белия дом, независимо кои са те, да се занимават с вътрешните си работи, а не да търсят приключения на десетки хиляди мили от американските брегове. Убеден съм, че американските избиратели мислят по същия начин“.
Следващият текст на отговорите е леко редактиран за по-голяма яснота, уточняват от Newsweek:
В момента, когато конфликтът в Украйна продължава, доколко позицията на Русия е различна от тази през 2022 г. и как се преценяват разходите за конфликта спрямо постигнатия напредък по отношение на стратегическите цели?
Лавров: Нашата позиция е широко известна и остава непроменена. Русия е отворена за политико-дипломатическо уреждане, което трябва да премахне първопричините за кризата. То трябва да има за цел да сложи край на конфликта, а не да постигне прекратяване на огъня. Западът трябва да спре доставките на оръжие, а Киев да прекрати военните действия. Украйна следва да се върне към своя неутрален, неблоков и неядрен статут, да защитава руския език и да зачита правата и свободите на своите граждани.
Истанбулските споразумения, парафирани на 29 март 2022 г. от руската и украинската делегация, биха могли да послужат като основа за уреждане. Те предвиждат отказа на Киев да се присъедини към НАТО и съдържат гаранции за сигурността на Украйна, като същевременно признават реалностите на място към този момент. Излишно е да казваме, че за повече от две години тези реалности значително се промениха, включително в правно отношение.
На 14 юни президентът Владимир Путин изброи следните предварителни условия за постигане на споразумение: пълно изтегляне на ВСУ от ДНР, ЛНР, Запорожка и Херсонска област; признаване на териториалните реалности, залегнали в руската конституция; неутрален, неблоков и неядрен статут на Украйна; нейната демилитаризация и денацификация; гарантиране на правата, свободите и интересите на рускоезичните граждани; и премахване на всички санкции срещу Русия.
Киев отговори на това изявление с въоръжено нахлуване в Курска област на 6 август. Неговите покровители - САЩ и други страни от НАТО - се стремят да нанесат стратегическо поражение на Русия. При тези обстоятелства нямаме друг избор, освен да продължим специалната си военна операция, докато не бъдат отстранени заплахите от страна на Украйна.
Цената на конфликта е най-голяма за украинците, които са безмилостно тласкани от собствените си власти към войната, за да бъдат избити там. За Русия става въпрос за защита на нейния народ и жизненоважни интереси в областта на сигурността. За разлика от Русия, САЩ продължават да разказват за някакви „правила“, „начин на живот“ и други подобни, очевидно слабо разбирайки къде се намира Украйна и какъв е залогът в тази война.
Колко вероятно е според Вас да бъде постигнато военно или дипломатическо решение, или виждате по-голям риск конфликтът да прерасне в нещо още по-голямо, като украинските сили получат по-модерно въоръжение на НАТО и навлязат на руска територия?
Да правя предположения не е моя работа. Това, което искам да кажа, е, че повече от десетилетие се опитваме да потушим тази криза, но всеки път, когато сключваме споразумения, които устройват всички, Киев и неговите господари се отдръпват. Точно това се случи със споразумението, постигнато през февруари 2014 г.: то беше потъпкано от опозицията, която извърши преврат с подкрепата на САЩ. Година по-късно бяха сключени споразуменията от Минск, одобрени от Съвета за сигурност на ООН; те също бяха саботирани в продължение на седем години, а лидерите на Украйна, Германия и Франция, които бяха подписали документа, се похвалиха след това, че никога не са имали намерение да го изпълнят. Документът, парафиран в Истанбул в края на март 2022 г., така и не беше подписан от Зеленски по настояване на западните му ръководители, по-специално на тогавашния британски министър-председател.
Понастоящем, доколкото можем да видим, възстановяването на мира не е част от плана на нашия противник. Зеленски не е отменил указа си за забрана на преговорите с Москва. Вашингтон и неговите съюзници от НАТО оказват политическа, военна и финансова подкрепа на Киев, за да може войната да продължи. Те обсъждат разрешаването на ВСУ да използва западни ракети с голям обсег на действие, за да нанасят удари дълбоко в руската територия. „Играта с огъня“ по този начин може да доведе до опасни последици. Както заяви президентът Путин, ние ще вземем адекватни решения въз основа на нашето разбиране за заплахите, отправени от Запада. От вас зависи да направите изводите.
Какви конкретни планове има Русия в съответствие със стратегическите си партньорства с Китай и други сили, за да постигне промени в настоящия световен ред, и как очаквате тези амбиции да се проявят в областите на силна конкуренция и конфликти, включително в Близкия изток?
Лавров: Това, което имаме предвид, е, че световният ред трябва да бъде адаптиран към настоящите реалности. Днес светът преживява „многополюсен момент“. Преминаването към многополюсен световен ред е естествена част от ребалансирането на силите, което отразява обективните промени в световната икономика, финансите и геополитиката. Западът изчака по-дълго от останалите, но и той започна да осъзнава, че този процес е необратим.
Говорим за укрепване на нови центрове на власт и вземане на решения в глобалния Юг и Изток. Вместо да се стремят към хегемония, тези центрове признават значението на суверенното равенство и цивилизационното разнообразие и подкрепят взаимноизгодното сътрудничество и зачитането на интересите на другите.
Многополярността се проявява във все по-голямата роля на регионалните сдружения, като ЕАЕУ [Евразийски икономически съюз], ШОС [Шанхайска организация за сътрудничество], АСЕАН [Асоциация на страните от Югоизточна Азия], Африканския съюз, CELAC [Общност на латиноамериканските и карибските държави] и др. БРИКС [начело с Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка] се превърна в модел на многостранна дипломация. ООН трябва да остане форум за съгласуване на интересите на всички държави.
Вярваме, че всички държави, включително САЩ, трябва да изпълняват задълженията си наравно с останалите, а не да прикриват правния си нихилизъм с мантри за своята изключителност. Тук ни подкрепят мнозинството държави, които виждат как международното право се нарушава напълно безнаказано в ивицата Газа и Ливан, точно както по-рано беше нарушавано в Косово, Ирак, Либия и на много други места.
Нашите китайски партньори могат да отговорят сами за себе си, но мисля и знам, че те споделят основната ни теза - разбирането, че сигурността и развитието са неразделни и неделими, и че докато Западът продължава да се стреми към господство, идеалите за мир, заложени в Устава на ООН, ще останат мъртва буква.
Какво въздействие очаквате да окажат президентските избори в САЩ върху руско-американските отношения, ако победи Доналд Тръмп или Камала Харис, и как Русия се подготвя за всеки от тези сценарии?
Лавров: Най-общо казано, резултатът от тези избори няма никакво значение за нас, тъй като двете партии са постигнали консенсус по отношение на противодействието на нашата страна. В случай че има политически промени в Съединените щати и нови предложения към нас, ние ще сме готови да ги разгледаме и да решим дали отговарят на нашите интереси. При всички случаи ще защитаваме решително интересите на Русия, особено що се отнася до нейната национална сигурност.
Като цяло би било естествено обитателите на Белия дом, независимо кои са те, да се занимават с вътрешните си работи, а не да търсят приключения на десетки хиляди километри от американските брегове. Убеден съм, че американските избиратели мислят по същия начин.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
