Н ад три четвърти от европейците живеят в градска среда, но качеството им на живот се различава драстично — особено когато става дума за фактори с пряко влияние върху здравето, предаде Politico.
Международен екип от изследователи разработва нов индекс за здравословен градски дизайн (HUDI), с който следи и оценява благосъстоянието в 917 европейски града. Индексът обхваща показатели като достъп до устойчив обществен транспорт и зелени площи, както и експозицията на въздушно замърсяване и ефекта от градските топлинни острови.
Инструментът е създаден от Барселонския институт за глобално здраве въз основа на данни, събрани за проучване, което предстои да бъде публикувано в списанието Lancet Planetary Health този месец. Данните разкриват ясно очертано разделение на континента по отношение на условията, способстващи здравословния градски живот.
Анализите, предоставени пред Living Cities от Politico, показват, че общините в Западна Европа — особено във Великобритания, Испания и Швеция — получават значително по-високи оценки, отколкото съпоставими градове в Източна Европа, като Румъния, България и Полша.
Натали Мюлер, една от авторките на изследването и експерт в Барселонския институт за глобално здраве и Университета Помпеу Фабра, подчертава, че достъпът до публични средства е ключов фактор за това разделение: „Когато градовете са изправени пред финансови ограничения, инвестициите в устойчиви и здравословни градски форми и инфраструктура, както и въвеждането на екологични политики, често отстъпват пред по-належащи социални и икономически проблеми“, казва тя.
Мюлер акцентира и върху трайните културни различия в екологичното съзнание и начина, по който се възприема връзката между градския дизайн и здравето. „В източноевропейските градове все още доминира автомобилната култура, като колата продължава да бъде символ на просперитет“, отбелязва тя, като допълва, че в някои райони активната мобилност като колоезденето се приема с неохота. „Тези градове все още инвестират основно в автомобилна инфраструктура, което води до замърсена околна среда и по-лоши здравни показатели.“
За сравнение, по-ниските нива на замърсяване, широкият достъп до зелени площи и липсата на изразени топлинни острови са сред причините по-малките европейски градове с население между 50 000 и 200 000 души да печелят най-високи резултати по HUDI.
Начело на класацията е Памплона — регионална столица в Испания, разположена в зелена долина в подножието на Пиренеите. Градът успешно инвестира доходите си от прочутия фестивал „Бягане на биковете“ в развитие на устойчива, подкрепяща активната мобилност инфраструктура.
Мадрид — добър пример за голям град
Сред европейските мегаполиси с население над 1,5 милиона жители, най-висока оценка получава Мадрид. Както и други големи градове, той се отличава с устойчив градски транспорт и висока жилищна плътност.
Това постижение е особено впечатляващо, тъй като испанската столица дълги години не отговаряше на стандартите на ЕС за качество на въздуха чак до 2023 г. Съветникът по градоустройство Борха Карабанте обяснява пред POLITICO, че именно затова градът е въвел сериозни мерки за модернизиране на мащабната си система за обществен транспорт.
„Мадрид е първата европейска столица със 100% екологичен градски автобусен транспорт“, подчертава той, акцентирайки на броя на електрическите и беземисионни превозни средства в града. „Разполагаме и с най-голямата зона с ниски вредни емисии в Европа.”
Карабанте допълва, че инициативите в транспорта се съпътстват от субсидии за жителите, които желаят да заменят автомобилите или котлите си с по-екологични варианти, както и за инсталиране на зарядни станции за електромобили в жилищните сгради.
Мадрид реализира и мащабни инфраструктурни проекти. След успеха на проекта за възстановяване на Мансанарес и интеграцията на Мадрид Рио, в момента тече нова схема за пренасочване на голяма градска магистрала под земята. Така се цели повторното обединяване на пет квартала, разделени от 1968 г. насам. Преустройството на 3-километровата отсечка ще създаде зелена ос с дървета, детски площадки и пространства за пешеходци и велосипедисти.
По думите на Карабанте, проектът е символ на стремежа на Мадрид да се превърне в по-привлекателно и по-здравословно място за живот: „Докато градове като Берлин, Рим, Париж и Лондон продължават да надвишават безопасните за здравето нива на азотен диоксид, Мадрид драстично ги намали, изпълни европейските норми и стана по-здравословен, приветлив и устойчив от всякога.“
По-достъпни решения за здравето в градовете
В проучването си Мюлер обръща внимание и на много достъпни мерки, които местната власт може да приложи за подобряване благосъстоянието на жителите. „Може да бъдат отворени улици и квартални пространства за пешеходци и колоездачи, както в суперблоковете на Барселона, кварталите с ограничен трафик в Лондон или киезблоковете в Берлин“, посочва тя. Изследователката препоръчва и преобразуването на паркоместа в тревни площи и дървета, които ще пазят хората от летните горещини, както и приоритизиране на инвестициите в обществен транспорт, което ще улесни придвижването и ще понижи транспортните разходи.
Мюлер цитира за пример Амстердам, който се трансформира от задушен от коли и смог пристанищен град през 70-те години в световен модел за градско здраве и благосъстояние. Според нея именно последователните, дългосрочни политики са ключът към по-здравословните европейски градове.
Разбира се, мерките за подобряване на градската среда са предизвикателни за местната власт, особено при избори на всеки четири години и натиска инициативите да дават бързи резултати. Все пак, Мюлер апелира лидерите да мислят в по-широка перспектива: „Изграждането на по-здравословна градска инфраструктура изисква дългосрочни и устойчиви инвестиции — понякога в рамките на десетилетия.“
