П очти всеки познава човек, който сякаш никога не се разболява. Докато около него хората кашлят, кихат и прекарват поредната вирусна инфекция, той продължава да ходи на работа, да спортува и да живее по обичайния си начин.
В сезона на вирусите темата за грипа и настинките ежегодно предизвикват голям интерес сред потребителите. Данните от Google Trends показват, че през последните три месеца търсенията, свързани с грип, настинки и вируси бележат ръст около средата на септември, точно когато и навън температурите започват да падат и организмът става по-податлив на инфекции.
Що се отнася до България, по региони, най-много търсения на тема „грип“ за последните 90 дни е имало във Враца, Добрич, Пловдив, София-град и Бургас.
На пръв поглед изглежда, че тези хора просто имат „по-силен имунитет“. Науката обаче показва, че обяснението е значително по-сложно.
Имунната система се различава съществено при отделните хора. Тези различия се влияят както от наследствени особености, така и от фактори, които не са генетични - средата, възрастта, предишните инфекции, микробите, с които сме се срещали, храненето и редица други обстоятелства. Голямо изследване на здрави близнаци установява, че по-голямата част от измерените имунни характеристики се влияят основно от негенетични фактори.
Но има и още нещо важно - да не се разболееш не винаги означава да не си бил изложен на вирус или бактерия.
Понякога човек се среща с вируса, но не развива симптоми
Една от причините някои хора да изглеждат като „неуязвими“ е, че организмът им може да овладее инфекцията още в началото.
Това означава, че човек може да бъде изложен на даден вирус, но да не развие типичните симптоми или те да са толкова леки, че изобщо да не ги възприеме като заболяване.
При контролирано проучване с вируса на грипа например 22 от 27 здрави доброволци са били инфектирани, но четирима от тях не са развили симптоми. Изследователите откриват различия в ранния вроден имунен отговор - при хората без симптоми реакциите, свързани с първата линия на защита, са се активирали по-бързо.
Това е важна разлика. Човек може да каже: „Аз никога не боледувам от грип“, но това не означава непременно, че никога не е срещал вируса.
Имунната система не е еднаква при всички
Имунитетът не е един орган или една субстанция, която може просто да бъде „силна“ или „слаба“.
Той представлява сложна система от клетки, тъкани, белтъци и механизми, които работят заедно. В нея участват както вродените защитни механизми, които реагират бързо, така и придобитият имунитет, който изгражда по-специфична памет след среща с определени причинители.
Изследванията показват големи индивидуални различия в имунните показатели дори сред напълно здрави хора. При това системата на всеки човек може да остане сравнително стабилна във времето, докато между отделните хора различията са значителни.
Това означава, че двама души, изложени на един и същ вирус, не е задължително да реагират по един и същи начин.Единият може да развие висока температура и силна отпадналост, а другият да има едва забележими симптоми или никакви оплаквания.
Гените също имат значение
Наследствеността е част от уравнението. Изследванията показват, че определени генетични варианти могат да влияят върху това доколко човек е податлив на определени инфекции. Това не означава, че съществува един ген на „здравето“ или че някой е генетично защитен от всички вируси.
Генетичните различия могат да влияят върху начина, по който организмът разпознава даден причинител, активира определени имунни клетки или произвежда антитела.
Проучванията върху човешката генетика показват връзка между различни генетични варианти и чувствителността към редица инфекциозни заболявания.
Ново голямо генетично изследване, публикувано през август 2026 г., анализира антителата на над 85 000 души за IgA, над 55 000 за IgM и над 58 000 за IgG. Учените откриват множество генетични връзки с нивата на различните класове антитела и показват, че генетичната архитектура не е еднаква за отделните видове антитела.
Това допълва картината: няма един универсален механизъм, който да определя колко „силен“ е имунитетът на даден човек.
Предишните инфекции могат да променят реакцията
Имунната система има памет. След среща с определен причинител организмът може да запази клетки и антитела, които му позволяват да реагира по-бързо при следваща среща.
Това е една от причините човек, който вече е срещал определен вирус или близък до него причинител, да реагира различно при следващо излагане.
Точно тук се крие и част от обяснението защо някои хора изглеждат по-устойчиви на сезонните инфекции. Те може просто да имат по-богат „имунен опит“ с причинителите, които циркулират в конкретния момент.
Изследванията върху близнаци показват колко голяма роля има именно средата и натрупаното през живота излагане на различни микроби.
А понякога организмът реагира преди да усетим нещо
За да се появят симптоми, не е достатъчно само един вирус да попадне в организма.
Следва сложна последователност от процеси. Имунната система разпознава потенциалната заплаха, активира различни защитни механизми и започва борба с инфекцията.
Част от симптомите, които усещаме, всъщност са свързани с реакцията на самия организъм към инфекцията.
Затова двама души могат да имат сходно излагане на един и същ причинител, но единият да се чувства много по-зле.
Проучването с грип от 2026 г. показва именно това - при участниците, които развиват симптоми, някои вродени имунни пътища се активират по-бавно и по-слабо в началото.
Сънят е по-важен, отколкото изглежда
Има още един фактор, който често се подценява - сънят. В контролирано изследване хора, които са спали по-малко от седем часа в периода преди излагане на риновирус, са имали по-висока вероятност да развият настинка. При хората, спящи под пет часа, рискът е бил още по-висок в сравнение с участниците, които са спали повече от седем часа.
Това не означава, че една кратка нощ автоматично води до заболяване. По-скоро резултатите показват, че продължителният недостиг на сън може да направи организма по-уязвим при среща с инфекция.
Затова човек, който редовно спи достатъчно, може да има различна реакция към вирусите от човек, който постоянно недоспива.
Стресът също може да има значение
Продължителният психологически стрес не остава само „в главата“.
Изследванията в областта на психоневроимунологията показват връзки между хроничния стрес, хормоналните реакции и функционирането на имунната система. Обзор на научните данни, публикуван през 2026 г., свързва продължителния психосоциален стрес с промени в имунните и възпалителните процеси, както и с по-висока честота на някои инфекции.
Това обаче не означава, че всеки човек под стрес непременно ще се разболее.Индивидуалната реакция е различна и зависи от множество фактори.
Храненето има значение, но няма „магическа“ храна за имунитет
Имунната система има нужда от достатъчно енергия и разнообразни хранителни вещества. Недостигът на определени витамини и минерали може да наруши нормалното функциониране на имунната система. Сред важните хранителни вещества са витамините A, C, D и E, някои витамини от група B, фолатът, желязото, цинкът, селенът и други минерали.
Tова обаче не означава, че приемът на големи количества витамини автоматично прави човек по-устойчив на инфекции.
Според Националния институт по здравеопазване на САЩ, ако човек няма установен дефицит, допълнителният прием на витамини и минерали обикновено не предотвратява инфекциите и не ускорява възстановяването. Затова „силният имунитет“ не се купува с една хранителна добавка.
А витамин D?
Витамин D често се посочва като едно от веществата, свързани с имунната функция. Действително той участва в нормалното функциониране на имунната система. Но въпросът дали приемът му под формата на добавка предпазва всеки здрав човек от респираторни инфекции е по-сложен.
Голям систематичен преглед и метаанализ, публикуван през 2025 г., разглежда данните за витамин D и острите респираторни инфекции и подчертава, че ефектите зависят от различни фактори и не могат да се сведат до универсално правило за всички хора.
Следователно не може да се каже, че човек, който рядко боледува, непременно има високи нива на витамин D.
Физическата активност също участва в картината
Редовната физическа активност е свързана с множество ползи за здравето, но и тук има важна граница. Научните обзори намират данни, че умереното физическо натоварване може да има благоприятен ефект върху имунното здраве и да е свързано с по-ниска податливост към някои респираторни инфекции.
В същото време прекомерното и много интензивно натоварване може да има различен ефект. Тоест твърдението „колкото повече спорт, толкова по-силен имунитет“ не е научно издържано. Важни са общият режим, възстановяването и балансът.
Социалният живот също може да има връзка
Изненадващо, но начинът, по който човек общува с останалите, също е изследван във връзка с податливостта към инфекции.
В едно от класическите контролирани проучвания хората с по-разнообразни социални контакти са били по-малко склонни да развият настинка след излагане на риновирус.
Друго проучване установява връзка между по-високата общителност и по-ниската вероятност за развитие на настинка след вирусно излагане. Това не означава, че човек трябва да бъде постоянно сред хора, за да не боледува. Социалните контакти едновременно увеличават излагането на патогени и могат да бъдат свързани с по-добри психофизиологични реакции.
Затова учените разглеждат връзката между социалната среда, стреса и имунитета като сложна система, а не като проста формула.
Възрастта също променя имунната система
Имунната система не остава еднаква през целия живот. С възрастта настъпват промени както във вродения, така и в придобития имунитет. Това е една от причините възрастните хора да са изложени на по-висок риск от тежко протичане на редица инфекции.
В същото време възрастта не е единственият фактор. Общото здравословно състояние, наличието на хронични заболявания, хранителният статус и физическата активност също могат да променят риска.
Това обяснява защо двама души на една и съща възраст могат да реагират съвсем различно на една инфекция.
Ваксините също са част от „имунната история“
Човек, който рядко се разболява от определена инфекция, може да има придобита защита благодарение на предишно преболедуване или ваксинация. Ваксините подготвят имунната система да разпознава конкретни причинители и да реагира по-бързо. Те не предпазват от абсолютно всяка инфекция, но при много заболявания намаляват риска от тежко протичане и усложнения.
При грипа например ефективността на ваксината варира в зависимост от сезона и съвпадението между ваксиналните щамове и циркулиращите вируси, но данните показват намаляване на риска от заболяване и тежки усложнения.
Значи ли това, че някои хора имат „суперимунитет“?
Не точно. По-правилно е да се говори за индивидуални различия в имунния отговор.
Един човек може да има по-ефективна реакция срещу определен вирус, но това не означава, че е защитен от всички останали.
Друг може да се среща по-рядко с определени причинители. Трети да има вече изградена имунна памет. Четвърти да спи достатъчно, да няма хранителни дефицити и да има по-ниско ниво на хроничен стрес.
Всички тези фактори се наслагват.
Имунната система се оформя от наследствеността, но и от целия ни жизнен опит. Изследванията върху човешкия имунитет показват именно това - негенетичните фактори и излагането на различни микроби имат голямо значение за индивидуалните различия.
Има и една проста причина: някои хора просто не забелязват, че са болни
Това е важна част от пъзела. Човек може да има лека инфекция и да я приеме за умора, леко неразположение или просто „лош ден“.
Особено при инфекции, които често протичат с широк спектър от симптоми, различията между хората могат да бъдат значителни.
Затова изречението „аз никога не боледувам“ невинаги означава, че организмът никога не е бил атакуван от вируси или бактерии.
Понякога означава просто, че имунната система е успяла да овладее инфекцията без силно изразени симптоми.
Какво можем да направим?
Няма универсална рецепта, която да гарантира, че човек няма да боледува. Научните данни обаче подкрепят няколко основни принципа:
• достатъчно и редовен сън;
• разнообразно хранене и достатъчен прием на основни хранителни вещества;
• редовна физическа активност;
• избягване на тютюнопушенето;
• ограничаване на прекомерната употреба на алкохол;
• добра лична хигиена и разумни мерки при разпространение на инфекции;
• поддържане на препоръчителните имунизации;
• лечение и контрол на хроничните заболявания;
• търсене на медицинска помощ при необичайно чести или тежки инфекции.
Това не превръща човека в „неуязвим“. Целта е да се поддържат условията, при които имунната система може да работи нормално.
Най-важният извод
Хората, които почти никога не се разболяват, вероятно не притежават някакъв единствен „таен“ защитен механизъм. По-скоро става дума за комбинация от генетични особености, предишни срещи с инфекциозни причинители, индивидуален имунен отговор, възраст, среда, сън, хранене, стрес и начин на живот.
Именно тази комбинация прави имунната система индивидуална.
И науката все още има много въпроси за това защо двама иначе здрави хора могат да бъдат изложени на един и същ вирус и единият да прекара няколко тежки дни, а другият дори да не разбере, че се е срещнал с него.
Най-новите изследвания върху генетичните особености на антителата и върху ранните имунни реакции при грип показват, че разбирането на тези различия продължава да се развива.
