За пръв път ромите почетени като жертви на Холокоста

З�п пръв път за последните 65 години пренебрегваните жертви на Холокоста - ромите и синтите, между 220 хил. и 500 хил от които са загинали по време на Втората световна война, са почетени.

Националният ден в памет на жертвите на нацизма - 27 януари, отбелязван всяка година в Германия, чества освобождаването от съветските войски през 1945 г. на концентрационния лагер Аушвиц-Биркенау и обикновено отдава почит на близо 6-те млн. загинали евреи.

Тази година обаче оцелелият в Холокоста ром Зони Вайс, станал цветар в холандския кралски двор, бе поканен да произнесе днес реч пред депутатите от Бундестага. Улица и спортен център в Берлин пък ще бъдат кръстени на роми, преследвани по времето на Третия райх.

"За първи път съдбата на синтите и ромите в Европа е поставена на централно място в тази церемония. Най-после!", възкликна председателят на Централния съвет на синтите и ромите в Германия Романи Розе.

Подобна церемония имаше и през декември, но в горната камара на германския парламент - Бундесрата.

Самият Зони Вайс е учуден и поласкан, че е поканен, за да съживи спомена за "забравения Холокост", за избитите между 220 и 500 хил. роми в Европа по времето, когато европейската ромска общност е наброявала един милион души по данни на историците.

Ромите, смятани за по-ниша раса от нацистите,

са били системно преследвани, изолирани в гета, в специални лагери, депортирани или убивани на място. В някои лагери като Аушвиц или Равенсбрюк те са служили за опитни мишки в медицински експерименти.

Германия обаче призна този геноцид официално едва през 1982 г. Тогава жестът беше направен от канцлера Хелмут Шмит.

Зони Вайс е един от малкото оцелели от семейството си, депортирано през 1944 г., когато той е бил само на 7 годинки. Той дължи спасението си на полицай, който му помогнал да избяга по време на полицейската хайка. Неговите родители, неговите сестри и неговият по-малък брат са загинали в Аушвиц.

"До 1944 г. ние бяхме едно напълно нормално семейство. Едно щастливо семейство от Зютфен, в източната част на Холандия", разказва Зони, чийто баща е държал там музикален магазин.

В Берлин кварталът Фридрихсхайн реши да открие днес улица, наречена "Еде и Унку" - името на книга, написана през 1931 г. и разказваща една истинска история за приятелството между работнически син и ромско момиченце преди възхода на нацизма. Унку, или Ерна Лауенбургер, е била депортирана със семейството си и е починала в Аушвиц.

"Еде и Унку" е забранена от нацистите,

а нейната млада авторка Грете Вайскопф, еврейка и комунистка, пишеща под псевдонима Алекс Уединг, е била принудена да избяга от Германия през 1933 г. След войната комунистическият режим в ГДР реабилитира книгата и дори я включи в списъка на произведенията, изучавани в училище.

Спортен център също ще бъде кръстен днес в Берлин на името на боксьора Йохан Тролман, известен още като Рукели или Джипси Тролман. Шампион на Германия в полутежка категория през 1933 г., той е лишен от титлата си от нацистите, обявили стилът му на боксиране за "негермански".

По онова време Тролман протестира, като си изрусява косата и се оставя да бъде нокаутиран в следващия мач. Той също умира в концентрационен лагер.

"Съдбата на Ерна Лауенбургер и на Йохан Тролман е съдбата на половин милион синти и роми, жертви на геноцида. Но дебатът за тези престъпления си остава недостатъчен", коментира берлинският общински съветник Ян Штос.

"Германия омаловажаваше този геноцид в продължение на десетилетия, а днес има също расизъм срещу ромите. Словото на Зони Вайс в Бундестага е положителен знак", смята Силвио Периторе от Централния съвет на синтите и ромите.

Според него от около 10 млн. роми в Европа 70 хил. живеят в Германия с германско гражданство, а няколко десетки хиляди други са в страната без германски паспорт, дошли главно от Босна и от Косово.

Световната общественост не си е направила изводи от историята,

заяви днес израелският премиер Бенямин Нетаняху в декларация по случай Международния ден в памет на жертвите на Холокоста.

"Светът знаеше какво се случва, но не предприе действия. И днес ние отново сме свидетели, че световната общественост не се бори достатъчно активно с антисемитизма и със заплахите срещу Израел.

Сдобивайки се с държава, евреите си върнаха способността да се защищават, но въпреки това светът и до днес признава правото на Израел на самозащита само на теория. Когато евреите се защищават на практика, светът ги осъжда и ги обвинява в нарушения на международното право", се казва очаквано в декларацията.

Председателят на Кнесета Реувен Ривлин изтъкна, че на този ден световната общественост трябва да реши от коя страна на барикадата ще застане.

Според него съвременната форма на антисемитизъм "не се прикрива с маската на християнската религия и псевдонаучни теории, а намира мощна подкрепа в обединяването на расисткия антисемитизъм и ислямския фундаментализъм".