Кои достойни хора носеха Олимпийското знаме?

Във вълнуващата и ефектна церемония по откриването на летните Олимпийски игри в Лондон и сред многото изненади сякаш остана незабелязан един особено важен и многозначителен избор на организаторите - на хората, които внесоха в стадиона Олимпийското знаме.

За разлика от други церемонии, този път само един от тях беше легендарен спортист. Един, но какъв - етиопският лекоатлет Хайле Геберселасие - 39-годишният два пъти олимпийски (Атланта, 1996; Сидни, 2000 г.) и четири пъти световен шампион на 10 000 м. гладко бягане, победител в много състезания по маратон, подобрил 27 пъти световни рекорди в дългите бягания.

Една от големите изненади в този екип беше, разбира се, осмият генерален секретар на ООН Бан Ки-мун, поел поста начело на световната организация на 1 януари 2007 г.

Не по-малко изненадващо беше участието на изключителния музикант - пианист и диригент - Даниел Баренбойм (danielbarenboim.com). Изненадващо, но само за тези, които не са запознати с благородната упорита дейност на Баренбойм за помирение между израелци и палестинци.

Баренбойм е роден е Буенос Айрес в семейство на руски евреи. Освен световната популярност, той работи с оркестър, наречен Западно-източен диван оркестър, съставен от млади арабски и еврейски музиканти. Баренбойм основава този оркестър заедно с приятеля си Едуард Саид (1935-2003), американски хуманитарист от палестински произход, защитник на правата на палестинците.

Знамето носеше и 60-годишната Дорийн Лоурънс. Тя е майка на убития през 1993 г. в Източен Лондон неин син тийнейджър Стивън. Неуморима активистка на движения и организации, борещи се за расова толерантност.

Другите със знамето бяха:

Сали Бекер (sallybecker.co.uk), наричана "Ангелът от Мостар", доброволка в Босна през 1993 г. по време на войната с Хърватия, когато неуморно преминава от единия в другия враждуващ лагер, за да помага на изпаднали в беда хора.

Лейма Гбоуи от Либерия, лауреат на Нобелова награда за мир през 2011 г., която мобилизира свои сънароднички срещу гражданската война в страната си, включително като организира станалата широко известна по света "сексуална стачка".

Шами Чакрабарти - британски адвокат, удостоен с най-високите отличия в Обединеното кралство, неуморен активист, а от 2003 г. директор на Liberty - група за натиск, която официално се казва Национален съвет за граждански права.

Марина Силва - бразилски политик, активистка на драматичните битки за спасяване на бразилските тропически гори. Била е министър на околната среда от 2003 до 2008 г. Остана трета (19%) на президентските избори в родината си през 2010 г., когато спечели сегашният държавен глава Дилма Русеф.

Тези достойни хора с идеите и делата си сякаш олицетворяват най-отговорните задачи пред човечеството през 21-и век. При издигането на знамето, когато прозвуча Олимпийският химн, към тях се присъедини един символ на величието и страданието в спорта - легендарният боксьор  Мохамед Али - олимпийски шампион в Рим през 1960 г., многократен световен шампион за професионалисти в категория "тежка" (1964-1974).

През 1999 г. Би Би Си (bbc.co.uk) и американското списание "Спортс илюстрейтед" (sportsillustrated.cnn.com) го обявиха за „Спортист на века".

Всичко за лятната Олимпиада в Лондон - на sportni.bg/london2012