Новината, че след 6-годишна забрана испанската обществена телевизия отново ще излъчва корида даде пореден повод за ожесточени спорове "за" и "против" борбата с бикове.
Почитателите й твърдят, че коридата е спектакъл с богати традиции, неразделна част от испанската идентичност и култура, наричат я дори изящно изкуство. Те напомнят, че борбата с бикове е вдъхновила творци като Гоя, Пикасо и Хемингуей.
За привържениците си коридата е демонстрация на смелост и техника, а репортажите в местните вестници често са на страниците за култура.
Противниците на борбата с бикове представят една съвсем различна истина - един кървав спорт, който подлага участващите животни на ужасни мъчения. Феновете на коридата избягват да я наричат спорт, защото в нея няма състезателен елемент. Иронията е в това, че именно липсата на равностойно състезание е важен аргумент против зрелището. За противниците на коридата бикът е обречен и шоуто не е истинска борба, а заколение.
Освен в Испания, корида в наши дни се практикува в Португалия, Южна Франция, Мексико, Колумбия, Еквадор, Венецуела, Перу и Филипините.
В Португалия, със специално изключение за едно градче, е забранено бикът да се убива на арената. Това обикновено се случва в кланицата след коридата, но в редки случаи бикът се оставя жив за разплод.
В португалската корида присъства и ритуалът пега, в който невъоръжен мъж, с помощта на още седем човека, се опитва да спре атакуващото животно, като го хване за главата. Рогата на бика обаче са отразяни в края, за да не наранят смелчагата.
Референдум в Еквадор, проведен миналата година, постанови, че се разрешават само борби, в които бикът остава жив.
Най-голямата арена за корида в света е Пласа Мехико в Мексико Сити, която има капацитет от 41 262 зрители. Най-старата пък е Ла Маестранса в Севиля, използвана за първи път през 1765 г.
Привържениците на коридата твърдят, че тя има своите
корени още в праисторическата практика
за обожествяване на бикове и принасянето им в жертва. Бикоборството често се свързва с Римската империя и гладиаторските борби на хора срещу животни.
Една теория пък гласи, че зрелището е внесено на Иберийския полуостров от император Клавдий, като алтернатива на гладиаторските боеве, които той забранил. От Испания коридата се разпространява към американските й колонии, а през 19-и век и във Франция.
Различни празници били отбелязвани с борби на площада, в които срещу биковете се изправяли благородници на коне. Първият, дръзнал да се бие срещу бик, стъпил на краката си, е Франсиско Ромеро. Смята се, че това е станало около 1726 г. и така е дадено началото на съвременната корида.
Модерният стил на испанската корида е оформен от Хуан Белмонте (1892-1962), сочен от мнозина за най-великия матадор на всички времена. Белмонте прави революция, като по време на боя стои на сантиметри от бика.
Коридата все още е много популярна в Андалусия и в околностите на Мадрид, но
постепенно губи влиянието си
в останалите испански области, а в два от автономните региони вече е забранена. На Канарските острови това се случи още през 1991 г., а през 2010 г. и Каталуня се присъедини (забраната влезе в сила през януари тази година).
Смята се обаче, че решението в североизточната провинция до голяма степен е и политическо, защото там коридата се разглежда като наследство от централизираната диктатура на Франко, потъпквала каталунския порив за независимост.
Проучване от 2006 г., когато бяха последните ТВ излъчвания на корида преди шестгодишната забрана, показва интересни, макар и оспорвани от някои фенове резултати: над 72% от испанците не проявяват никакъв интерес към борбата с бикове, а тези, които все пак имат интерес са от по-високите възрастови групи.
За феновете на коридата матадорите носят ореола на герои,
най-прочутите сред тях са истински звезди.
В края на 50-те съперничеството между Антонио Ордоньес и неговия шурей Луис Домингин е описано дори от Хемингуей в книгата му "Опасното лято". През 60-те години на сцената се появява Мануел Бенитес - Ел Кордобес, който е първата ТВ звезда на коридата. От средата на 70-те номер едно е Франсиско Ривера - Пакири, който обаче става истинска легенда след като загива в резултат на намушкване от бик през 1984 г.
През 90-те най-голямата звезда е Хесулин де Убрике - истински любимец на жените. Веднъж организира корида само за женска публика на най-голямата арена в Мадрид, а препълнените трибуни го засипват с дъжд от дамско бельо. Тези му изпълнения обаче му спечелват неприязънта на по-консервативните фенове. В последните години най-прочут е Хосе Томас, който беше звездата и на последната корида в Барселона преди забраната да влезе в сила.
Освен с културно-исторически, поддръжниците на коридата защитават позицията си и с чисто икономически аргументи. Според тях зрелището дава хляб на много хора, работещи в индустрията. В допълнение към това коридата носела и значителни приходи на сфери като туризма.
Противниците контрират, че борбите се финансират с обществени пари, а субсидиите са в размер на стотици милиони евро годишно.
Защитници на правата на животните изнасят стряскаща информация
за това, което според тях се случва с биковете преди коридата. Преди да се изправи срещу матадора, който е натоварен със задачата да го убие, бикът е подложен на страховит тормоз, чиято цел е да бъдат отслабени докрай съпротивителните му сили. И това започва обикновено два дни преди животното да излезе на арената.
Според природозащитниците, в ушите му се натъпкват мокри вестници, които да нарушат слуха му. В очите му е втрит вазелин, който замъглява зрението. Ноздрите му пък се пълнят с памук, затрудняващ дишането, а в гениталиите му е забита игла. Краката на бика се натъркват с разтвор на сода каустик, чиято цел е да наруши равновесието му и да му пречи да легне.
На животното се дават лекарства, които трябва да го превъзбудят или забавят, според необходимостта. Диетата му включва и силни разхлабителни, за допълнителна загуба на сили. Бикът е държан в тъмна клетка, за да се дезориентира. Когато най-после го пускат, изтормозеното животно се впуска отчаяно към светлината в края на тунела, само за да попадне на арената.
Това, което става там вече няма как да бъде скрито. Първите, срещу които се изправя бикът са т.нар. пикадори, които яздят коне. Наричат се така, защото забиват дълга пика във врата на животното и я завъртат старателно, което отваря голяма, обилно кървяща рана.
После идва ред на асистент-матадорите. Те нараняват бика с т.нар. бандерия - нещо като шиш, чийто край прилича на харпун, за да не може оръжието да изпадне от тялото на животното. Един бик може да получи до шест от острите оръжия.
Когато на сцената най-после се появи и матадорът, животното вече едва се държи на краката си. Ако той случайно срещне трудности с бика, останалите веднага му се притичват на помощ. На теория матадорът трябва да приключи коридата с един-единствен удар с меча, но това се случва много рядко.
Ако ударът не е точен, животното започва да се дави в собствената си кръв. Когато мечът не свърши работа, се налага бикът да бъде убит със специален нож, който прекъсва гръбначния му стълб. Унижението обаче не свършва дотук - ушите и опашката му се отрязват, а тялото му се извлича от арената с помощта на коне.
Така че шансовете на бика срещу цялата дружинка, която му вади душата на арената са нулеви. Според противниците на зрелището това означава, че матадорите не са чак такива герои, за каквито ги смятат феновете им.
Всъщност, от целия отбор, който се изправя срещу бика, най-тежко го отнасят конете. Очите им са завързани, а противниците на коридата твърдят, че животните понякога са и дрогирани. Всичко това се прави, за да не бягат, когато бикът атакува. Смята се и че гласните им струни се прерязват, за да не издават звуци, когато ги боли.
Конете наистина са покрити с предпазни наметала, но при всяка корида в продължение на няколко минути стават мишена на бичите рога, а понякога се стига и до фатални намушквания. Ако конят бъде ранен, той бил набързо закърпван и изпращан обратно на арената.
Организаторите на кориди отричат за мъченията,
на които е подложен бикът преди самото зрелище или по-често просто мълчат по въпроса. Не всички в бизнеса обаче са толкова дискретни.
Един от тях е колумбиецът Алваро Мунера - бивш бикоборец, превърнал се в противник на коридата. През 1984 г., едва 18-годишен, Мунера е намушкан и хвърлен във въздуха от бик в Испания. Инцидентът го приковава завинаги към инвалидната количка. В следващите години матадорът се превръща в един от най-яростните защитници на правата на животните.
Днес Мунера е член на общинския съвет в Меделин и редовно провежда кампании за забрана на коридата. Баща му е бил луд фен, водел е сина си да гледа борби с бикове още от 4-годишен и логично Алваро става бикоборец едва на 12. Мунера твърди, че още преди инцидента на няколко пъти е бил на крачка от отказването, изправен пред ужасите на коридата.
Като особено разтърсващи посочва два случая. Първият е когато само на 14 г. убива бременна юница и после вижда как вадят зародиша от утробата й, а мениджърът му го убеждава, че такива сцени са нещо нормално за професията. Вторият - когато му се налага да забие 5-6 пъти меча си, докато успее да убие бика. И този път Мунера отлага отказването, но скоро ще научи урока си "по трудния начин".
Днес Мунера смята, че ужасният инцидент е бил красиво изживяване, защото го е направил по-добър човек. Нарича някогашните си подвизи на арената престъпления. Според Мунера повечето хора в Испания и родината му са против коридата, но в правителствата има "мъчители, които подкрепят тази дивашка практика."
Думите му сякаш се потвърждават от факта, че забраната за излъчване на корида по испанската телевизия беше премахната от новото консервативно правителство, чийто премиер Мариано Рахой е почитател на борбата с бикове. Мунера разкрива още ужасяващи подробности от тази "тъжна и жестока форма на забавление", които публиката не вижда. Според него, при закрити врати матадорите тренират, като намушкват бика толкова пъти, колкото той може да понесе преди да умре, просто за да свикнат с меча. Ставал е свидетел и как след удара с пиката бикове остават парализирани и трябва да бъдат убити на място.
Друг бивш матадор - Алфонсо Гонсалес - Чикилин твърди, че е виждал бикове да плачат и казва, че днес не би могъл да убие дори муха.
И двете страни в спора относно коридата имат своите аргументи. Едно е сигурно - бъдещето й, поне в сегашния й вид, до голяма степен зависи от зрителския интерес. А постоянно спадащата популярност на коридата не вещае добри дни за кървавото зрелище.
