Р едица атентати в Германия напоследък бяха извършени с ислямистки подбуди, съобщи Deutsche Welle.
Кои среди са най-податливи на радикализация, каква роля играят произходът, обкръжението и социалните мрежи?
"Погледнато в международен план, Германия се справя сравнително добре с превенцията и преодоляването на радикалния ислям", гласи изводът на проучване, изследвало феномена на радикалния ислямизъм в Германия.
Германия като пример
Както посочва пред АРД ръководителят на проучването Юлиан Юнк от Института „Лайбниц“, през последните десет години е извършена добра работа, създадени са структури, процесите са професионализирани, установени са надеждни връзки. Но все още има и редица неизвестни. А съществува и безпокойството, че бюджетът за изследвания, превенция и програми може да бъде съкратен.
Междувременно няма спор по въпроса кой е най-силно податлив на радикалния ислям - екстремна идеология, одобряваща и употребата на насилие. Засегнати са почти винаги млади хора - в повечето случаи от мигрантски семейства с мюсюлмански произход. Изключенията само потвърждават правилото.
От 5,5 милиона души с мюсюлманска вяра в Германия обаче само малцина споделят радикални и екстремистки нагласи или са склонни към насилие. Ислямистките тенденции намират благодатна почва сред онези, които имат сериозни проблеми.
Обществени и лични причини
От една страна причините са от обществен характер. Този, който се чувства дискриминиран, изолиран или гражданин второ качество заради произхода си или е станал жертва на ксенофобско насилие, търси признание и общност сред онези, за които смята, че го уважават и ценят. При салафитите, джихадистите, т.нар. „Ислямска държава“ или други радикални ислямистки групировки засегнатите се оказват част от общност, която не само ги приема, но и казва: „Вие сте по-добри хора от неверниците“.
Към това се прибавят индивидуалните предпоставки, които тласкат младите хора в ръцете на религиозни фанатици. Мнозина имат сериозни психически проблеми, други са лабилни, самотни и разочаровани. Те с удоволствие вярват на това, което им обещава пропагандата на радикалните ислямистки групировки. Те се надяват да придадат смисъл на живота си. Изследователят на екстремизма Юнк, цитиран от АРД, обобщава нещата така: „Ислямизмът дава опора на пречупени души“.
При това интернет много улеснява нещата за ловците на "пречупени души“ – именно оттам преминава най-голямата част от контактите. Това е евтино и ефективно, тъй като повечето младежи така и така пребивават предимно в дигиталното пространство. Там е пълно с безброй видеа, които информират и подканват, а ислямистките инфлуенсъри предоставят религиозни или обществени аргументи.
Кратки категорични видеа, без нюанси
Изследователите на интеграцията и миграцията от Хумболтовия университет в Берлин са анализирали огромен по обем видеоматериал и са установили, че с особен успех се ползват кратките видеа. Търсят се ясни послания и максимално кратки отговори на всевъзможни проблеми. Те са най-ефективни сред младите хора, които нямат предварителни религиозни познания, които търсят ориентация и пътя си в живота. И които не изпитват особено доверие към политиката и гражданското общество в Германия. Подобни видеа обаче не оказват почти никакъв ефект на мюсюлманите, чиято религиозна вяра е силна и които са наясно със себе си, обяснява АРД.
Но какво се прави, когато млади хора се радикализират? Мрежата за превенция на насилието в Германия от много години оказва съдействие на нуждаещи се от помощ. Малцина са обаче онези, които идват сами – консултантите разчитат предимно на сигнали от обкръжението им. „Обкръжението е от решаващо значение“, казва пред АРД Томас Мюке, който има голям опит и в сферата на ислямизма и на десния радикализъм. Обикновено радикализацията се осъществява в рамките на продължителен период и за това има сигнали. „Самотният вълк, който се радикализира, без някой да разбере за това, е много рядко явление“, казвай той.
Изпитани стратегии
Към мрежата за превенция на насилието могат да се обърнат родители, учители, приятели, съседи – всички, които са останали с впечатлението, че някой млад човек се променя в радикална посока. След това със засегнатите млади хора се заемат специалистите.
Както обяснява пред АРД Томас Мюке, междувременно има изпитани стратегии, на базата на които може да се работи. Оказва се помощ и на хората, които искат да излязат от ислямистки групировки, както и на бивши симпатизанти на „Ислямска държава“, които са били в Сирия и другаде. Стопроцентова сигурност, че терористичните нападения могат да бъдат предотвратени, разбира се, няма, но сътрудничеството със службите за сигурност в Германия е добро, отбелязват изследователите и автори на проучването.
Успехът на превенцията би могъл да се подобри, ако обменът между проучванията и практическата работа стане още по-интензивен. От това биха спечелили и двете страни: практиците имат достъп до застрашените млади хора, познават тяхната ситуация и техните мотиви. Изследователите пък могат да посочат опасните житейски схеми, които са открили на базата на наблюдаваните случаи, както и да дават препоръки за действие.
Решенията не са лесни
Препоръките за действие са важни и за политиците, тъй като ислямизмът създава не само заплаха от терористични нападения. Той може да застраши стабилността в цялото общество. Ако всички мюсюлмани например бъдат подозирани като екстремисти, каквито настроения подклаждат дяснопопулистките кръгове, се стига до по-голяма изолация и ксенофобия. А това пък създава благодатна почва за още повече радикализация.
Най-добри резултати дава превенцията чрез интеграция и демократично образование. Необходими са образователни мерки, повишаване на политическата и обществената просвета, по-тясно сътрудничество между държавата и гражданското общество, както и активно участие на мюсюлманските общности. Успешната политика срещу радикалния ислямизъм е многопластова, посочват пред АРД изследователите. Простите решения от сорта на „да ги депортираме всичките“ са безполезни.
