Кой е виновен за атентата в Минск?

Из Минск са плъзнали десетки версии кой всъщност стои зад терористичния акт в столичното метро на 11 април. Една от друга по-правдоподобни - на пръв поглед. Ако обаче се концентрираме и спокойно обмислим нещата, тутакси става ясно, че повечето от тези версии нямат нищо общо с реалността.

На първо място,

невъзможно е зад атентата да стои сегашната власт.

Поне защото е твърде неизгодно за нея. Случилото се е удар върху реномето на беларуския режим - показва как, освен че е безсилен пред финансовите трудности, той дори не може да гарантира на своя народ сигурността, с която се гордееше толкова време. И тъкмо президентът Александър Лукашенко е основната политическа жертва на експлозията в метростанция "Октябърская".

Освен това, през първите часове след трагедията беларуският президент наистина изглеждаше ужасно. Излъчван в пряк ефир, Бащицата се запъваше, говореше бавно и колебливо, а докато хокаше столичното кметство, едва не се разкрещя.

По всичко личеше, че властта изобщо не е била готова за подобно нещо. В края на краищата за Минск вече отпътуваха представители на тайни служби от Русия, Великобритания и Израел, за да подпомогнат в разследването беларуските си колеги. Щеше ли Лукашенко да кани чужденци, ако беше гузен?

Вторият заподозрян сред възможните организатори е опозицията.

Можем обаче веднага да отхвърлим и тази версия. Няма данни беларуските опозиционери да са вършили някога подобни грехове. А след събитията от 19 декември миналата година (в деня на последните президентски избори избухнаха сблъсъци между поддръжници на опозиционни кандидати и силите на реда - б. р.) просто е нямало кой да организира атентат - тайните служби зорко контролират всички политици, останали на свобода. И трябва ли да напомняме, че всяка стъпка на всички опоненти на режима в Минск предварително е известна на върхушката на КГБ?

Има версия, според която станалото е част от

борбите между силовите структури

в Беларус, които си преразпределят сферите на влияние. Наистина генералната прокуратура, КГБ и МВР в страната винаги са се мразели. Но да стигнат чак до терористична акция - едва ли.

Първо, както и в случая с опозицията, там всички се контролират взаимно. КГБ надзирава МВР, генералната прокуратура - КГБ и тъй нататък. Второ, атентатът може да има тежки последици за шефовете на всички силови структури: след експлозията в Минск на 3 юли 2008 г. в оставка бе пратен дори Виктор Шейман (оглавявал Съвета за сигурност - б. р.), близък приятел на Лукашенко. Освен това, главният силов началник в държавата днес е Виктор Лукашенко, син на държавния глава (помощник на президента по националната сигурност и член на Съвета за сигурност - б. р.).

Четвъртият заподозрян са западните тайни служби.

Станалото в Минск наистина е добре дошло за европейските и американските власти: те могат да намекват до безкрай, че виновник за инцидента е беларуската власт, която гледа да отвлече вниманието на народа от реалните проблеми. Но и тук е невероятно трудно да повярваме, че с целия апарат на собствените си тайни служби Минск е могъл да изтърве някой чуждестранен агент. Беларуските власти впрочем клонят повече към тази версия, а не към версията за местната опозиция.

В Минск се говори и друго - че автор на експлозията може да е някой

"психопат-единак".

Не става ясно обаче откъде се снабдяват психарите в Беларус с по 5 до 7 кила тротил. Точно толкова са били заредени под пейката на перона в "Октябърская".

Накрая, в тази история все по-ясно се очертава

следа, водеща към Кавказ.

Терористите може да имат най-различни мотиви за отмъщение. Първо, макар да ухажваше отначало Грузия, днес Беларус изцяло е минала под политическия контрол на Русия. Второ, Митническият съюз, за разлика от Съюзната държава между Беларус и Русия, е реално образувание, насочено към реална интеграция между двете страни. Експлозиите в метрото може би сигнализират на беларусите, че е недопустимо да се побратимяват с Москва.

Според криминалисти, "почеркът" на атентата наистина е "кавказки", при все че не става дума за мъченици самоубийци. Появи се информация, че според следователи, камерите са засекли лице с неславянска външност. Това не личи на официалния портрет, изготвен от фоторобот, но тази възможност се разисква разпалено. Представители на властта добавят неофициално, че кавказците може да си отмъщават и загдето Беларус твърде често ги хваща при опит да преминат държавната граница.

При всяко положение, само последната версия изглежда

поне малко правдоподобна.

Човек може доста лесно да пристигне в Беларус през Русия. В центъра на Минск кавказците са нещо обичайно, почти както в Москва. Бащицата неведнъж е заявявал, че брани Русия от нелегални мигранти. Нещо показателно: в сряда Лукашенко проведе съвещание за нелегалната миграция. Как тъй точно сега, ако властта не разглежда тази версия?

За разлика от жителите на Минск,

беларуският КГБ официално проучва само три версии

за експлозията. Едната гласи, че атентатът цели да дестабилизира обстановката в страната, втората - че е отмъщение на младежки екстремистки групировки (започнаха вече активни разпити на анархисти), а според третата е действал психически "нездрав човек", гонен от лични амбиции.

Третата естествено е слабо вероятна. Струва си обаче да обмислим първите две. Местната опозиция вече се страхува властта да не засили натиска върху нея. А генералната прокуратура внимателно следи всички изявления на опозиционерите и предупреждава, че "е недопустимо представители на печата да правят необосновани изказвания".

Колкото и да е неудобен атентатът в Минск за беларуските силови шефове, със сигурност им предлага известни изгоди в обичайната борба с опозицията.