О тборът на Аржентина победи тима на Англия с 2:1 във втория полуфинал на Мондиал 2026 в Атланта, САЩ. „Трите лъва“ откриха резултата в 55-ата минута с попадение на Антъни Гордън. Триумфът за Аржентина дойде в самия край на двубоя, когато в 85-ата минута Енцо Фернандес изравни за 1:1, а в даденото от съдията продължение (90+2 минута) Лаутаро Мартинес оформи крайното 1:2.
Така Англия се прости с мечтата си за втора световна титла, 60 години след първата и единствена, а Аржентина ще се изправи срещу невероятния отбор на Испания на най-големия финал в света на фурбола в Ню Джърси в неделя.
Но какво се случи в Атланта? Отговор дава анализът на Сам Уолъс от The Telegraph.
Всичките години, изминали от онези червени фланелки в един летен ден на отдавна разрушения стадион „Уембли“ – униженията, спорадичните триумфи, изобилните порции самосъжаление. За кратко в Атланта се усещаше, че тази епоха най-накрая може да приключи, като всичко се свеждаше до това да се изиграят последните пет минути и каквото там добави притиснатият от обстоятелствата рефер.
Място на финала на Световното първенство беше на крачка от Англия – само 60 години след последния път. Но в момента, в който то се появи на хоризонта, играчите и техният мениджър вече тръгнаха по стария, утъпкан път. Човекът, който в момента ръководи английския отбор, може и да е германец, играчите може да са от поколение, шлифовано под влиянието на смели нови треньорски идеи, но за пореден път познатата тревога надделя. Англия беше на минути от целта. И все пак, отборът и мениджърът вече се подчиняваха на стария инстинкт да саботират момента.
Англия се беше оттеглила в отбрана дълго преди Лионел Меси да асистира на Енцо Фернандес за гола, който изравни резултата в този полуфинал на Световното първенство, а след това и за втория гол на Лаутаро Мартинес, който изтласка Аржентина напред. Разбира се, Меси си е Меси, и този отбор на Аржентина съществува, за да налага неговата воля в мачовете с всички възможни средства. Но както винаги в решителния момент, Англия показа съпротивителната сила на мокър картон.
Томас Тухел за пореден път се върна към дълбоката дефанзивна позиция. За пореден път видоизменената петорка в защита се прибра на границата на наказателното поле.
Срещу Мексико на осминафиналите Тухел пренебрегна всяко внушение, че е предизвикал натиск, питайки какъв друг избор е имал с едва 10 души на терена. Срещу Норвегия на четвъртфиналите той направи същото, след като Ерлинг Холанд напусна играта. Срещу Аржентина – отбор, свикнал да играе, залагайки всичко на карта – подобен ход се оказа фатален.
Привържениците по трибуните в Атланта, както и по улиците и в домовете в Англия, веднага разпознаха грешката. Анализаторите в студиото на BBC също я видяха. Бивши играчи като Уейн Рууни и Джо Харт са преминавали през това преди и преживяха това поражение почти като завръщане към стара травма. За останалите от нас беше трудно да го пропуснем: сякаш се вглеждахме в лицето на английския национален отбор през десетилетията, изминали от 1966 г. насам.
Тухел заяви, че тактическите промени на Аржентина, както ги вижда той – двама флангови полузащитници и двама централни нападатели – са го принудили да действа така. Той също така намекна, че отношението на неговите играчи е изиграло роля. Той говори за това, че те не са успели да бъдат „активни“, както се изрази, да пресират съперника и да наложат темпото си. Но към този момент хората отстрани виждаха ситуацията много по-ясно от него.
Това отстъпление, в по-голяма или по-малка степен, е традиционната реакция по подразбиране за толкова много английски отбори. Англия водеше срещу Бразилия през 2002 г., срещу Хърватия през 2018 г., срещу Италия през 2021 г. Гарет Саутгейт, човек, когото критикуваха най-вече за нежеланието му да прави смени, никога не е превключвал на задна предавка по толкова зрелищен начин. Равносметката сега е два полуфинала на Световно първенство и два финала на Европейско първенство в последните пет големи турнира. Но тази последна стъпка – или предпоследната на Световното първенство – си остава основният английски проблем.
Обвиненията след случилото се в Атланта ще продължат с години, а що се отнася до тази скъпоценна възможност – кой знае кога ще се появи отново?
Тухел вече е част от тази злощастна история, а поражения като това често поглъщат репутации безследно. След мача той лежерно прелисти страницата към Евро 2028, още преди Англия да изиграе мача за третото място в събота, въпреки че човек остава с усещането, че продължаването напред ще бъде далеч по-трудно.
След изравнителния гол на Фернандес в 85-ата минута, Меси намери резервата Мартинес на задната греда за победния гол седем минути по-късно. „Имаше кръв във водата и ние се хвърлихме напред“, каза Лионел Скалони, селекционерът на Аржентина. Неговият отбор, в интерес на истината, никога не се отказа от преследването.
Те преследваха това изравняване след гола на Антъни Гордън в 55-ата минута – чудесен завършек, след като Англия организира бърза атака по десния фланг, завършила с подаване на Морган Роджърс към задната греда. От този момент до гола на Мартинес в 92-ата минута Англия притежаваше топката в едва 12% от времето.
Този отбор на Аржентина е много трудно да бъде обикнат, но няма как да не се възхитим на непримиримостта, с която продължават да атакуват. Около Меси има доста пъстра смесица от млади таланти и ветерани, които се държат със зъби и нокти. Техният ангажимент към каузата обаче е извън всякакво съмнение. Те се справят с трудните моменти по-добре от повечето други отбори.
Що се отнася до Англия, в минутите след гола на Гордън, Тухел и неговите играчи изглежда решиха, че това, което е проработило срещу Норвегия и Мексико, ще свърши работа и срещу Аржентина.
Той замени Гордън в 72-ата минута за Езри Конса, а след това Дан Бърн и Нико О'Райли влязоха на местата на Рийс Джеймс и Деклан Райс. Междувременно мачът следваше своя неизбежен ход. Английската врата беше обстрелвана девет пъти, включително двата гола, след като Гордън се разписа. Алексис МакАлистър по някакъв начин уцели гредата с глава. Джордан Пикфорд направи едно от спасяванията на живота си срещу резервата Николас Гонсалес. Гредата беше уцелена още веднъж от МакАлистър преди втория гол.
С други думи: този гол се печеше. Тази Аржентина има някои отлични играчи, сред които Меси, Хулиан Алварес, Фернандес, Еми Мартинес – но те са много повече от просто сбор от отделни части. Мачът завърши с 38-годиния Николас Отаменди на терена. Както и с халфа от МЛС Родриго Де Пол, а също и с десния бек Гонсало Монтиел (на 29 години), който не успя да се наложи по време на престоя си под наем в Нотингам Форест.
„Те са израснали в среда, в която не се страхуват от нищо. Те не усещат тежестта върху раменете си“, каза Скалони за своите играчи. В тези болезнени последни мигове Тухел се опита да поправи по-ранната си грешка, пускайки в игра Айвън Тоуни и Маркъс Рашфорд, но инерцията вече беше изгубена. Англия беше победена.
Мачът беше интензивен от самото начало, като аржентинският цинизъм беше на познатото високо ниво. Елиът Андерсън беше взет на прицел и в крайна сметка получи жълт картон, когато Джед Спенс избута устремения Меси на пътя на халфа. Спенс беше превъзходен през по-голямата част от двубоя, включително с един спасителен шпагат срещу Джулиано Симеоне след гола на Гордън.
В критичния момент обаче, когато Меси се подготвяше да центрира за гола на Мартинес, Спенс изглежда усети внезапна болка и не успя да реагира навреме.
Това беше вълнуващ мач, макар и без нито един точен удар от двете страни през първото полувреме. Исмаил Елфат, американският рефер, за когото този двубой на моменти изглеждаше непосилен, се забави с картоните за играчите на Аржентина. Те сякаш знаеха кого да вземат на прицел, по-специално Джуд Белингам и Пикфорд. Белингам имаше някои страхотни прояви през първото полувреме, но изпитваше затруднения след почивката.
Голът на Англия падна 10 минути след началото на второто полувреме, когато инерцията беше на страната на Аржентина. Николас Талиафико едва успя да спре дългия пас на Хари Кейн напред. Оттам Райс подаде на Роджърс и центрирането беше перфектно. На задната греда Гордън се измъкна от пазача си и насочи топката с десния крак в мрежата.
Веднага след това Англия сякаш се прибра. Тухел заяви, че не вярва в проклятието, което тегне над Англия в заключителните етапи на подобни големи елиминационни мачове. Разбира се, той го преживяваше лично за първи път, което за останалите от нас, за съжаление, не е така.
Добави ни в предпочитани източници в Google
