Т ърговската война между двете най-големи икономики в света е в разгара си, пише BBC.
На китайския износ за САЩ се налагат мита в размер на 245%, а Пекин отвръща на удара със 125% мито върху американския внос. Потребителите, предприятията и пазарите се подготвят за още по-голяма несигурност, тъй като страховете от глобална рецесия се засилиха.
Правителството на китайския президент Си Дзинпин неведнъж е заявявало, че е отворено за диалог, но предупреди, че ако се наложи, ще се „бори докрай“.
Ето какво има Пекин в арсенала си, за да се противопостави на митата на американския президент Доналд Тръмп.
Китай може да понесе болката (до известна степен)
Китай е втората по големина икономика в света, което означава, че може да поеме въздействието на митата по-добре от други по-малки държави.
С повече от един милиард души население, Китай разполага и с огромен вътрешен пазар, който може да намали натиска върху износителите, които са засегнати от митата.
Five cards China holds in a trade war with the US https://t.co/qvanR3DFB6
— BBC News (World) (@BBCWorld) April 23, 2025
Пекин все още не може да се справи напълно, защото китайците не харчат достатъчно. Но с редица стимули - от субсидии за домакински уреди до „сребърни влакове“ за пътуващи пенсионери - това може да се промени.
А митата на Тръмп дадоха на Китайската комунистическа партия още по-силен тласък да отключи потребителския потенциал на страната.
Ръководството може „много добре да е готово да понесе болката, за да избегне капитулацията пред това, което смята за агресия на САЩ“, заяви по-рано този месец Мери Лавели, експерт по търговията между САЩ и Китай в института „Питърсън“ във Вашингтон.
Като авторитарен режим Китай има и по-висок праг на болка, тъй като се притеснява в много по-малка степен от краткосрочното обществено мнение. Няма избори зад ъгъла, които да съдят неговите лидери.
Все пак вълненията са повод за безпокойство, особено защото вече има недоволство от продължаващата криза с недвижимите имоти и загубата на работни места.
Икономическата несигурност във връзка с митата е още един удар за младите хора, които познават само възходящия Китай.
Партията апелира към националистически настроения, за да оправдае ответните си мита, а държавните медии призовават хората „да издържат бурите заедно“.
Президентът Си Дзинпин може да е притеснен, но досега Пекин е държал предизвикателен и уверен тон. Един служител увери страната: „Небето няма да падне“.
Китай инвестира в бъдещето
Китай винаги е бил известен като фабриката на света, но в момента влага милиарди, за да се превърне в много по-модерна фабрика.
Под ръководството на Си той се състезава със САЩ за технологично господство.
Той инвестира много в местни технологии - от възобновяеми енергийни източници до чипове и изкуствен интелект.
Примери за това са чатботът DeepSeek, който беше обявен за сериозен съперник на ChatGPT, и BYD, който миналата година победи Tesla и стана най-големият производител на електрически превозни средства в света. Apple губи ценния си пазарен дял в полза на местни конкуренти като Huawei и Vivo.
Неотдавна Пекин обяви плановете си да похарчи повече от 1 трлн. долара през следващото десетилетие в подкрепа на иновациите в областта на изкуствения интелект.
Американските компании се опитаха да преместят веригите си за доставки от Китай, но трудно намериха същия мащаб на инфраструктурата и квалифицираната работна ръка другаде.
Китайските производители на всеки етап от веригата за доставки са дали на страната предимство от десетилетия, което ще отнеме време да бъде възпроизведено.
Този ненадминат експертен опит във веригата за доставки и правителствената подкрепа превърнаха Китай в страшен противник в тази търговска война - в известен смисъл Пекин се подготвяше за това още от предишния мандат на Тръмп.
US and China Trade War.
— Tony (@TonyL_01) April 24, 2025
A trade war between the world's two biggest economies.
President Xi Jinping has been preparing for this since Donald Trump's previous term.
Remember Trump tariffs against Chinese solar panels back in 2018?
The US is no longer China's biggest export… pic.twitter.com/1cVYsHgSpV
Уроци от Тръмп 1.0
Откакто през 2018 г. Тръмп наложи мита върху китайските соларни панели, Пекин ускори плановете си за бъдеще отвъд световния ред, ръководен от САЩ.
Той вложи милиарди в спорна търговска и инфраструктурна програма, по-известна като инициативата „Пояс и път“, за да укрепи връзките си с т.нар. глобален Юг.
Разширяването на търговията с Югоизточна Азия, Латинска Америка и Африка идва, когато Китай се опитва да се откъсне от САЩ.
Някога американските фермери осигуряваха 40% от вноса на соя в Китай, а сега този дял е 20%. След последната търговска война Пекин увеличи отглеждането на соя у дома и закупи рекордни количества от Бразилия, която сега е най-големият доставчик на соя.
🇨🇳🇺🇸Source: China Poised to Unveil Six Major Countermeasures in Response to U.S. Tariff Threats
— CN Wire (@Sino_Market) April 8, 2025
Niutanqin, a WeChat account affiliated with state news agency Xinhua: According to sources, China has prepared at least six major countermeasures against U.S. Tariffs:
1. Significant… pic.twitter.com/3nBoXbaWbq
„Тази тактика убива два заека с един куршум. Тя лишава американския земеделски пояс от един някогашен завладяващ пазар и издига авторитета на Китай в областта на продоволствената сигурност“, казва Марина Юе Чжан, доцент в Института за австралийско-китайски отношения към Технологичния университет в Сидни.
САЩ вече не са най-големият експортен пазар на Китай: това място вече принадлежи на Югоизточна Азия. Всъщност през 2023 г. Китай ще бъде най-големият търговски партньор на 60 държави - почти два пъти повече от САЩ. Като най-голям износител в света, в края на 2024 г. той реализира рекорден излишък от 1 трлн. долара.
Това не означава, че САЩ, най-голямата икономика в света, не е ключов търговски партньор за Китай. Но това означава, че за Вашингтон няма да е лесно да притисне Китай в ъгъла.
След съобщенията, че Белият дом ще използва двустранните търговски преговори, за да изолира Китай, Пекин предупреди страните да не сключват „сделка за сметка на интересите на Китай“.
Това би било невъзможен избор за голяма част от света
„Не можем да избираме и никога няма да избираме между Китай и САЩ“, заяви министърът на търговията на Малайзия Тенгку Зафрул Азиз пред BBC миналата седмица.
Китай вече знае кога Тръмп ще мигне
Тръмп се държеше твърдо, докато акциите се сриваха след обявяването на мащабните мита в началото на април, като оприличи зашеметяващите си налози на „лекарство“.
Но след рязкото разпродаване на държавните облигации на САЩ той направи обратен завой, като спря повечето от тези мита за 90 дни. Известни още като държавни ценни книжа, те отдавна се смятат за сигурна инвестиция. Но търговската война разклати доверието в тези активи.
Оттогава Тръмп намекна за деескалация на търговското напрежение с Китай, като заяви, че митата върху китайските стоки „ще намалеят значително, но няма да бъдат нулеви“.
Така че, посочват експертите, Пекин вече знае, че пазарът на облигации може да разколебае Тръмп.
Китай също така притежава държавни облигации на САЩ на стойност 700 млрд. долара. Япония, верен американски съюзник, е единственият неамерикански притежател, който притежава повече от тази сума.
Някои твърдят, че това дава на Пекин възможност за влияние: В китайските медии редовно се появява идеята за продажба или спиране на покупките на американски облигации като „оръжие“.
Но експертите предупреждават, че Китай няма да излезе невредим от подобна ситуация.
По-скоро тя ще доведе до огромни загуби за инвестициите на Пекин на пазара на облигации и ще дестабилизира китайския юан.
Китай ще може да оказва натиск с американските държавни облигации „само до определен момент“, казва д-р Джан. „Китай държи в ръцете си разменна монета, а не финансово оръжие.“
Задушаване на редкоземните метали
Това, което Китай може да използва като оръжие, е неговият почти монопол в добива и рафинирането на редкоземни елементи, които са важни за производството на модерни технологии.
Китай разполага с огромни залежи на такива елементи, като диспрозий, който се използва в магнитите на електромобилите и вятърните турбини, и итрий, който осигурява термоустойчиво покритие за реактивните двигатели.
Пекин вече реагира на последните мита на Тръмп, като ограничи износа на седем редкоземни елемента, включително някои, които са от съществено значение за производството на чипове за изкуствен интелект.
Според оценки на Международната агенция по енергетика (МАЕ) на Китай се падат около 61% от производството на редкоземни елементи и 92% от тяхното рафиниране.
Въпреки че Австралия, Япония и Виетнам са започнали добив на редкоземни елементи, ще минат години, преди Китай да бъде изключен от веригата за доставки.
През 2024 г. Китай забрани износа на друг критичен минерал - антимон, който е от решаващо значение за различни производствени процеси. Цената му нарасна повече от два пъти на фона на вълна от паническо купуване и търсене на алтернативни доставчици.
Опасенията са, че същото може да се случи и с пазара на редкоземни метали, което би нарушило сериозно различни индустрии - от електромобилите до отбраната.
„Всичко, което можете да включите или изключите, вероятно работи с редки земни елементи. Въздействието върху отбранителната промишленост на САЩ ще бъде значително“, заяви по-рано пред BBC Томас Крюмер, директор на Ginger International Trade and Investment.
