В ладимир Путин е отправил директно искане към руските олигарси да направят мащабни дарения за оредяващия бюджет за отбрана на страната. По време на разговори в четвъртък, поне двама водещи бизнесмени са потвърдили готовността си да направят вноски, за да подпомогнат продължаващата инвазия в Украйна. Новината идва в момент, когато военните разходи на Кремъл са скочили с 42% до 13,1 трилиона рубли (121 милиарда паунда) през последната година.
Фискален недостиг и нови данъци
Ситуацията с държавната хазна става критична. Бюджетният дефицит на Русия за януари и февруари 2026 г. вече е надхвърлил 90% от сумата, прогнозирана за цялата година. Санкциите принуждават Москва да продава петрола си (сорт Urals) със значителни отстъпки, а приходите от енергоносители през януари са паднали наполовина на годишна база.
В опит да стабилизира икономиката, министърът Максим Решетников обяви, че се обмисля нов данък върху свръхпечалбата, ако рублата продължи да отслабва. Това следва януарското увеличение на ДДС до 22%, което трябва да изземе допълнителни 600 милиарда рубли от малкия и средния бизнес в следващите три години.
Кремъл: Инициативата за предоставяне на средства е била изцяло лична
Кремъл отрече информацията в медийни публикации, че руският президент Владимир Путин е поискал от водещи бизнесмени да финансират държавата във връзка с войната в Украйна, но потвърди, че участник в среща при закрити врати е предложил доброволно дарение, предаде Ройтерс.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че твърденията, разпространени от медии, включително „Файненшъл Таймс“ и „Дъ Бел“, не отговарят на истината. По думите му инициативата за предоставяне на средства е била изцяло лична, а не по искане на президента.
Песков уточни, че един от присъствалите бизнесмени е заявил готовност да дари „много голяма сума“ на държавата, като е мотивирал решението си с ролята на държавата за развитието на бизнеса през 90-те години. Кремъл не назова името на дарителя, но според медийни публикации става въпрос за милиардера Сулейман Керимов, който е обещал 100 млрд. рубли. Информацията не е потвърдена по независим начин, посочва Ройтерс.
Диагнозата на експертите: „Метаболизиране на собствена тъкан“
Александра Прокопенко от центъра „Карнеги“ анализира, че руската икономика е навлязла в т.нар. „зона на смъртта“ – метафора за надморска височина над 8000 метра, където тялото изразходва енергия по-бързо, отколкото може да се възстанови. Икономиката се е разделила на две:
Военен сектор: Приоритетни отрасли, които получават първи достъп до капитал, внос и работна ръка. Те са нараснали с 18,3% за три години.
Граждански сектор: Частни предприятия и потребителски индустрии, които се свиват под натиска на военната мобилизация на ресурси.
Прокопенко подчертава, че сегашният растеж се движи от „военна рента“ – вътрешно преразпределение на бюджетни средства към активи, предназначени за унищожение. Това е процес на самоунищожение, при който държавата изяжда собствения си бъдещ капацитет, за да поддържа текущата военна машина.
Политическият зaлог и натискът на Тръмп
Въпреки икономическото изтощение, Путин остава предпазлив по отношение на неочакваните печалби от петрола в Близкия изток, предупреждавайки за „умерен консерватизъм“ в разходите. Очаква се инвазията да продължи до пълното овладяване на Донбас – условие, което според президента Зеленски вече се поставя и от американската администрация на Доналд Тръмп като основа за мирни гаранции. Зеленски обаче подчерта, че Киев няма да отстъпи територии едностранно, въпреки засилващия се натиск от Вашингтон.
В Кремъл доминира убеждението, че Русия може да понася икономическата болка по-дълго от Запада. Всеки допълнителен месец на тази „височина“ обаче повишава риска от необратим институционален и фискален срив, който нито една следвоенна политика няма да може да поправи.
