Н а 11 октомври 1652 г. в холандска крепост на брега на Тейбъл Бей, днешен Кейптаун, където моряк на име Ян Бланк е в огромна беда. Току-що е намерен да се крие в пустошта около селището. Властите с облекчение установяват, че отсъства само от девет дни. Но за командира на Тейбъл Бей, Ян ван Рибек, внезапното изчезване намирисва на дезертьорство. А наказанието за това е може би най-жестокото военноморско наказание в историята: влачене под кила (keelhauling).
Според правната система на холандската Източноиндийска компания (VOC), Ян Бланк няма право на справедлив процес или съдебни заседатели. Вместо това командир Ван Рибек и неговите приближени решават съдбата му при закрити врата. След няколко часа Ян е признат за виновен в дезертьорство. За само девет дни самоволно отсъствие, той е осъден на влачене под кила, последвано от 150 удара с камшик и накрая две години принудителен труд като наказание.
Доста солена цена за деветдневна отпуска.
Make Keelhauling Great Again! pic.twitter.com/JMVibZJ5JP
— AwakenedOutlaw⚒️ (@AwakenedOutlaw) March 20, 2025
Какво представлява влаченето под кила?
Влаченето под кила започва с прекарване на въже под кораба, по протежение на или през самия кил (основата на кораба). Посоката зависела от това дали жертвата трябва да оцелее. Тъй като на Ян му предстояло допълнително наказание след прокарването, вероятно въжето е било поставено настрани, за да се намали времето под водата.
След като въжето е закрепено, жертвата бива връзвана за ръцете и краката, а след това хвърляна зад борда. Като се има предвид размера на холандските кораби през 17 век, това е все едно да паднеш от двуетажна сграда в ледените октомврийски води. Вързан и безпомощен, Ян пада с корема си в океана, наранявайки тялото си и заглушавайки писъците си.
Едва тогава започва истинското мъчение. По команда, екипажът започва да дърпа въжето от другата страна на кораба, влачейки жертвата под корпуса.
Подводната част на корабите е истински кошмар от миди, лющеща се, корозирала от солта дървесина, водорасли и слуз - нищо общо с чистите палуби отгоре. Особено мидите са остри и назъбени, които образуват остри като нож ръбове с дебелина няколко сантиметра. Да бъдеш влачен срещу тях е като да те стържат върху легло от назъбени остриета.
Екипажът е изправен пред дилема: ако дърпат твърде бавно, Ян ще се удави. Ако дърпат твърде бързо, тялото му може да се разпадне.
Мъчението на Ян
What I've always admired about the Navy is they historically have such unique methods of punishment.
— NC Scout (@Brushbeater) June 10, 2025
Make keelhauling great again. https://t.co/Zv9a7yUsPy pic.twitter.com/o0KQbRUf33
Докато Ян е влачен под кораба, кожата и плътта му са откъснати от гърба, ръцете, краката и лицето му. Вероятно е скалпиран. През цялото време под вода, неспособен да диша или да крещи, той не знае колко дълго ще продължи агонията. По чудо, Ян оцелява.
Изваден е от морето и е оставен да виси с часове – все още вързан, с полуампутирани крайници, обезобразено лице. Солените морски вълни продължават да разяжда отворените му рани. Дори и да може да диша, рискът от инфекция сега е огромен. В свят без антибиотици, сепсисът, тетанусът и гангрената вероятно са означавали смъртна присъда.
И все пак, това е само началото. На Ян му предстоят 150 удара с камшик с девет опашки - число, достатъчно високо, за да убие повечето мъже. И ако оцелее, го очакват две години принудителен труд.
Според записите, той издържа на камшиците, но след това следите му се губят. Историците не могат да са сигурни дали е поробен в това осакатено състояние или е умрял по време на бичуването.
За моряците от VOC, съдбата на Ян Бланк остава предупреждение за всички.
Холандците и влаченето под кила
Влаченето под кила е официално наказание само в холандския флот по това време. Самата дума идва от холандския термин _kielhalen_, което буквално означава "дърпам под кила". Други флоти, като британския или френския, предпочитат различни методи на дисциплина.
Въпреки че често се свързва с пиратите, влаченето под кила не е обичайно пиратско наказание. Пиратските екипажи са били по-демократични и по-малко структурирани. Екзекуциите и крайните наказания са били рядкост и са се случвали само с консенсуса на екипажа. Техните предпочитани методи са били изоставяне на безлюден остров (marooning) или разстрел.
Въпреки това, прокарването под кила е предизвиквало страх в моретата. Дори и да е използвано неофициално от други, холандската система предоставя най-ясната документация.
Британски очевидец
Един такъв разказ идва не от холандците, а от британски журналист в края на 19 век, пишещ в Marlborough Express. Той става свидетел на влачене под кила на двама египетски моряци по османски закон край бреговете на Александрия.
Мъжете, вързани заедно и прикрепени към въже, прекарано под кила, са били хвърлени зад борда. Журналистът описва как ги наблюдава да изчезват под кораба, влачени цели 24 секунди, които му се струват като цял час.
Подложили ги на този процес два пъти. Носът на единия бил откъснат, липсвало му ухо, тялото му кървяло от главата до петите. Другият бил в подобно състояние. И двамата мъже били в безсъзнание – вероятно мъртви – когато най-накрая ги извадили на борда.
Когато кореспондентът попитал дали са оцелели, екипажът отговорил, че това не е обществена работа. След това на него и на спътниците му били предложени кафе и цигари, които те отказали.
Странен обрат
Но не всички влачения под кила завършват със смърт.
През 19 век, 17-годишно испанско момче на име Педро Рамон и Кахал, брат на невролога Сантяго Рамон и Кахал, носител на Нобелова награда, избягало от дома си, след като се провалило на изпит. Ужасен от баща си, той избягал във Франция и се качил на кораб за Южна Америка – без билет.
Открили го по средата на пътуването и, тъй като не можел да плати, го подложили на влачене под кила.
По чудо, тъй като корабът бил наскоро почистен, той оцелял с минимални наранявания.
Изплашило ли го е това? Ни най-малко. Няколко дни по-късно се сбил с нож с италиански пътник и го убил.
В крайна сметка Педро пристига в Уругвай около 1872 г. и се присъединява към революционните сили в гражданската война. Бъдещите му приключения, макар и по-малко кървави, продължават в същия дух.
