С тартирането на процедурата по член 7 срещу Унгария в сряда беше рядък пример как група политици с голям опит и високи претенции могат да се застрелят в крака без изобщо да осъзнаят. Това което Юнкер, Верхофстад, Станишев и компания, които тепърва ще започват да се организират за евроизборите догодина не разбраха е, че кампанията на Виктор Орбан вече е започнала; и те му помогнаха да я открие в самата зала на Европейския парламент.
През юли тази година Виктор Орбан изнесе дълга и концептуална реч пред унгарската общност в Румъния. В нея той обясни, че битката за съдбата на Унгария минава през битка за съдбата на Европа и че масовата имиграция няма да може да бъде спряна, ако европейските народи не се мобилизират на предстоящите избори през 2019, за да свалят либералния елит от власт. Орбан заяви, че третата победа с две трети мнозинство на Фидеш на изборите, те приемат като мандат да реализират много по-мащабен проект – да изградят „нова ера“, да надскочат унгарския си контекст и да се захванат с промяната на ЕС. Тоест, вече без съмнение можем да приемем, че Орбан се занимава с европейската политика не просто инцидентно и не само доколкото това засяга Унгария – а принципно.
И различното мнение - на Евгений Дайнов
Междувременно беше изготвен вече прословутия доклад „Сарджентини“, именуван на авторката си от партията на Зелените. Самият доклад е изготвен като безразборна компилация от статии във вестниците и публични документи; Сарджентини дори не е ходила в Унгария, не е изслушала гледната точка унгарското правителство, нито е направила собствени заключения. Ако докладът беше писмено задание в университета, авторката щеше да получи двойка. Вътре се изброени казуси, които отдавна са разрешени между Будапеща и Брюксел, както и такива които изобщо не касаят европейското право и член 7. Унгарското правителство подготви и раздаде на евродепутатите документ от 109 страници, в който са опровергани или изяснени редица точки в доклада (документът може да прочетете тук).
Например твърдението на Сарджентини, че новата унгарска конституция е ограничила правомощията на Конституциония съд не е напълно коректно. В европейски сравнителен план, унгарският КС има доста големи правомощия, а новата конституция му позволява да ревизира закони както преварително, така и след приемането им, по модела на германския съд. Цитираният институт actio popularis, който и без това не съществува в повечето европейски държави, всъщност е премахнат по препоръка на съдиите, не на правителството. Казва се, че на КС му е забранено да ревизира промени в конституцията, което обаче е напълно нормално с оглед на факта, че във всяка демокрация Конституционните съдилища са подчинени на конституцията и не стоят над нея.
По-нататък в доклада се говори за заплахите за академичната свобода в Унгария, поради новите изисквания на правителството към чуждестранните университети. Унгария иска всеки чужд университет да бъде учреден с международен договор, но Сарджентини пропуска да спомене, че това искане е определено като легитимно дори от Венецианската комисия. Централноевропейският университет на Джордж Сорос пък не е преследван и закрит, а просто трябва да изпълни нови формални изисквания, което не е било проблем за никой от другите пет чужди университета. Едно от изискванията е университетите да извършват истинска учебна дейност в страните, където са регистрирани, а университетът на Сорос има фиктивно седлище в САЩ без да обучава никого там. От миналата година са открили бакалавърска програма в Ню Йорк, за да изпълнят изискването и сега нямат проблеми.
Друга популярна критика е по повод предполагаемите атаки на Орбан срещу НПО-тата в Унгария. Не се казва обаче, че разследването на грантовете на Норвежкия граждански фонд е разкрило нарушения в разпределението на средствата – или накратко, парите по проекти се раздават на едни и същи приятелски НПО-та в нарушение на правилата за честна конкуренция. Разкритията на унгарското разследване явно са били достатъчно добре подкрепени, за да предизвикат Норвегия да отвори собствено разследване по казуса (тъй като фондът борави с публични средства), но това не е отразено в доклада на Сарджентини.
Какво се случи в сряда?
За да започне процедурата по наказване и отнемане на гласа на Унгария, бяха нужни две трети мнозинство в парламента. От 693 присъстващи, либералите трябваше да си гарантират 462 гласа. Поради многото въздържали се обаче (48), този праг падна на 430 гласа и те успяха да го прескочат след като събраха 448. След като излязоха резултатите, в медиите започна да се дискутира как и защо приятелите на унгарския премиер от Австрия, Чехия, Словакия и Румъния гласуваха против него или въздържали се. Мнозина изкоментираха това като нож в гърба от страна на Себастиан Курц и проява на партийна дисцплина от страна на чешките, словашките и румънските социалдемократи (ПЕС гласува почти единодушно в полза на доклада). Разбира се, ние не бихме могли да погледнем в мислите и съвестта на евродепутатите, но аз предлагам да погледнем числата. Представителите на тези партии наброяваха 22 души – 17 „за“ и 5 „въздържали се“. Ако хипотетично те бяха гласували както се очакваше от тях (против доклада), прагът за активиране на процедурата щеше да стане 434 гласа, а мнозинството „за“ щеше да бъде 431. Това буквално означава, че процедурата срещу Унгария мина в парламента благодарение на гласовете на съюзници на Орбан.
Това може да се тълкува по два начина. Те или са вече убедени в аргументите на либералите (слабо веряотно), или са били подложени на мощен политически натиск и изкушение (по-възможно), или Орбан изобщо не е потърсил тяхната помощ (най-вероятно). Последното е най-вероятно, защото Орбан няма нужда да спира процедурата срещу Унгария. Защо би го направил? Ако е в изборна кампания и ще атакува ЕП през май догодина, каква полза би му донесло прекратяването на процедурата в зародиш; много по-полезно за него би било от сега до 2019 да бъде в положение на дисидент, на публично преследван. Процедурата тъй или иначе е дълга и сложна, тя няма да свърши до изборите, а и след това може да бъде победена с ветото на Полша и други страни.
Орбан нищо не рискува, а противниците му рискуват всичко.
Опитът им да накажат Унгария има слаб шанс за успех, а в същото време потвърждава пред европейските граждани всичко, което Орбан говори за тях.
Въпросът сега е в каква конфигурация ще участва той на изборите. На този въпрос, Диорги Шопфлин от делегацията на Фидеш в ЕП, заяви пред Politico: “Има три варианта: Да останем в ЕНП, да бъдем изгонени от ЕНП и да направим дясна партия или либералите в групата да се откъснат и да вървят в новия проект на Макрон.“ Това естествено е чиста проба политическа реторика, но посланието е ясно и напълно продължава линията, обявена в речта на Орбан през юли: той или ще превземе ЕНП като партия, или ще превземе християндемокрацията като идеология.
Евроизборите са след осем месеца и вече всички виждат, че има нови политически полюси – този на Орбан и този на Макрон. И тези полюси са факт, независимо в каква партийна конфигурация се сблъскат двамата, защото идеологията ще огъне конюнктурата. ЕНП ще трябва да направи своя избор, както и всички останали.
Романсът между Салвини и Орбан може да разруши ЕС
Защо Орбан и Салвини се обявиха за опоненти на Макрон
Меркел: Начинът, по който се справим с мигрантите ще определи пътя на Европа
Викор Орбан: Трябва да спрем Брюксел, не сме слуги
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
