Китайските власти предприемат мерки преди предстоящото днес задочно връчване на Нобеловата награда за мир за 2010 г. на излежаващия присъда в китайски затвор дисидент Лю Сяобо.
Полицаи обкръжават дома на съпругата на лауреата Лю Ся, която неофициално е под домашен арест, откакто бе съобщено през октомври, че мъжът й е удостоен с престижното отличие тази година, предаде Асошиейтед прес.
Нейният телефон бе прекъснат, а приятели, роднини и други дисиденти бяха поставени под домашен арест и строго наблюдение, и получиха забрана да напускат страната.
Китайската полиция задържа съавтора на "Харта 08" Чжан Цзухуа, предаде ДПА.
Чжан, който е написал продемократичния манифест заедно с Лю Сяобо, бил арестуван на път за дома.
Китайските власти започнаха да
блокират излъчването на чуждестранни телевизионни програми,
които обсъждат предстоящата днес церемония в Осло, предаде Франс прес.
Докато телевизиите Си Ен Ен, Би Би Си и Те Ве Сенк показваха репортажи за предстоящото връчване на Нобеловата награда за мир на Лю Сяобо, те бяха прекъснати от "черен екран".
Сайтовете на няколко чуждестранни медии изглежда също са блокирани няколко часа преди церемонията.
Думите "празен стол" и "Осло" пък бяха цензурирани в китайски сайтове. В знак на предизвикателство към силно активната цензура в Китай потребители започнаха да поместват в интернет снимки на всякакви видове празни столове като символ на Нобеловата награда.
Китай е решил да даде пример, като осъди Лю Сяобо на 11 години затвор, пише днес испанският вестник "Паис", като се позовава на американски дипломатически телеграми, получени от сайта "Уикилийкс".
Според документите страната е
увеличила натиска върху дисидентите миналата година,
поради опасения от възобновяване на гражданските вълнения, на фона на 20-годишнината от потушаването на продемократичните протести на пекинския площад "Тянанмън" и на 50-ата от окупацията на Тибет.
Американските дипломатически документи подчертават гнева на Китай по повод протестите в цял свят срещу присъдата на Лю Сяобо, особено във Вашингтон и някои европейски столици.
Петима видни адвокати правозащитници казали на посланика на САЩ в Пекин Джон Хънтсман през декември миналата година, че от 2008 г. нарушаванията на човешките права в Китай са навлезли в най-лошата си фаза.
Около 20 държави, сред които разбира се Китай,
отказаха поканата на Норвегия за петъчната церемония
за връчване на Нобеловата награда за мир.
Повечето от тях имат близки връзки с Пекин, не искат да го гневят или имат тенденция за възприемане на твърда линия срещу собствените им дисиденти.
Тези, които вече заявиха, че няма да присъстват, са Афганистан, Алжир, Колумбия, Куба, Египет, Ирак, Иран, Казахстан, Мароко, Пакистан, Русия, Саудитска Арабия, Шри Ланка, Судан, Тунис, Венецуела и Виетнам.
Украйна и Филипините първоначално отклониха поканите, но директорът на Нобеловия институт Гейр Лундестад заяви, че са променили позицията си.
Сърбия, която също отказа поканата, съобщи в четвъртък, че все пак ще изпрати свой представител.
В същото време, изтъкна Лундестад, "смятаме че Аржентина няма да присъства или поне няма да е представена от посланика си".
Русия, която подписа търговски споразумения с Китай миналия месец на стойност 8,5 млрд. долара официално обоснова с по-ранни ангажименти отсъствието си.
Държави като Пакистан и Шри Ланка имат икономически и отбранителни връзки с Пекин, докато Ирак, Иран и Саудитска Арабия му доставят петрол.
Иран също така разчита на китайската помощ в Съвета за сигурност за борба със санкциите срещу ядрената си програма, а и не е забравил наградата, връчена на един от своите дисиденти, Ширин Ебади през 2003.
Повечето от 65-те държави с посолства в Осло ще бъдат представени, включително
западните сили от ЕС и САЩ, както и Япония,
която има териториален спор с Китай.
Новите икономически сили, потенциални съперници отколкото партньори с Пекин също ще бъдат представени, като сред тях са Бразилия, Индия, Индонезия, Южна Африка и Южна Корея.
Последният случай, когато лауреатът не можа да получи присъдената награда за мир, датира от 1936 г., пише "Дейли телеграф". Тогава на журналиста пацифист Карл фон Осиецки бе забранено да напуска нацистка Германия.
След това на няколко пъти се е случвало приза да получават роднини на лауреата, включително сина на мианманската опозиционна водачка Аун Сан Су Чжи.
Доволен ли е Китай да попадне в компания с толкова лоша слава? Пекин остро протестира срещу решението на Нобеловия комитет - точно както Съветският съюз през 1975 г., когато с наградата бе удостоен руският учен дисидент Андрей Сахаров.
Лауреатът тази година със сигурност е по-оправдан избор от миналогодишния, когато най-нелепо призът бе присъден на Барак Обама.
Лю, литературен критик и писател, е в затвора заради "престъплението" да
иска свобода на словото и многопартийни избори,
допълва вестникът.
Награждаването на Лю Сяобо има наелектризиращ ефект върху правозащитната общност, пише в. "Индипендънт".
То не само подкрепя и доказва правотата на правозащитниците, но и на всеки в Китай, който се опитва да изисква от правителството да отговаря за делата си.
То показва на всички в Китай, че идеите им са обосновани и се подкрепят от останалия свят, казва анализаторка от организацията "Хюмън райтс уоч" пред всекидневника.
Връчването на Нобеловата награда за мир на Лю Сяобо днес подчертава липсата на човешки права в Китай - нещо, което по-голямата част от света знае много добре.
Това, което шокира световното обществено мнение обаче, е
гротескната кампания на Пекин срещу наградата
Толкова войнствена реакция на даден режим не имало от времето на нацистка Германия, припомня в. "Вашингтон пост".
През 2004 г. по собствена воля китайското правителство добави в конституцията на страната ангажимента "да зачита и пази правата на човека".
През 1998 г. Пекин подписа Международната конвенция за гражданските права и политики, а през 2008 г. обяви създаването на "национален план за действие за правата на човека".
Не можеш да укоряваш за тези поети ангажименти чуждите правителства, нито Нобеловия комитет, нито Лю Сяобо, посочва пред френския вестник "Монд" президентът на международния ПЕН клуб Джон Ралстън Сол.
Лю е бивш президент на китайския независим ПЕН-център и днес е в затвора, тъй като повярва в китайската конституция и в ангажираността на китайското правителство, допълва Сол.
криза, която тихо расте" />
