П лановете, изготвени в Брюксел, са често амбициозни и имат претенциозни заглавия. „NextGenerationEU” - фондът за възстановяване, насочен към най-тежко засегнатите от пандемията страни, не е по-различен.
Той възлиза на повече от 750 милиона евро и заедно със следващия дългосрочен бюджет на ЕС, е предназначен за създаване на работни места, повишаване на производителността, подобряване на образованието и развитие на зелени и цифрови проекти. Или поне това е планът на Брюксел. Ако историята е някакъв ориентир, голяма част от тези пари никога няма да бъдат използвани по предназначение, коментира в „Политико” Йоана Петреску, старши сътрудник в Центъра за бизнес и управление Мосавар-Рахмани в Харвардското училище „Кенеди” и бивш министър на финансите на Румъния.
Die Welt: ЕС облагодетелства икономическите "двойкаджии"
Твърде често средствата на ЕС се губят за безсмислени проекти - или просто се крадат. В доклад, публикуван по-рано този месец, службата на ЕС за борба с измамите OLAF изчислява, че неправомерното използване на европейски средства през 2019 г. възлиза на 485 милиона евро.
Създаването на Европейската прокуратура - която ще разследва и преследва престъпления срещу финансовите интереси на ЕС от 2021 г. - и използването на отделни европейски делегирани прокурори за работа в страните членки са необходими мерки за ограничаване на корупцията. Но те едва ли са достатъчни. Националните правителства ще трябва да свършат тежката работа.
Те трябва спешно да увеличат усилията си, за да гарантират, че парите на ЕС не се харчат за безполезни програми, които не постигат цели. Един от начините за това са качествените одити на проекти, финансирани с пари от ЕС. Вместо да се фокусират изключително върху бюрократичните детайли - да проверяват как е попълнена ведомостта за заплатите, дали са доставени документи и спазени срокове - властите трябва да се съсредоточат върху качеството и дали целта на проекта е постигната.
Друг начин да се гарантира, че средствата на ЕС се изразходват разумно, е отдръпване от правилото за най-ниска цена при поръчките. Според индекса на единния пазар в Словакия 95 процента от предложенията са били възложени единствено защото са били най-евтините. В Литва този брой беше 94 процента; в Румъния 92 процента. Правителствата трябва да наемат и обучат персонала за обществени поръчки и одит, за да вземат предвид качеството при възлагане на договори. Така ще се извърви дългият път към подобряване на крайния продукт и гарантиране, че целта на проекта е изпълнена.
Меркел: Времето притиска лидерите от ЕС
Има нужда и от повече конкуренция. В много страни от ЕС понастоящем голяма част от договорите се възлагат на компании, които единствени са наддавали за него. Страните с най-много поръчки, спечелени по този начин, са Полша и Чехия с 51 процента и Унгария с 40 процента, според индекса на единния пазар.
Тези числа повдигат въпроси относно конкуренцията, бюрокрацията и в крайна сметка -корупцията. Европейската комисия препоръча редица реформи - например създаване на механизъм за предварителна оценка на мащабни инфраструктурни проекти и повишаване на ефективността на националните системи за преглед - и предостави насоки за борба с тайните споразумения при обществените поръчки. Националните правителства трябва спешно да вземат под внимание тези препоръки.
Дигитализирането на процеса на възлагане на обществени поръчки и достъп до европейските фондове също е ключов начин да се предотврати попадането на парите в грешните ръце.
От началото на пандемията страните от ЕС разчитат на опростени процедури за възлагане на обществени поръчки, за да ускорят придобиването на оборудване, услуги и строителство. През април Комисията дори издаде насоки за това как съществуващата рамка за обществени поръчки може да се използва по време на пандемията, като подчертава гъвкавостта при доставките, необходими за справяне с медицинската криза.
Този тип гъвкавост, макар че може би е бил необходим в разгара на спешната ситуация в здравеопазването, създаде редица сиви зони, позволявайки на правителствата да отхвърлят отворените процедури за обществени поръчки. Що се отнася до изразходването на средства от „NextGenerationEU”, страните членки трябва да се откажат от тази гъвкавост, за да се предотвратят измами.
Финансовите трансфери от Брюксел към страните членки винаги ще бъдат проблемни. Но що се отнася до борбата с измамите, по-добре е те да бъдат предотвратявани, отколкото наказвани. Откраднатите пари е трудно да се възстановят: Според доклад на Европейската сметна палата само 2,6 милиарда евро от 8,8 милиарда евро, загубени при измами между 2002 и 2016 г., в крайна сметка са възстановени.
Ако иска да гарантира, че фондът „NextGenerationEU” оставя на следващите поколения европейци повече от голяма сметка, която трябва да платят, ЕС трябва да предприеме активни стъпки сега, за да е сигурно, че парите отиват там, където са предназначени, така че фондът за възстановяване да може да изпълни целите си.
