С рещата на върха на Г-20 в Константиновския дворец край Санкт Петербург завърши с приемане на заключителна декларация. ДПА обобщава резултатите от форума.
Сирия
Лидерите на Г-20 са дълбоко разделени по въпроса дали режимът на сирийския президент Башар Асад трябва да бъде наказан за предполагаемата химическа атака на 21 август край Дамаск.
Президентът на САЩ Барак Обама опита да получи подкрепа за плановете си, но без съществен успех, отбелязва ДПА.
Руският президент Владимир Путин пък оглави групата на страните, според които намеренията на Обама не отговарят на нормите на международното право.
Заедно с Китай Русия продължава да блокира всички действия срещу Асад в Съвета на сигурност на ООН. Отношенията между Путин и Обама, които и без това са лоши, са допълнително обтегнати от кризата в Сирия.
Борба срещу укриването на данъци и данъчните измами
Групата Г-20 възнамерява да се бори с укриването на данъци и данъчните измами на големите международни компании.
През 2015 г. трябва да започне автоматичен обмен на информация между държавите. Страните от Г-20 одобриха план за действие, чрез който да ограничат юридическите "вратички" за международните компании. Конкретни мерки обаче не бяха договорени.
"Сенчесто" банкиране
Пет години след фалита на американската инвестиционна банка "Леман брадърс" и последвалите глобални сътресения лидерите на Г-20 искат да наложат по строг контрол върху банкирането в сянка.
Първоначално бе предложен график за разработване на по-строги правила. "Банки в сянка" като хедж фондове и фондовете на паричния пазар правят много пари, подобно на големите банки, но не подлежат на толкова силен контрол.
БРИКС
Групата на петте държави с нововъзникващи пазарни икономики БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) постигна принципно съгласие за създаване на съвместна Банка за развитие и общ резервен фонд.
Фондът трябва да разполага със 100 млрд. долара и да помага при краткосрочен недостиг на ликвидни средства.
Банката за развитие, която според непотвърдени сведения ще разполага с капитал от 50 млрд. долара, пък ще бъде насочена към инфраструктурни проекти в развиващите се страни.
Лидерите на Г-20 предупредиха, че възстановяването на световната икономика е твърде слабо с риск от допълнително забавяне и особена нестабилност на някои бурно развиващи се пазари.
Те подкрепиха санктпетербургския план за действие, който е насочен към стимулиране на растежа и заетостта. Предвид безпокойството на бурно развиващите се пазари от увеличаването на програмите за стимулиране, лидерите обещаха, че бъдещи промени във валутната политика ще бъдат "внимателно обмислени и ясно обявени".
Въпреки действията ни,
възстановяването е прекалено слабо и остават рискове
за връщане по нанадолнището, отбелязват световните лидери в заключителното си комюнике от двудневната си среща.
"Перспективите за глобалния растеж през 2013 г. многократно бяха понижавани през миналата година, различията в регионалния растеж остават големи, а безработицата, особено сред младите, остава неприемливо висока", се казва в комюникето.
Макар да има признаци на възстановяване в еврозоната и растежът на бурно развиващите се икономики да продължава, той е намалял в развиващите се страни, отбелязват лидерите.
Те признават необходимостта централните банки като американският Федерален резерв в крайна сметка
да прекратят политиката си за стимулиране на валутата.
Нашата най-неотложна нужда е да засилим импулса на глобалното възстановяване, да генерираме по-висок растеж и по-добри работни места, като същевременно укрепим основите на дългосрочния растеж, се казва в комюникето.
Страните трябва да избягнат също така "политики, които биха могли да спънат възстановяването или да стимулират растежа за сметка на други страни".
На пресконференцията в края на срещата руският президент Владимир Путин заяви, че той и държавният глава на САЩ Барак Обама
не са постигнали съгласие по въпроса за Сирия,
предаде Ройтерс.
Двамата обаче са изслушали внимателно мненията си за сирийската криза, допълни Путин.
Той изрази безпокойство, че удари по Сирия биха оказали негативно влияние върху световната икономика и посочи, че химическата атака от 21 август е провокация, за да се насърчи военната интервенция, а не деяние, приписвано на режима на Башар Асад, предаде Ройтерс.
Путин подчерта, че Русия ще помогне на Сирия в случай на външна агресия,
предаде ИТАР-ТАСС.
Той припомни, че страната му и сега помага на Сирия, като доставя оръжия, сътрудничи с Дамаск в областта на икономиката и в хуманитарната сфера и доставя хуманитарни помощи.
Руският президент посочи, че на срещата на Г-20 против удари в Сирия са се обявили освен Русия и Италия, Индонезия, а също и други страни, както и генералният секретар на ООН Бан Ки-мун.
За удари са се обявили освен САЩ и Турция, Канада, Франция, Саудитска Арабия и Великобритания, добави Путин.
Руският президент припомни, че по-голямата част от населението на Европа и на САЩ не подкрепят идеята за удари по Сирия. За пример Путин посочи Великобритания, където премиерът Дейвид Камерън подкрепя плана за ударите, но британският парламент, изразяващ волята на народа, вече гласува против идеята.
Путин прикани всички да си спомнят и призива на папа Франциск да не се допуска нова война.
Руският президент изрази
безпокойство и от нестабилността в Египет
и предупреди, че обстановката в тази страна е много опасна за целия Близък изток.
В края на пресконференцията руският лидер посочи, че на срещата си с Обама, продължила 20 минути, двамата изобщо не са говорили за Едуард Сноудън, предаде Ройтерс.
Путин и Обама са имали двустранен разговор, посветен на кризата в Сирия, в рамките на срещата на върха на Г-20, предаде ИТАР-ТАСС, като цитира сътрудника на Путин Юрий Ушаков.
Двамата лидери обаче обаче не са споменали нищо за причините, поради които Барак Обама отмени визитата си в Москва.
Имаше съмнения, че двамата изобщо ще имат двустранна среща, посветена на Сирия, поради обтегнатите отношения заради аферата със Сноудън, посочва ДПА.
Същевременно Барак Обама и президента на Франция Франсоа Оланд заявиха, че са
ангажирани с политическо решение за Сирия
макар и да обмислят евентуални военни удари, предаде Асошиейтед прес.
Оланд подкрепя призива на Обама за воден от САЩ удар срещу Сирия, но френски официални лица заявиха, че изчакват резултата от гласуването по този въпрос в Конгреса на САЩ и няма да действат сами.
Обама каза, че и двете страни са стигнали до извода, че режимът на Асад е използвал химически оръжия срещу цивилни и че евентуалните им военни действия ще са ограничени и ще имат за цел попречване на бъдещо използване на химически оръжия.
Общо 11 страни, които участваха на срещата на върха на Г-20,
призоваха в комюнике за "силен международен отговор"
след използването на химически оръжия в Сирия и увериха, че отговорността на режима на Башар Асад за атаката от 21 август е ясно установена.
Австралия, Канада, Франция, Италия, Япония, Южна Корея, Саудитска Арабия, Испания (която официално не е член, но е постоянен гост на Г-20), Турция, Великобритания и САЩ подписаха призива, разпространен от Белия дом в рамките на срещата на върха в Санкт Петербург.
"Осъждаме най-строго ужасната атака с химически оръжия в околностите на Дамаск на 21 август, която струваше живота на толкова мъже, жени и деца.
Доказателствата показват ясно отговорността на сирийското правителство за тази атака", пише в тяхното комюнике.
"Призоваваме за силен международен отговор на това тежко нарушение на действащите правила и ценности в света, за да изпратим ясно послание и тези жестокости да не се повтарят. Извършителите на тези престъпления трябва да поемат отговорност", допълват единадесетте страни.
"Долуподписаните винаги са искали силна резолюция на Съвета за сигурност на ООН", но тя "е парализирана, както винаги е бил от две години и половина" и "светът не може да чака резултата от безкрайни процеси, обречени на провал", се казва още в документа.
Европейските страни, които са го подписали, обаче заявяват, че ще продължат да търсят обща позиция, след като във Вилнюс започна среща на външните министри на държавите-членки на ЕС.
Документът, в който не се споменава изрично военна намеса, показва черно на бяло разделението на международната общност.
