В секи четвърти новобранец във въоръжените сили на Германия се отказва от служба в рамките на шест месеца след постъпването си, съобщава националният военен надзор, който предупреждава, че недостигът на персонал води до „предкритична точка“.
Ева Хьогел, комисар по въоръжените сили в германския парламент, заяви, че въпреки някои успехи в набирането на персонал
въоръжените сили все още не са се доближили до постигането на целта си от 203 000 души личен състав до 2031 г.
поради текучеството и слабите темпове на обновяване, пише „Файненшъл таймс“, цитиран от агенция БГНЕС.
Нещо повече, общият брой дори е спаднал леко до малко над 181 000 души. Това се случи въпреки обещанията на Германия да направи повече за укрепване на европейската отбрана на фона на потенциалното оттегляне на САЩ от континента.
„Бундесверът се свива и застарява“, заяви Хьогел при представянето на годишния си доклад. Тя отбеляза, че средната възраст на военнослужещите се е повишила до 34 години, в сравнение с 33,1 години през 2021 г. „Тази динамика трябва да бъде спряна и обърната възможно най-скоро“, заяви тя.
Хьогел добави: „Казах, че
нашите войски са изправени пред предизвикателство и са много претоварени. Дори бих казала, че са на ръба.
Ако погледнете къде точно е необходим нашият Бундесвер – за националната отбрана, отбраната на Алианса (НАТО), управлението на международни кризи – това са сериозни предизвикателства. И ние наистина сме достигнали критична точка“.
Предупреждението на Хьогел дойде на етап, в който Европа се опитва да осмисли решението на президента на САЩ Доналд Тръмп да прекрати подкрепата за Украйна и на фона на перспективата Вашингтон да се оттегли от следвоенните си гаранции за сигурност на континента.
На фона на срещата между делегациите на САЩ и Украйна в Саудитска Арабия относно перспективите за разрешаване на конфликта, Хьогел заяви, че е „преждевременно“ да се говори за изпращане на войски за налагане на примирие между Киев и Москва.
Отбелязвайки, че най-голямата и най-богата държава в Европа със сигурност би искала да поеме някаква отговорност, тя подчерта, че
политиците ще трябва да обмислят какво Бундесверът все още може да направи и какво „вече не е възможно“.
Хьогел заяви, че въпреки тревожната картина на персонала, въоръжените сили на Германия са постигнали значителен напредък през последните няколко години след години на недостатъчни инвестиции.
Тя похвали своя съпартиец и популярен министър на отбраната Борис Писториус за свършената работа в областта на реформите. Тя подчерта, че след безкрайни забавяния някои неща най-накрая се подобряват, благодарение на обявената от отиващия си канцлер Олаф Шолц „повратна точка“ за сигурността и отбраната на Германия през 2022 г. и решението за откриване на фонд за въоръжените сили на стойност 100 млрд. евро. Победителят във федералните избори миналия месец Фридрих Мерц обяви миналата седмица, че възнамерява да разреши неограничено вземане на заеми за финансиране на увеличените разходи за отбрана в името на продължаване на започнатите от него реформи.
Като пример за подобренията Хьогел посочи елитното водолазно подразделение на германските военноморски сили в Екернфьорде,
където след 13-годишно чакане най-накрая беше открита нова тренировъчна база. Освен това тя отбеляза, че войниците са получили нови 110-литрови военни раници. И накрая, закупени са 60 000 слушалки за защита на слуха, които компенсират шума от стрелбата и позволяват на войниците да общуват по време на стрелба.
След „значителни забавяния“ при въвеждането на новата цифрова радиосистема няколко батальона благополучно получиха новите устройства през 2024 г., се казва в доклада. Въпреки това около 700 германски войници от многонационалната бойна група в Литва, която се смята за ключова част от източния фланг на НАТО срещу руската агресия, не са получили устройствата до края на миналата година. Вместо това те трябва да използват алтернативни решения, включително криптирани сателитни комуникации.
Сред многото проблеми, които помрачават бъдещето на Бундесвера, Хьогел посочи забавянето на цифровизацията, бюрократичните формалности, които „изчерпват търпението и изхабяват нервите на всички участници“, и
„катастрофалното състояние“ на редица казарми.
Като пример тя посочва дефектни врати в коридорите на военната база в Кобленц, които са причинили сериозни наранявания, включително ампутация на пръстите. Подмяната на вратите се изисква от 2017 г., но така и не се състоя през 2024 г. и беше отложена за тази година.
