С амира, която живее в Германия, но произхожда от Пакистан, отрано забелязала, че за нея важат правила, които за съученичките ѝ не съществуват - никакви срещи следобед, никакви партита, никакви момчета. Тя искала да прави кариера и сама да определя живота си, но родителите ѝ имали други планове - принудителна женитба в Пакистан. С мъж, когото не познава. Посред лятната ваканция. Съдбата ѝ не е изолиран случай, пише Deutsche Welle.
Самира, която живее в Германия, но произхожда от Пакистан, отрано забелязала, че за нея важат правила, които за съученичките ѝ не съществуват - никакви срещи следобед, никакви партита, никакви момчета. Тя искала да прави кариера и сама да определя живота си, но родителите ѝ имали други планове - принудителна женитба в Пакистан. С мъж, когото не познава. Посред лятната ваканция.
"Баща ми ме заплаши"
Пред германската обществена медия ZDF Самира споделя как поискала от баща си да се закълне върху Корана, че ако тя не хареса жениха, ще може да откаже женитбата. Само че в крайна сметка нейното "не" не било прието. Баща ѝ силно се разгневил, роднините ѝ също се намесили и на следващата сутрин Самира била принудена да се предаде. "Казах "да" от отчаяние, тъй като се страхувах, че никога повече няма да се върна в Германия", разказва тя.
Обратно в Германия тя трябвало да подаде документи, за да може и мъжът ѝ да пристигне в страната. Самира отказала, ситуацията у дома ескалирала. "Баща ми ме заплаши, че ще ме отведе насила в Пакистан. Че ще ми скъса паспорта. И че никога повече няма да мога да се върна в Германия". В крайна сметка Самира се доверява на една от учителките си - и бяга.
"Може да се стигне и до убийство"
Самира не е изолиран случай. Социалната служителка Катрин Домке е наясно с опасността момичета да бъдат принудени от семействата си да сключат брак в родната им страна по време на лятната ваканция. Домке е оказвала съдействие за връщане в Германия в няколко случая - все ученички, отведени насила в чужбина от семействата им.
Този вид връщания по правило траят дълго и изискват голяма дискретност, разказва Домке пред ZDF. Пред германската обществена медия тя обяснява кои момичета са особено застрашени: "Това са най-вече млади жени с мигрантски произход, чиито семейства изповядват исляма. Именно това е групата, която е най-засегната".
Който търси помощ, трябва да го направи незабелязано. Защото ако семейството заподозре нещо, натискът нараства, а в един момент момичетата просто изчезват. "Ако момичето се противопостави на семейството си, може да се стигне и до убийство - т.нар. убийство на честта", казва социалната работничка.
Колко са жертвите на принудителните женитби?
Трудно може да се установи точният брой на жените, които са били омъжени принудително, тъй като жертвите рядко се обръщат към властите. Направено през 2022 година проучване в Берлин - в консултантски центрове, училища, служби за защита на младежта и други подобни институции - разкрива 496 случая на планирани, вероятни или осъществени принудителни женитби. 88 процента от принудителните женитби са били осъществени в чужбина, предимно по време на лятната ваканция.
Затова берлинските власти отправят предупреждения към училищата още преди началото на ваканцията, а правозащитни организации като Terre des Femmes организират акции, които да привлекат вниманието към проблема с принудителните и ранните женитби. Правозащитниците обикалят училищата и междувременно са установили, че почти във всеки клас има момичета, изложени на тази опасност. Случвало се е и тайно да им бъдат предавани бележки с думите: "Имам нужда от помощ".
"Контрол върху женската сексуалност"
Но защо се стига до тези принудителни женитби? Според Мюрия Бьомеке от организацията Terre des Femmes става дума най-вече за контрол върху женската сексуалност. "Момичетата биват омъжвани принудително, тъй като от тях зависи честта на семейството."
"Подготвят ги отрано за ролята им на майка, съпруга и домакиня. И тъй като трябва да се омъжат девствени, контролът е много строг", обяснява Бьомеке и добавя, че целта на ранната женитба е именно да се намали максимално рискът момичетата да имат предбрачни връзки.
16-годишната Саба познава добре този вид контрол. Всичко ѝ е било забранено - да контактува с момчета, да има прители, да излиза сама. Семейството ѝ постоянно я заплашвало да я върне в Етиопия и там да я омъжи насила. На 14 години Саба избягала от семейството си. Така тя успяла да се избави от постоянния тормоз, но травмата е останала - както и следите от побоищата и изгарянията.
