18

И ма ли надежда за мир в Афганистан? След 17 години на сражения, САЩ и талибаните може би са готови да свалят оръжия и да седнат на масата за преговори. На 28 януари представители на двете страни заявиха, че са поставили основите на възможно споразумение, което да сложи край на един от най-кървавите конфликти в новата история. Новината е изключително важна, но ключовата дума е „може би“. Не е сигурно какво ще последва, още повече, че талибаните показват, че играят двойна игра.

Разговорите се проведоха в Катар, където талибаните разполагат с единствената си официална дипломатическа мисия. Именно там през последните няколко години бяха правени многократно опити за мирни преговори. Срещата в края на януари беше планирана да продължи два дни, но отне шест. Анализаторите чакаха с нетърпение резултатите.

Макар да са известни като религиозни екстремисти, талибаните са водени само частично от религиозни мотиви. По-голяма част в идеологията им заемат основните апели на пущунския национализъм и желание за реваншизъм. Пущуните, които управляват Афганистан близо триста години, днес са изтласкани от техните опоненти - говорещите фарси таджики, които де факто са управляващата класа в Афганистан след американската инвазия през 2001. Тъй като талибаните ползват за основа пущунския национализъм, мнозина пущуни виждат в тях възможност и не разпознават като свое правителството в Кабул. Талибаните контролират големи райони в провинциите в предимно пущунски зони в Източен и Югоизточен Афганистан. 

Предпазливият оптимизъм съпътства всички преговори, които американците проведоха с представители на талибаните, откакто Афганистан беше окупиран от САЩ през 2001 г. в отговор на атаките от 11 септември. Дори и сега би било най-добре да не се затаява дъх в очакване на прекратяване на огъня, да не говорим за мирно споразумение в Афганистан, където от 2014 насам около 45 000 афганистански бойци и десетки хиляди цивилни бяха убити при сражения с талибаните.

Основната цел на САЩ в тези преговори е да бъде договорено изтегляне на американските сили – около 14 000 в момента – и да бъдат дадени гаранции, че Афганистан няма да се превърне в нова база за Ал Кайда и "Ислямска държава", тъй като талибаните имат контакти и с двете групировки.

На този етап преговорите не включват помирение между правителството на Афганистан и талибаните или пък някакво споразумение за бъдещето на страната. Те са лимитирани до тактическа цел, която, ако бъде постигната, не е задължително да дава гаранция, че страната ще бъди спокойна. Засега е по-редно да говорим за затишие, а не за дипломатическо споразумение.

Постигнатите договорки от разговорите в Катар не споменават период, в който да бъде подписана сделка, етапите на изтегляне на американските войски и условията, при които талибаните се съгласяват да пазят Афганистан от създаването на бази на Ал Кайда и "Ислямска държава". Не е ясно също така има ли и каква е финансовата страна на споразумението и какво ще се случи, ако талибаните не спазят договорките.

Въпреки това, американските представители отдават голямо значение на факта, че заместник-лидерът на талибаните, мулла Абдул Гани Барадар, оглавява делегацията в преговорите. Това, според тях, показва, че талибаните приемат разговорите сериозно и се опитват да ускорят процеса, тъй като по силата на своята позиция Барадар може да взема решения, без да се налага да се консултира ненужно с редица лидери в организационната йерархия.

Тук трябва да се припомни, че в миналото е имало моменти, когато талибаните са изпращали представители от тяхно име, представени като „старши член на организацията“ или „представител на мула Омар“ – един от най-видните командири на талибаните, убит преди няколко години от американските сили. Представителите на САЩ, които хвалят присъствието на Барадар, се въздържат от позоваване на останалата част от талибанската делегация, някои от които прекараха дълъг период в Гуантанамо.

Освен постигането на спиране на огъня, САЩ се опитват да притиснат талибаните да преговарят с афганистанското правителство и вероятно ще свържат изтеглянето си с подобна клауза. В момента, обаче, талибаните са в позиция да налагат условия, тъй като контролират почти половината от населението на страната и имат директен контрол върху 45% от територията, а оспорват още близо 20%. Ако преговарят с правителството, талибаните рискуват да застанат срещу собствената си пропаганда, показваща властите като марионетки на чужди сили. Сядайки на масата за преговори, те биха признали правителството за фактор.

От друга страна, правителството на президента Ашраф Гани има редица проблеми. В Кабул има страхове, че желанието на САЩ да доведат талибаните и правителството на масата за преговори би дало прекалено много на талибаните. Според Гани и неговите съветници, а и според международни наблюдатели, ситуацията може да заприлича на периода до 2001, когато по-голямата част от страната е контролирана от талибаните. Сигнали за притеснения има – само за началото на 2019, т.е. за около месец, над 200 войници загубиха живота си при сражения с талибаните.

Междувременно САЩ избягват обяснения за това как виждат евентуално участие на талибаните в правителството, за да избегнат конфронтация с официалното афганистанско ръководство. Но предвид президентските избори през юли няма да има друг избор, освен да се формулира американска политика за статута на талибаните като легитимен политически орган. Талибаните могат да поискат САЩ да формулират такава политика като условие за поддържане на споразумението, изготвено в Катар. Съдейки по поведението на американския президент Доналд Тръмп в други конфликти в Близкия изток, съмнително е дали той ще има интерес от това какво ще е точно афганистанското правителство, след като оттегли силите си. Нито пък ще бъде първият американски президент, който ще изостави Афганистан след постигането на целите си. Старият президент Джордж Буш „забрави“ къде е Афганистан след оттеглянето на съветските войски.

Преговорите с талибаните може да изглеждат като фундаментална промяна в традиционната политика на САЩ да не водят преговори с терористични групи, но това всъщност не е новост. Висши служители от Държавния департамент и ЦРУ се срещаха открито с талибанските лидери през 1990-те години, когато бруталният характер на техния режим и масовото избиване на цивилни вече бяха известни факти. През 1997 г. талибанска делегация посети щаба на американския нефтен гигант Unocal в Тексас, за да обсъди изграждането на газопровод между Туркменистан и Пакистан, който ще премине през Афганистан. Талибаните трябваше да осигурят защита на тръбопровода в замяна на хонорари. Въпреки че споразумението не беше изпълнено поради обществения натиск, американската администрация не виждаше нищо лошо в насърчаването на други проекти с талибаните до 11 септември 2001 г.

За да се разбере напълно контекстът на днешните преговори трябва да се има предвид, че САЩ не са единствената страна с интереси в Афганистан. Войната между талибаните и афганистанското правителство доведе до загуба на правителствена територия и привлече външни играчи, борещи се за влияние.

По време на войната в Афганистан, избухнала след инвазията на СССР между 1979 и 1988, Пакистан – с помощта на пари от САЩ, създава и въоръжава бойци, които да се сражават срещу съветските войски. По този начин инвазията в Афганистан създава феномена на чуждите бойци. Именно в този период възникват и талибаните, които произлизат от младежите в лагерите по границата между Афганистан и Пакистан. Именно от лагерите те стартират и по-късната си офанзива срещу правителството в Кабул и установяват свой режим през 1990-те. Пакистан все още има силно влияние върху афганистанските лидери и използва това за свои собствени политически цели.

Саудитска Арабия, която е съюзник на Пакистан, също има силни позиции в Афганистан. В миналото саудитско финансиране позволи на талибаните да затегнат силите си. През последните години Саудитска Арабия опитва да достигне до талибаните, за да ги противопостави на Иран. Русия също има интереси в Афганистан като през последните години установи нова мрежа от културни представителства. Москва дори покани делегация от талибаните в края на миналата година, опитвайки се да се възползва от създаващия се вакуум. Донякъде в Афганистан днес Русия трябва да обвърже усилията си с тези на Иран.

Участието на Иран в Афганистан не е нещо ново, но в последно време Техеран установи нови контакти с талибаните в Западен Афганистан с идеята да се създаде както ирански способ за увеличаване на влиянието, така и защита срещу "Ислямска държава". Изборът на Катар за място, където да бъдат проведени преговорите с талибаните беше направен след консултации с Иран, след като талибаните не се съгласиха разговорите да се водят в Саудитска Арабия - лидерите на движението виждат Рияд като по-близък с афганистанското правителство.

Въпреки че Иран е шиитска държава, а според талибаните шиитите трябва да бъдат „прочистени“, изглежда взаимната изгода е превъзмогнала идеологическите различия. След преговорите в края на януари, талибаните получиха нужната международна видимост и се очаква да подсилят позициите си – дори това да означава атака върху самата столица Кабул. Също така, на талибаните не може да се вярва, че могат или че искат да служат като щит срещу Ал Кайда.

Не само историята на сътрудничество през 1990-те го доказва, но и последните данни за придвижване на бойци от индийския клон на групировката. През последните месеци Ал Кайда вкарва десетки бойци в Афганистан, където разполага с тренировъчни лагери с одобрението на талибаните. Нещо повече – специалното представителство на САЩ за възстановяване на Афганистан, SIGAR, публикува доклад, който показва много тревожна картина в страната. Това едва ли има значение за Доналд Тръмп, който иска просто да изпълни предизборно обещание и да приключи ангажимент, който вижда като загуба на време. Точно на това се надяват талибаните и техните съюзници в момента.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram

Абонирайте се и прочетете първи "Непубликувано" и обзор на деня за 2 мин. Безплатно е :-)

@