К огато Шарл дьо Гол създава Петата република на Франция през 1958 г., основният приоритет е да се установи политическа система, която да гарантира пълна стабилност. Сякаш за да подчертае това, дьо Гол става първият от само осем президенти за 67-те години оттогава, като новата структура му предоставя правомощия, сравними с тези на монарх. Но пукнатините започват да се появяват. Сега, с изтощения Еманюел Макрон, който наблюдава оставката на премиер само след 26 дни на поста, Франция изглежда всичко друго, но не и стабилна. Творението на дьо Гол е изправено пред точката на счупване, предаде Politico.
Гледайки към хаоса във френската политика през последните няколко месеца, е изкушаващо да се хвърли по-голямата част от вината върху президента Макрон. В крайна сметка именно неговото решение да разпусне Националното събрание и да свика парламентарни избори миналата година предизвика кризата, която досега отне постовете на петима премиери и може да отнеме шестия преди края на годината. Но да обвиняваме само Макрон означава да пропуснем по-големия проблем – че Петата република на Франция е вродено неспособна да приеме компромис и споделяне на властта.
Себастиан Льокорню представи новото правителство на Франция
Създадена като противоотрова на хипер-разединената Четвърта република, която премина през 21 различни администрации за 12 години, системата на дьо Гол беше оптимизирана да произвежда само един резултат: свръхмощен президент, подкрепен от абсолютно мнозинство в парламента. Всеки институционален механизъм е настроен към тази цел, включително двата кръга на президентските избори, които принуждават избирателите да се обединят около най-консенсусния избор, и фактът, че законодателните избори се провеждат веднага след президентския вот.
Петата република работи прекрасно, стига партията на президента да държи ясно мнозинство в парламента. Тогава правителството се превръща в нещо като прославен консултативен орган, обслужващ дневния ред на парламента. Но във всяка друга конфигурация това е хаос. Ако парламентът бъде разпуснат и опозиционна партия вземе властта, резултатът е „съжителство“ – синоним на парализа.
A failure to spend less is at the root of the country's political problems. However, cutting spending would require compromise — but that's now unthinkable in French politics, writes FT Life & Arts columnist Simon Kuper. https://t.co/CUuliqqR9F pic.twitter.com/CWcRX3EVNg
— Financial Times (@FT) September 4, 2025
В случай на патов парламент – какъвто Франция получи след изборите през юни 2024 г. – ситуацията е още по-лоша. Партиите нямат институционален интерес или културна склонност към компромис. Всякакъв външен знак за сътрудничество се гледа с подозрение. Властта е толкова наклонена към президента, че дори ако партиите сътрудничат, би било почти невъзможно да имат реално влияние. Вместо това лидерите на партиите хладнокръвно изчисляват, че най-добрият им интерес е да останат извън правителството и да направят всичко възможно, за да ускорят следващите президентски избори – дори ако това означава да свалят един премиер след друг. Точно това се случва сега.
„В действителност всички мислят само за президентските избори“, каза Жил Гресани, директор на френското списание Le Grand Continent и президент на мозъчния тръст Groupe d’études géopolitiques. „Във Франция почти всички политически актьори на средно и високо ниво, както и икономическите актьори, наистина мислят какво биха могли да направят, за да станат президент на Френската република.“
Резултатите от тази система и нейните явни слепи зони са на показ през последните 17 месеца. Един след друг петима премиери се опитаха, с различни нива на умение и искреност, да постигнат бюджетно споразумение с най-големите основни партии в парламента. И един след друг всеки стигна до заключението, че това е безсмислена задача, и напусна поста все по-бързо – за по-малко от месец в случая с настоящия премиер Себастиен Льокорню.
Льокорню, който подаде оставка като премиер миналия понеделник, за да бъде повторно назначен в петък вечерта, призна, че президентските амбиции на тежковесните политици пречат на политическата стабилност на страната. В резултат на това той заяви, че бъдещите му министри ще трябва „да се ангажират да се откъснат от президентските амбиции за 2027 г.“
Германският модел
Този хаос, който придоби собствена инерция и не показва признаци на затихване, накара някои френски политици с копнеж да гледат към парламентарни системи, където коалиционните сделки са част от политическото ДНК. Стоейки до германския канцлер Фридрих Мерц през август, самият Макрон умоляваше законодателите в парламента на собствената си страна да бъдат малко повече като техните германски колеги, които току-що бяха сключили една от своите непоколебими коалиционни сделки между център-дясно и център-ляво.
„От другата страна на Рейн изглежда, че една консервативна партия и една социалистическа партия успяват да работят заедно“, каза френският президент. „Това се случва недалеч от нас и работи, така че мисля, че е възможно.“
Дори Италия, която толкова често е била политически хаос, сега изглежда по-стабилна от Франция. Това до голяма степен се дължи на опита на нейните партии в сключването на коалиционни споразумения, като това под ръководството на премиера Джорджа Мелони, което се задържа почти три години, според Марк Лазар, професор в университета Sciences Po в Париж.
„Тази [традиция на компромис] може да бъде италиански урок за френските партии, които я нямат“, каза той.
За съжаление на Макрон обаче няма признаци, че лидерите на френските партии са на прага на прозрение за компромис. Всъщност, веднага след като Льокорню обяви миналата седмица, че се оттегля, крайнодясната лидерка Марин Льо Пен заплаши да свали следващия премиер на страната – който и да е той.
Шеста република?
В страна, обсебена от политика, наблюдателите не са имунизирани срещу проблемите на Петата република. Аналитиците от години се оплакват от факта, че системата свежда парламента до безсилен поддръжник, подхранвайки манталитет на „изгори всичко“ сред опозиционните партии. Те отбелязват, че във време, когато бунтовническите политически сили стават все по-успешни в предизвикването на действащите, може да има смисъл да им се предостави поне известна степен на влияние чрез, например, пропорционално представителство в правителството.
Жан-Люк Меланшон, крайноляв подстрекател и многократен кандидат за президент, базира кампанията си през 2022 г. отчасти на идеята, че Франция трябва да премине към „Шеста република“. Лидрите на установените партии бързо отхвърлиха тази идея, твърдейки, че тя предимно би обслужила неговите интереси.
Но докато Франция гледа в пропастта, може би е време да започнем да мислим извън рамките. Може би творението на дьо Гол е изживяло времето си.
